Нежни и меланхолични, тъжни и весели, неправолинейни и носталгични –

Нежни и меланхолични, тъжни и радостни, неправолинейни и носталгични – такива са историите, с които фламандската писателка Анелиз Вербеке ни потопява в света, който ни заобикаля. Нейната книга „ Алилуя “ (изд. Изида, превод Анета Данчева-Манолова) е написана с осведоменост, бдителност, психическо схващане, човещина и съпричастност към минусите и стремежите на днешния човек. Това е книга, която допира и се помни дълго.
Според „ Алилуя “ светът към нас единствено привидно е елементарен, той е по-скоро непонятен и вълшебен, стига да пожелаем да забележим това. Историите го потвърждават. Бебе, което непрестанно плаче, тъй като планува бъдещето и ориста на родителите си. Бивш пандизчия, който с удивление се сблъсква с еснафството на живота извън. Възрастна дама в първокласен подслон, жадуваща за човешка непосредственост и топлина и откриваща ги в гледача си робот. Писателят, който последователно се трансформира в мечка – като при насекомото на Кафка. Млада двойка, разколебана и неудовлетворена от връзката си. Емигрант, който е с по-широки разбирания от средата си. Страховете, грешките, лицемерието, изневярата, амнезията, суматохата, търсенето на идентичност и на самия себе си...
Българин е воин на холандската писателка Маренте де Моор
След триумфа на романа „ Нидерландската дева ”, задушевно признат от българските читатели, пристигна среща с „ Уютни разкази&ldqu...
Анелиз Вербеке (р. 1976) дебютира с интернационалния бестселър „ Спи! ”, преведен на двайсет езика. Автор е на разкази, романи, графични новели, сюжети и театрални текстове. За „ Трийсет дни ” тя получава няколко огромни литературни награди, които носят самопризнание за книгата като „ най-хубав разказ на годината ”. Както в живота, по този начин и в книгите си, Анелиз Вербеке си остава ангажирана и сензитивна към настоящите тематики, вълнуващи обществото, и внимателно ги споделя, като ги изпълва с доста психологизъм и финес.