Недялко ЙордановСкъпи приятели, реших да публикувам веднага едно стихотворение, което

Недялко Йорданов

Скъпи другари, взех решение да обявявам незабавно едно стихотворение, което одеве написах. Това, което видях нощес по малкия екран ме потресе. Тази отрязана ръка на боеца, воювал против Хитлер. И това пред очите на майката и детето до него, които чакат същата орис. Тук няма никаква политика. Тук има жестоко, недомислено бързане да се завърши най-брутално с един противоречив трънлив проблем. Нима по този начин на части от телата са качвани тези четири фигури на времето, че би трябвало да се режат пред очите на цяла България. Поне да имаше надпис по малкия екран: Забранено за деца под 14 години. /> ДОЖИВЯХМЕ

Какво доживяхме Господи... Господи, какво доживяхме...
Горе... Ръка отрязана... Вързана крепко... Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу горката...
Време е... Време е към този момент... Ще я последва главата.
Тялото на боеца... Режем... Как е останал...
И на служащия, който до него прав е  застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там.. След което
следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали... Стига ни е напомнял
по какъв начин го посрещнахме радостно с цветя вместо със бомби.
И по какъв начин със него потеглиха хиляди наши войничета...
За да избавят България, тъй като си я обичаха.
А бомбите падаха гневно... В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И какъв брой хора починали...
Кой да намерения тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще повдигнат в София  монумент на самолетите.
А този монумент... Долу!.. Днеска кому е нужен.
Някакъв си боец... И служащ... И майка със бебе.
Мила Българийо...Пак ли?.. Вечно  добра... И послушна...
Толкова страдания понесла... Нима си отново равнодушна?
14 декември 2023 година
6 ч. 15 м.

Facebook