Нежната революция представлява безкръвна революция в Чехословакия, чиято цел е

Нежната гражданска война съставлява безкръвна гражданска война в Чехословакия, чиято цел е отхвърлянето на комунистическото ръководство в страната.
На 17 ноември 1989 година мирна студентска проява в Прага е грубо отблъсната от полицейското поделение за битка с безредици. Това става причина за серия от митинги извършени от 19 ноември до края на декември. На 20 ноември броят на спокойно протестиращите в Прага нараства от 200 000, предходния ден, до половин милион. На 27 ноември се организира 2-часова обща стачка в цяла Чехословакия.
Виждайки рухването и на други комунистически държавни управления и разрастващите се улични митинги, Чехословашката комунистическа партия афишира на 28 ноември, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. Бодливата тел по границата със Западна Германия и Австрия е отстранена при започване на декември. На 10 декември комунистическият президент Густав Хусак назначава първото най-вече некомунистическо държавно управление в Чехословакия след 1948 година и подава оставка. Александър Дубчек е определен за представител на Народното събрание на 28 декември, а Вацлав Хавел - за президент на Чехословакия на 29 декември 1989 година
Следствие от Нежната гражданска война са първите демократични избори след 1946 година, извършени през юни 1990 година, вследствие на които е определено първото некомунистическо държавно управление в Чехословакия след повече от 40 години.
Чехословакия е ръководена от Комунистическата партия от 25 февруари 1948 година По време на това ръководство няма публични опозиционни партии. Дисиденти от време на време разгласяват домашно направени издания (самиздат), само че са преследвани от тайната полиция, а обществото се опасява да ги поддържа. Всеки може да бъде освободен от работата си или от учебно заведение, а книгите му и филмите да бъдат неразрешени поради " отрицателно отношение към социалистическия режим ". Това се отнася най-вече за фамилиите на някогашни бизнесмени или некомунистически политици, при изложение на поддръжка за Александър Дубчек, опълчване на Съветската окупация, проповядване на вяра, бойкотиране на нагласените парламентарни избори, сключване на Харта 77 или за тези, които са обвинени във връзки с причинителите на сходни действия. Тези правила се ползват елементарно заради обстоятелството, че учебните заведения, медиите и бизнесът принадлежат на страната и са под неин надзор.
Ситуацията стартира последователно да се трансформира след оповестяването на Перестройката на Михаил Горбачов през 1985. Чехословашките комунисти на думи поддържат процеса, само че на процедура правят доста малко действителни промени и даже да се приказва за Пражката пролет от 1968 година към момента е табу. През 1988 и 1989 година се организират първите антиправителствени демонстрации, потушени от полицията.
Най-големият подтик за революцията дават измененията в околните страни - до 16 ноември всички прилежащи на Чехословакия страни, като се изключи Съветския съюз, отхвърлят комунистическото ръководство, Берлинската стена пада на 9 ноември, а жителите на Чехословакия гледат всичко това по малкия екран (своята и чуждата). Съветският съюз също поддържа смяна измежду ръководещия хайлайф на Чехословакия, макар че не утвърждава отхвърлянето на комунистическия режим.
Източник: Уикипедия