Украйна: Какво се прави и какво трябва да се направи?
Неизбежното се случи. Русия нахлу в Украйна. А беше неизбежно, тъй като Съединени американски щати и сътрудниците им от НАТО натикаха Русия в ъгъла, от който можеше да излезе единствено с военни средства.
Всъщност Русия се опълчи на едно бъдеще, в което Съединени американски щати от ден на ден щяха да стягат примката към врата ѝ посредством по-нататъшно разширение на НАТО на изток, съчетано с военна рационализация на своите източноевропейски марионетки.
Тази милитаризация се съпътства от засилена пропагандна война, в която западните медии разпалват пламъците на социална неприязън спямо Русия. Едновременно с финансирани от държавното управление на Съединени американски щати организации (като Националния фонд за народна власт и немската фондация Маршал) те се стремят да въздействат върху европейската и съветската политика за смяна на режима.
На този стадий има два въпроса: Какво се прави? и Какво би трябвало да се направи?
К акво се прави?
Отговорът на този въпрос е явен. Изправени сме пред нова епоха на студената война, която елементарно може да се трансформира в гореща и даже в нуклеарна. Нещо повече, обстановката е доста по-опасна от първата студена война, защото през днешния ден Съединени американски щати са доста по-мощни спрямо правостоението им по отношение на Съветския съюз. Следователно салдото е нерешителен, заради което елементарно може да се трансформира в нещо ужасяващо.
Според неоконите, Съединени американски щати би трябвало да бъдат световни хегемони и безспорни във военно отношение и това схващане дефинитивно е наложено в американската политика. Този мироглед се споделя от Демократическата партия, която съставлява „ либералното” крило на националната политика на Съединени американски щати. То намира отражение и в елитните демократични медии.
Печелившите са измежду статуквото на Вашингтон. Най-големият печеливш е демократичното крило на истаблишмънта на неоконите, което в този момент има ясна писта, с цел да прокара световната надмощие на Съединени американски щати под подправения байрак на поощряване на демокрацията. Но по-важното е, че неоконите са впримчили европейските политически водачи в тази теория, разкъсвайки опцията за спокойно продуктивно съдействие, което би могло да причисли Русия към европейската стопанска система и семейство.
Вторият явен печеливш е военно-индустриалният комплекс, който чака още доста тлъсти дробчета и големи облаги.
За разлика от първата студена война, в този момент няма да има обезщетения за работещите фамилии. Това е по този начин, тъй като Русия няма световен политико-икономически дневен ред, равностоен на социализма, опасността от който принуди ръководещият хайлайф да прави отстъпки на труда. Дори работещите ще изгубят, защото военният бюджет ще се разраства. По-важното е, че възраждането на шовинизма и милитаризма ще играе ролята на чеп, който да разделя труда, давайки опция на бизнеса и демократичните елити да анулират всяка стратегия за прогресивна икономическа смяна.
Но най-големият губещ е Европа, която срамно е продадена от личната ѝ малодушна политическа класа. Първо, Европа се отхвърли от икономическата опция за спокойно партньорство с Русия. От което загуби значими пазари и ще заплаща доста повече за сила. Освен това ще стане още по-икономически уязвима и податлива за наказания от Съединени американски щати, както към този момент се случи с многомилиардните санкции, които Съединени американски щати постановиха на европейските банки.
И второ, за следващ път Европа ще усети натиска на Съединени американски щати за надмощие. Това се случи с Ирак, Либия, Сирия и Афганистан. Обратът към този момент оплодотвори европейския десен екстремистки подем, който дава обещание да се втвърдява. Защото Съединени американски щати се считат предпазени от Атлантическия и Тихия океан.
Какво би трябвало да се направи?
Отговорът на този въпрос също е елементарен, само че постигането му наподобява невероятно. А нужно е надълбоко прекалибриране, което да понижи въздействието на Съединени американски щати в Европа, Европейският съюз да се укрепи и да включи Русия в европейското семейство, както предвиждаше през 1990 година президента Горбачов. Отправната точка е признаването, че няма връщане обратно. Създадени са нови реалии, произлизащи от разширението на НАТО на изток, от проведения от Съединени американски щати прелом в Украйна през 2014 година, от присъединението на Крим към Русия и настоящето навлизане на Русия в Украйна.
На последващо място е потребна фундаментална смяна на съзнанието, която да признае, че Русия не е Съветския съюз. Това е страна със слаба стопанска система, намаляващо население и няма нито опцията, нито желанието да ръководи страните от някогашния Варшавски контракт.
Тези два градивни детайла може да начертаят пътя напред. Украйна би трябвало да бъде неутрална страна, както Финландия и Австрия по време на Студената война. Съединени американски щати би трябвало да спрат да въоръжават Полша, която с нетолерантната си националистическа политика, може да бъде източник на огромни проблеми. Съединени американски щати също би трябвало да спрат да въоръжават балтийските страни, което е нападателна провокация.
Европейският съюз би трябвало да построи търговски и стопански връзки с Русия. Това е стопански брак, блажен от небето. Русия има ресурсите и се нуждае от технологии и капитали. Европа има технологии и капитали, само че се нуждае от запаси.
Нещо повече, като приключи нападките против президента Путин, такова партньорство ще усъвършенства вътрешнополитическото състояние в Русия.
Сега за сложната част. Украйна би трябвало да бъде преустроена като федерална страна и може даже да се наложи да бъде разчленена поради основаните нови реалии. Насърчавана от Съединени американски щати, Украйна си играеше с огъня и се подпали.
И най-после, належащо е да се изградят европейски отбранителни сили и да се понижи военното наличие и въздействието на Съединени американски щати в Европа. Мотивът за американското военно наличие през Студената война бе, че Западна Европа няма потенциал да възпира силата на Варшавския контракт. Тези причини от дълго време са отмряли. Варшавският контракт не съществува, а Русия не е Съветския съюз.
Американската неокон опасност
Трагично е, че нищо от това евентуално няма да се стане, тъй като е в надълбоко несъгласие с задачата на Съединени американски щати за световна хегемония; и тъй като западноевропейските политици се опозориха като американски лакеи. Една мощна, просперираща и либерализираща се Русия би била голяма опасност за дневния ред на американските неокони. Ето за какво Съединени американски щати се пробват да постановат политическа либерализация на Русия в този момент, знаейки доста добре до каква степен ще докара това.
Освен друго, мощна, обединена и просперираща Европа би усложнила дневния ред на неоконите. А съдействието на Русия със Западна Европа двойно ще ускори опасността за неоконите.
История та и „ дупката на паметта “ на Джордж Оруел
Западните медии в този момент концентрират вниманието си върху нахлуването на Русия. Вградено в този фокус е безмълвното преправяне на историята.
Американските неокони желаят историята да стартира с нахлуването. Всичко останало, което се е случило преди, би трябвало да бъде изметено в „ дупката на паметта “ на Оруел.
Това значи да забравим заканите и вредите, нанасяни от Съединени американски щати на Русия в продължение на тридесет години; да забравим по какъв начин Съединени американски щати спомагаха за разграбване на Русия след рухването на Берлинската стена, да забравим даденото заричане НАТО да не се уголемява на изток, да забравим опасността от монтирането на ракетни установки все по-близо до границите на Русия, да забравим съдбовния прелом, проведен от Съединени американски щати през 2014 година Украйна.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Томас Пали (Thomas Palley) е икономист, живеещ във Вашингтон. В момента управлява основаната от него организация „ Икономика за демократични и отворени общества “. Преди това е бил основен икономист в „ Американо-китайската комисия за стопанска система и сигурност “ (US-China Economic and Security Review Commission).
Всъщност Русия се опълчи на едно бъдеще, в което Съединени американски щати от ден на ден щяха да стягат примката към врата ѝ посредством по-нататъшно разширение на НАТО на изток, съчетано с военна рационализация на своите източноевропейски марионетки.
Тази милитаризация се съпътства от засилена пропагандна война, в която западните медии разпалват пламъците на социална неприязън спямо Русия. Едновременно с финансирани от държавното управление на Съединени американски щати организации (като Националния фонд за народна власт и немската фондация Маршал) те се стремят да въздействат върху европейската и съветската политика за смяна на режима.
На този стадий има два въпроса: Какво се прави? и Какво би трябвало да се направи?
К акво се прави?
Отговорът на този въпрос е явен. Изправени сме пред нова епоха на студената война, която елементарно може да се трансформира в гореща и даже в нуклеарна. Нещо повече, обстановката е доста по-опасна от първата студена война, защото през днешния ден Съединени американски щати са доста по-мощни спрямо правостоението им по отношение на Съветския съюз. Следователно салдото е нерешителен, заради което елементарно може да се трансформира в нещо ужасяващо.
Според неоконите, Съединени американски щати би трябвало да бъдат световни хегемони и безспорни във военно отношение и това схващане дефинитивно е наложено в американската политика. Този мироглед се споделя от Демократическата партия, която съставлява „ либералното” крило на националната политика на Съединени американски щати. То намира отражение и в елитните демократични медии.
Печелившите са измежду статуквото на Вашингтон. Най-големият печеливш е демократичното крило на истаблишмънта на неоконите, което в този момент има ясна писта, с цел да прокара световната надмощие на Съединени американски щати под подправения байрак на поощряване на демокрацията. Но по-важното е, че неоконите са впримчили европейските политически водачи в тази теория, разкъсвайки опцията за спокойно продуктивно съдействие, което би могло да причисли Русия към европейската стопанска система и семейство.
Вторият явен печеливш е военно-индустриалният комплекс, който чака още доста тлъсти дробчета и големи облаги.
За разлика от първата студена война, в този момент няма да има обезщетения за работещите фамилии. Това е по този начин, тъй като Русия няма световен политико-икономически дневен ред, равностоен на социализма, опасността от който принуди ръководещият хайлайф да прави отстъпки на труда. Дори работещите ще изгубят, защото военният бюджет ще се разраства. По-важното е, че възраждането на шовинизма и милитаризма ще играе ролята на чеп, който да разделя труда, давайки опция на бизнеса и демократичните елити да анулират всяка стратегия за прогресивна икономическа смяна.
Но най-големият губещ е Европа, която срамно е продадена от личната ѝ малодушна политическа класа. Първо, Европа се отхвърли от икономическата опция за спокойно партньорство с Русия. От което загуби значими пазари и ще заплаща доста повече за сила. Освен това ще стане още по-икономически уязвима и податлива за наказания от Съединени американски щати, както към този момент се случи с многомилиардните санкции, които Съединени американски щати постановиха на европейските банки.
И второ, за следващ път Европа ще усети натиска на Съединени американски щати за надмощие. Това се случи с Ирак, Либия, Сирия и Афганистан. Обратът към този момент оплодотвори европейския десен екстремистки подем, който дава обещание да се втвърдява. Защото Съединени американски щати се считат предпазени от Атлантическия и Тихия океан.
Какво би трябвало да се направи?
Отговорът на този въпрос също е елементарен, само че постигането му наподобява невероятно. А нужно е надълбоко прекалибриране, което да понижи въздействието на Съединени американски щати в Европа, Европейският съюз да се укрепи и да включи Русия в европейското семейство, както предвиждаше през 1990 година президента Горбачов. Отправната точка е признаването, че няма връщане обратно. Създадени са нови реалии, произлизащи от разширението на НАТО на изток, от проведения от Съединени американски щати прелом в Украйна през 2014 година, от присъединението на Крим към Русия и настоящето навлизане на Русия в Украйна.
На последващо място е потребна фундаментална смяна на съзнанието, която да признае, че Русия не е Съветския съюз. Това е страна със слаба стопанска система, намаляващо население и няма нито опцията, нито желанието да ръководи страните от някогашния Варшавски контракт.
Тези два градивни детайла може да начертаят пътя напред. Украйна би трябвало да бъде неутрална страна, както Финландия и Австрия по време на Студената война. Съединени американски щати би трябвало да спрат да въоръжават Полша, която с нетолерантната си националистическа политика, може да бъде източник на огромни проблеми. Съединени американски щати също би трябвало да спрат да въоръжават балтийските страни, което е нападателна провокация.
Европейският съюз би трябвало да построи търговски и стопански връзки с Русия. Това е стопански брак, блажен от небето. Русия има ресурсите и се нуждае от технологии и капитали. Европа има технологии и капитали, само че се нуждае от запаси.
Нещо повече, като приключи нападките против президента Путин, такова партньорство ще усъвършенства вътрешнополитическото състояние в Русия.
Сега за сложната част. Украйна би трябвало да бъде преустроена като федерална страна и може даже да се наложи да бъде разчленена поради основаните нови реалии. Насърчавана от Съединени американски щати, Украйна си играеше с огъня и се подпали.
И най-после, належащо е да се изградят европейски отбранителни сили и да се понижи военното наличие и въздействието на Съединени американски щати в Европа. Мотивът за американското военно наличие през Студената война бе, че Западна Европа няма потенциал да възпира силата на Варшавския контракт. Тези причини от дълго време са отмряли. Варшавският контракт не съществува, а Русия не е Съветския съюз.
Американската неокон опасност
Трагично е, че нищо от това евентуално няма да се стане, тъй като е в надълбоко несъгласие с задачата на Съединени американски щати за световна хегемония; и тъй като западноевропейските политици се опозориха като американски лакеи. Една мощна, просперираща и либерализираща се Русия би била голяма опасност за дневния ред на американските неокони. Ето за какво Съединени американски щати се пробват да постановат политическа либерализация на Русия в този момент, знаейки доста добре до каква степен ще докара това.
Освен друго, мощна, обединена и просперираща Европа би усложнила дневния ред на неоконите. А съдействието на Русия със Западна Европа двойно ще ускори опасността за неоконите.
История та и „ дупката на паметта “ на Джордж Оруел
Западните медии в този момент концентрират вниманието си върху нахлуването на Русия. Вградено в този фокус е безмълвното преправяне на историята.
Американските неокони желаят историята да стартира с нахлуването. Всичко останало, което се е случило преди, би трябвало да бъде изметено в „ дупката на паметта “ на Оруел.
Това значи да забравим заканите и вредите, нанасяни от Съединени американски щати на Русия в продължение на тридесет години; да забравим по какъв начин Съединени американски щати спомагаха за разграбване на Русия след рухването на Берлинската стена, да забравим даденото заричане НАТО да не се уголемява на изток, да забравим опасността от монтирането на ракетни установки все по-близо до границите на Русия, да забравим съдбовния прелом, проведен от Съединени американски щати през 2014 година Украйна.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Томас Пали (Thomas Palley) е икономист, живеещ във Вашингтон. В момента управлява основаната от него организация „ Икономика за демократични и отворени общества “. Преди това е бил основен икономист в „ Американо-китайската комисия за стопанска система и сигурност “ (US-China Economic and Security Review Commission).
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ