Сами ли сме си виновни?
Неизбежната обязаност на всеки човек с обществото и потребността от нея за съществуването на индивида е това, което кара Сартр да напише известната фраза " Адът, това са другите ".
Несъмнено нашето битие е предпоставено от редица фактори – родственици, общество, другарски кръг. Ние не бихме били това, което сме, в случай че събитията, в които живеем и се развиваме, бяха разнообразни. В последна сметка смисълът на живота не е ли да създадем най-хубавото с това, което имаме на разположение? Предъвкваме спомените за това кой по какъв начин ни е наранил, кой по какъв начин се е отнесъл с нас, по какъв начин сме се почувствали тогава и какъв брой ни боли и през днешния ден. Сигурно е по този начин, само че, когато намесим несъзнателните си показа за смисъла на хора и събития в нашия живот, всичко стартира да добива изкривени измерения. Собствената ни визия за живота ни е толкоз друга от тази на другите към нас. Мога да кажа даже, че е невероятно да се приказва за обективност в междучовешките връзки, защото в последна сметка сами избираме по какъв начин обещано събитие ни повлиява.
И тогава какво?! Сами ли сме си отговорни?
В множеството случаи по-скоро да!
Предъвкваме спомените за това кой по какъв начин ни е наранил, кой по какъв начин се е отнесъл с нас, по какъв начин сме се почувствали тогава и какъв брой ни боли и през днешния ден. Посочваме с пръст виновника, тъй като по този начин е по-лесно, в сравнение с да се поровим в себе си и да разберем коя е тази нежна струна, която този човек е докоснал неумишлено. Бунтуваме се против желанията на родителите си, без да вземем под внимание обстоятелството, че всеки има избрани упования за хората, които са му близки, и, когато те не съответстват с опциите им, отговорността да се слагат граници пада върху този, който не може или не желае да извърши нечие предпочитание.
Този развой се случва в мислите на всеки един от нас. Ние вършим това, което можем, със личните си фантазии, стремежи, упования и показа за себе си и другите. До огромна степен е наша лична отговорност да осъзнаем по какъв начин те ни карат да се усещаме, за какво и по какъв начин бихме могли да променим възгледите си. Ако един човек с държанието си ни кара да страдаме, то е тъй като ние сме припознали в това страдалчество нещо извънредно надълбоко. Отношението му може и да се промени, само че това, което се е отразило вътре в нас в това страдалчество, ще остане прикрито, до момента в който сами не го осъзнаем.
Така работи подсъзнанието.
Д-р Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет " Комплутенсе ".
Несъмнено нашето битие е предпоставено от редица фактори – родственици, общество, другарски кръг. Ние не бихме били това, което сме, в случай че събитията, в които живеем и се развиваме, бяха разнообразни. В последна сметка смисълът на живота не е ли да създадем най-хубавото с това, което имаме на разположение? Предъвкваме спомените за това кой по какъв начин ни е наранил, кой по какъв начин се е отнесъл с нас, по какъв начин сме се почувствали тогава и какъв брой ни боли и през днешния ден. Сигурно е по този начин, само че, когато намесим несъзнателните си показа за смисъла на хора и събития в нашия живот, всичко стартира да добива изкривени измерения. Собствената ни визия за живота ни е толкоз друга от тази на другите към нас. Мога да кажа даже, че е невероятно да се приказва за обективност в междучовешките връзки, защото в последна сметка сами избираме по какъв начин обещано събитие ни повлиява.
И тогава какво?! Сами ли сме си отговорни?
В множеството случаи по-скоро да!
Предъвкваме спомените за това кой по какъв начин ни е наранил, кой по какъв начин се е отнесъл с нас, по какъв начин сме се почувствали тогава и какъв брой ни боли и през днешния ден. Посочваме с пръст виновника, тъй като по този начин е по-лесно, в сравнение с да се поровим в себе си и да разберем коя е тази нежна струна, която този човек е докоснал неумишлено. Бунтуваме се против желанията на родителите си, без да вземем под внимание обстоятелството, че всеки има избрани упования за хората, които са му близки, и, когато те не съответстват с опциите им, отговорността да се слагат граници пада върху този, който не може или не желае да извърши нечие предпочитание.
Този развой се случва в мислите на всеки един от нас. Ние вършим това, което можем, със личните си фантазии, стремежи, упования и показа за себе си и другите. До огромна степен е наша лична отговорност да осъзнаем по какъв начин те ни карат да се усещаме, за какво и по какъв начин бихме могли да променим възгледите си. Ако един човек с държанието си ни кара да страдаме, то е тъй като ние сме припознали в това страдалчество нещо извънредно надълбоко. Отношението му може и да се промени, само че това, което се е отразило вътре в нас в това страдалчество, ще остане прикрито, до момента в който сами не го осъзнаем.
Така работи подсъзнанието.
Д-р Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет " Комплутенсе ".
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ