Неговото истинско име е Илич Рамирес Санчес. Роден е във

Неговото същинско име е Илич Рамирес Санчес. Роден е във Венецуела, само че доста скоро го назовават Карлос Чакалът. Това е терористът, за който мнозина знаят, че е умъртвил най-малко 80 индивида. През 70-те години на предишния век Илич Рамирес води сериозна акция в името на Палестинското избавление и комунизма. Преследван е от Израел, Франция и Съединени американски щати, както и още доста други страни. Прекарва идващите 20 години в бягство, убийства, взимане на заложници, изнудване и тероризъм.

Това е един от най-известните и най-отдадени терористи, които бързо получават и гласност от най-различни малките екрани, издателствата се състезават, с цел да издадат биографията му, а управляващите се пробват да го заловят. Той е образец за бъдещите генерации, които се стремят към анархията и разрухата. И всичко стартира на 12 октомври 1949 година в Каракас, Венецуела. Срещата с войната идва във допустимо най-ранната възраст. Баща му Хосе Алтаграсия Рамирес Навас е сполучлив юрист, болшевик и се радва на трима сина: Илич, Владимир и Ленин.

Това е неговият жест към първият водач на Съюз на съветските социалистически републики. Майката, която апропо стачкува доста ревниво, не получава правото на глас и нейните момчета остават в историята, най-малко Илич. Марксизмът е второто майчино мляко на синовете и още в деня, в който дребният Рамирес може да чете, неговата литература е точно брандирана от Съюз на съветските социалистически републики. Преди 10-годишна възраст е съумял да прочете цели два пъти биографията на Ленин. Това го прави и обичаният наследник. Още като младеж стартира да се включва в другите митинги, има тежко мнение за Куба – има вяра, че страната би трябвало да резервира своите доста съществени червени връзки. На 17-годишна възраст вижда е съперник на всички десиденти в страната.

Родителите му се развеждат. Майката отпътува за Лондон с момчетата, само че през 1968 година Рамирес Санчес получава покана за университета в Москва – жест от татко му. Университетът обаче няма нищо общо с науката, това е едно прелестно място за радикализиране на политическите деятели. Една съвършена подготвка за революционните водачи, бойците и шпионите, които по-късно вършат кариера в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Планът на Съюз на съветските социалистически републики е да върне назад дипломираните детайли и да се надява на идната огромна гражданска война.

Точно това се случва с мнозина. Рамирес не е от тези хора. В Москва избира да се забавлява, да се напива и да гони девойки, а това доста скоро се забелязало от сътрудниците, които не финансирали занимания, а създавали гражданска война. Изгонен е от университета, само че това дава начало на неговата терористична кариера. В Москва към този момент е разпален съществено по историите на палестинските студенти, които описват за злокобната борба с Израел. Точно тези срещи отключват безграничната гняв на Карлос Чакала. През 1970 година пътува до Йордания, където стартира образование в армията за избавление на Палестина. В подготвителния лагер се среща с Вади Хадад – деец, който има вяра, че Израел може да бъде надвит само благодарение на интернационалните терористи. Именно той открива невероятния гений на венецуелеца.

През 1973 година към този момент е приключен терoрист и прави опити за покушението на Джозеф Сиф в Лондон. Обира и няколко банки във Франция, взривява няколко редакции, пробва се да отвлече 1-2 полета – обичаната тактичност на Хадад. За две години съумява да издейства досие във всяка допустима интернационална организация за лов на терористи. Всяка една цел, която съгласно него може да навреди на Израел е желана. Работи най-често с освободителната войска на Палестина, само че също по този начин има колаборации и с Японската Червена Армия, с която през 1974 година съумява да окупира Френското посолство в Хага. Междувременно не стопира да поддържа имиджа си на плейбой.

За благополучие на един целия свят, всичко има своя край. През 1975 година френското разузнаване съумява да залови Мишел Мукарбал и след дълги разпити се разкриват всички имена в терористичната организация. Сред информацията е и тайната квартира на Карлос в Париж. С идването на предателя, дружно с още няколко сътрудника, които би трябвало да го задържат, Карлос стартира своята нормална актьорска игра. Черпи ги едно пиво, дава обещание да спомага, а по-късно ги прострелва и бяга в Бейрут. Преди това оставя книгата „ Денят на чакала “, с цел да подсети на останалите преследвачи с кого си имат работа. От Бейрут лети за Източна Германия, а по-късно и за Унгария. Всеки път се оглежда за идващото предизвикателство в борбата си против Израел.

Новият му проект се ражда през 1975 година и той самият дава обещание, че ще влезе в историята. Амбицията и безумието също участват. Неговото предпочитание е да нападне ОПЕК – Организация на страните експортьорки на нефт. Срещата им е във Виена и Карлос е наоколо. Планът бил да се вземат към 80 представителя за заложници, в това число петролните министри на 11 страни. Министрите на Саудитска Арабия и Иран, които в този миг показвали своите американски благосклонности трябвало да бъдат екзекутирани мигновено, до момента в който останалите щели да бъдат употребявани за откуп. Поръчаните цени са галактически, само че били предопределени за освобождението на Палестина.

На 21 декември 1975 година Карлос минава границата на Австрия. Претърпял е пластична интервенция, пазил е прецизна диета и към този момент разполага с екип за деяние. Пренася със себе си оръжие и амфетамини. Квартирата им се намира доста покрай централата на ОПЕК. Влизат през входната врата и откриват огън. Успяват да убият лавица, охранител и един от младите членове на екипа. Атаката разделя заложниците на групи и задържането на постройката продължава цяла вечер. По време на офанзивата Илич упорства представителите на Ирак да го показват като „ Известният Карлос “. Не били нужни повече пояснения. Терористът разменя няколко заложника за рейс – проектът е да избяга в Алжир. С рейса и още 41 заложника съумява да стигне до летището и по-късно да отлети до въпросната страна.

В Триполи е помолен от президента Хуари Бумиден да освободи и последните 11 заложника – на летището са предадени други лица в заманя за аероплан. Сред последните освободени са и двамата министри, които по-рано трябвало да получат смъртна присъда. Само 48 часа по-късно и тази интервенция завършва, освен това със забележителен триумф. Никой не знае дали Карлос въпреки всичко е получил някакви пари от откупа. Според някои е взел към 50 милиона $ за Сирийският министър ръководител и този на Саудитска Арабия.

Други източници настояват, че парите били поделени сред него и Хадад. Единственият проблем за колегата е, че не са убити верните хора през цялото време и за това нарушение Карлос е изпъден от армията за избавление на Палестина. След това стъпките се губят, най-малко за известно време. Не е несъмнено дали терористът не е провел още едно отвличане на полет, атентати във Франция, изключително откакто брачната половинка му е хваната. Подозренията не престават с една редакция, която отхвърля да отдръпна изявлението си с него. След визитата на няколко страни, терористът взема решение да се засели в Судан, където живее доста непретенциозен живот и се крие от управляващите в продължение на години.

С общи старания френското, израелското и американското разузнаване съумяват най-сетне да го заловят през 1994 година Налага се да платят на управляващите в Судан, с цел да разрешат изгонване и съд в Париж. Осъден е за убийството на френски шпионин и получава доживотна присъда. Втората доживотна присъда идва през 2011 година за атентати във Франция от 1982 и 1983 година През 2017 година още веднъж е съден за офанзива ръчни гранати в Париж. Получава трета доживотна присъда. Все още лежи в затвор във Франция и до последно поддържа връзка с Уго Чавез – някогашен президент на Венецуела, който умира през 2013 година До този миг е събирал няколко пъти подписи за освобождението си, само че всеки опит е цялостен неуспех. Един от най-опасните терористи продължава да се държи зад решетките и също така може да се похвали с необикновен интерес от медиите.