Роден на 15 август! Бородино и Ватерлоо на Наполеон?
Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Баща му е бил юрист, назначен за представител на Корсика в двора на Луи XVI през 1778 година.Доминиращо въздействие върху Наполеон оказва и неговата майка.
Наполеон е признат във френско военно учебно заведение.Той би трябвало да се научи да приказва френски език, преди да влезе в учебното заведение. Научил го,но го говорел с ясно изразен италиански акцент през целия си живот,а и не могъл да се научи да написа вярно.
След довеждане докрай на учебното заведение там, Бонапарт е признат в елитната Кралска военна школа в Париж, където приключва двегодишния курс на следването единствено за една година. Въпреки,че в началото търси морско предопределение, във военната школа той учи артилерия. При завършването си той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови отговорности едвам на 16-годишна възраст.
Наполеон, като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до експлоадирането на Революцията през 1789 година. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци.
През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия се демонстрира освен като надарен военачалник, само че и като добър посланик. През 1798-99 година той провежда и командва египетски поход, разрушава турската войска, превзема Египет и Сирия и провежда административна и данъчната система в завладените територии.
На 9 ноември 1799 година Наполеон прави държавен прелом и става пръв консул.
На 18 април 1804 година е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския трон.
Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, ориентиран против Франция. През декември 1805 година Наполеон разгромява обединението на Австрия и Русия в борбата при Аустерлиц и подписва Песбургския кротичък контракт.
През 1807 година разрушава съветската войска и принуждава Русия да се причисли към континенталната обсада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на въздействие – френска и съветска.
През 1812 година Наполеон организира поход към Русия. Числеността на Великата Армия в Русия е към 390 000 души, от които към 240 000 бойци от всевъзможни народности са в Московско направление. Множество сражения, както и все по засилващото се партизанско придвижване наред с казашките отреди, гълтат значителен брой от военните запаси на французите. Пред стените на Смоленск те са към този момент под 200 000.
Основна цел на императора е недопускането на по-малките две съветски армии да се обединят. Руснаците въпреки всичко го изпреварват и се сплотяват в войска от 130 000 души. През септември, след огромната борба при Бородино,където при започване на сражението е имал към 155 000 души, френският император влиза в изоставената Москва със мощно обезкървена войска – малко над 100 000! Руснаците също дават извънредно доста жертви, само че откакто вършат лагер при Тарутино, получават над 45 000 души подкрепления и доста продоволствия.
В началото на зимата Наполеон взема решение да потегли на юг към Украйна, само че след кървавите сражения е заставен от съветската войска, наброяваща към този момент към 125 000 души, безславно да отстъпи и потегля назад за Смоленск по същия път, по който е пристигнал. Армията продължава да се топи - по заледените пътища на Русия, костите си оставят доста от бойците вследствие на дейностите на съветската конница и глада. В Смоленск съумяват да се домъкнат единствено към 50 000 французи. Не намирайки в града това, което е очаквал - продоволствия и свежи подкрепления, с които да продължи войната, императорът е тотално отчаян и взема решение да отстъпи зад рамките на Русия. Несвикнали със суровата съветска зима, бойците непрекъснато изнемогват и измират - те са на края на опциите си! Преследването и натискът от страна на руснаците става неукротим.
Последното стълкновение е при прекосяването на река Березина, където френската войска е обградена и дефинитивно унищожена от съветската артилерия. Наполеон се измъква единствено със 7 000 бойци!
Основната неточност на Бонапарт в съветския поход е не толкоз военна, колкото политическа. Вместо да даде независимост на съветския народ, като унищожава феодално-крепостническата система, отстрани самодържавието и вкара конституционно ръководство, той окупира Русия. Това разрешава на Александър I и царедворците да го разгласят за зложелател на Русия и на православната религия. Целият съветски народ се подвига на война в отбрана на вярата и отечеството.
През 1813 година на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля изискванията за мир. След провалянето на Франция в борбата при Лайпциг, съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло през 1814 година и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 година императорът напуща остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва интервалът на така наречен „ 100 дни “. Реставрацията на монархията във Франция е отстранена. По време на военната акция през юни армиите под командването на Наполеон и на маршалите Ней и Груши нанасят поредни провали на пруските войски при Катр-Бра и Лини.
На 18 юни борбата при Ватерлоо е изгубена заради отдалечаване на аварийния корпус на Груши в гонене на отстъпващата пруска войска на Блюхер. Немците вършат обходна маневра и идват на полесражението в сериозния миг, с цел да поддържат отбраната на англичаните, командвани от херцог Уелингтън. След загубата при Ватерлоо, Наполеон е заточен на остров Света Елена, където е подложен под най-строг режим и защита от британските войски.
Умира също като татко си, от рак на стомаха, на 5 май 1821 година. След гибелта му са оповестени неговите „ Мемоари от остров Света Елена “, писани по време на заточението.
Наполеон е признат във френско военно учебно заведение.Той би трябвало да се научи да приказва френски език, преди да влезе в учебното заведение. Научил го,но го говорел с ясно изразен италиански акцент през целия си живот,а и не могъл да се научи да написа вярно.
След довеждане докрай на учебното заведение там, Бонапарт е признат в елитната Кралска военна школа в Париж, където приключва двегодишния курс на следването единствено за една година. Въпреки,че в началото търси морско предопределение, във военната школа той учи артилерия. При завършването си той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови отговорности едвам на 16-годишна възраст.
Наполеон, като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до експлоадирането на Революцията през 1789 година. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци.
През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия се демонстрира освен като надарен военачалник, само че и като добър посланик. През 1798-99 година той провежда и командва египетски поход, разрушава турската войска, превзема Египет и Сирия и провежда административна и данъчната система в завладените територии.
На 9 ноември 1799 година Наполеон прави държавен прелом и става пръв консул.
На 18 април 1804 година е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския трон.
Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, ориентиран против Франция. През декември 1805 година Наполеон разгромява обединението на Австрия и Русия в борбата при Аустерлиц и подписва Песбургския кротичък контракт.
През 1807 година разрушава съветската войска и принуждава Русия да се причисли към континенталната обсада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на въздействие – френска и съветска.
През 1812 година Наполеон организира поход към Русия. Числеността на Великата Армия в Русия е към 390 000 души, от които към 240 000 бойци от всевъзможни народности са в Московско направление. Множество сражения, както и все по засилващото се партизанско придвижване наред с казашките отреди, гълтат значителен брой от военните запаси на французите. Пред стените на Смоленск те са към този момент под 200 000.
Основна цел на императора е недопускането на по-малките две съветски армии да се обединят. Руснаците въпреки всичко го изпреварват и се сплотяват в войска от 130 000 души. През септември, след огромната борба при Бородино,където при започване на сражението е имал към 155 000 души, френският император влиза в изоставената Москва със мощно обезкървена войска – малко над 100 000! Руснаците също дават извънредно доста жертви, само че откакто вършат лагер при Тарутино, получават над 45 000 души подкрепления и доста продоволствия.
В началото на зимата Наполеон взема решение да потегли на юг към Украйна, само че след кървавите сражения е заставен от съветската войска, наброяваща към този момент към 125 000 души, безславно да отстъпи и потегля назад за Смоленск по същия път, по който е пристигнал. Армията продължава да се топи - по заледените пътища на Русия, костите си оставят доста от бойците вследствие на дейностите на съветската конница и глада. В Смоленск съумяват да се домъкнат единствено към 50 000 французи. Не намирайки в града това, което е очаквал - продоволствия и свежи подкрепления, с които да продължи войната, императорът е тотално отчаян и взема решение да отстъпи зад рамките на Русия. Несвикнали със суровата съветска зима, бойците непрекъснато изнемогват и измират - те са на края на опциите си! Преследването и натискът от страна на руснаците става неукротим.
Последното стълкновение е при прекосяването на река Березина, където френската войска е обградена и дефинитивно унищожена от съветската артилерия. Наполеон се измъква единствено със 7 000 бойци!
Основната неточност на Бонапарт в съветския поход е не толкоз военна, колкото политическа. Вместо да даде независимост на съветския народ, като унищожава феодално-крепостническата система, отстрани самодържавието и вкара конституционно ръководство, той окупира Русия. Това разрешава на Александър I и царедворците да го разгласят за зложелател на Русия и на православната религия. Целият съветски народ се подвига на война в отбрана на вярата и отечеството.
През 1813 година на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля изискванията за мир. След провалянето на Франция в борбата при Лайпциг, съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло през 1814 година и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 година императорът напуща остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва интервалът на така наречен „ 100 дни “. Реставрацията на монархията във Франция е отстранена. По време на военната акция през юни армиите под командването на Наполеон и на маршалите Ней и Груши нанасят поредни провали на пруските войски при Катр-Бра и Лини.
На 18 юни борбата при Ватерлоо е изгубена заради отдалечаване на аварийния корпус на Груши в гонене на отстъпващата пруска войска на Блюхер. Немците вършат обходна маневра и идват на полесражението в сериозния миг, с цел да поддържат отбраната на англичаните, командвани от херцог Уелингтън. След загубата при Ватерлоо, Наполеон е заточен на остров Света Елена, където е подложен под най-строг режим и защита от британските войски.
Умира също като татко си, от рак на стомаха, на 5 май 1821 година. След гибелта му са оповестени неговите „ Мемоари от остров Света Елена “, писани по време на заточението.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ