Недялко Йорданов: Любовта е спасението на света
Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 година в Бургас. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет. Поет, драматург. От 1963 година до момента работи в театъра - бил е драматург и живописен началник на Бургаския спектакъл " Адриана Будевска ", драматург и режисьор на спектакъл " Възраждане " в София. Автор на редица поетични книги, измежду които " Всичко ще изпитаме ", " Когато ставаме татковци ", " И въпреки всичко обич ", " Младостта си отива ", " Любовна поезия ", " Няма време ", " Остаряваме постепенно " и други, както и на пиесите " Ние не имаме вяра в щъркели ", " Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът ", " Развод по български " и така нататък
- Г-н Йорданов, наскоро излезе от щемпел книгата ви " Сребърна обич " със 125 нови стихотворения, а преди този момент " 67 сутрини ", включваща 67 също по този начин нови лирически откровения. Как се роди концепцията за тях, по кое време написахте тези стихове?
- Никога не бих повярвал, в случай че някой ми беше споделил, че това е допустимо. Особено за мен. Когато се занимавах с спектакъл, пишех по четири-пет стихотворения на година. А в този момент - за година и половина близо 200 стихотворения.
Сам не мога да си обясня по какъв начин се случи това. Преживях няколко инциденти, бях на косъм от края и си споделих, че всяка секунда живот е скъпа към този момент. Събудих се една заран и написах стихотворение, което разгласих във фейсбук. И по този начин се стартира. Събуждах се в 4 сутринта и написвах следващата си изповед, която споделях с моите другари. А те са на трите ми страници в интернет над 40 хиляди. Веднага получавах мнения и предпочитание да продължа и това ме задължаваше. Така незабелязано толкоз доста сутрини се събуждах и споделях посредством стихове моите безредици за живота, за гибелта, за децата и внуците, за света, който ни заобикаля, за България...
- На мен ми се коства, че са малко тъжни, малко носталгични. Така ли е?
- Някои да, някои не. Животът е комплицирано нещо и ни сервира всевъзможни изненади и страсти.
- Продължавате обаче да пишете всяка заран.
- Да, не преставам, тъй като в действителност моите другари привикнаха да си пият кафето с моите стихове... Шегувам се, несъмнено, че това е повода, само че аз самият не се усещам добре, в случай че не обявявам нещо за тях... Напоследък това са остарели забравени стихове, писани преди много години, или известни мои песни.
- Любовта е една от алените влакна във вашата лирика. Какво е за вас любовта?
- Любовта е спасението на света. Има две сили, които непрестанно водят война - и вън, и вътре в индивида. Това са Любовта и Омразата. Когато победи Омразата, почват жестоките войни и умират милиони човешки души. Но постоянно в последна сметка побеждава Любовта, която възцарява мир. Ако не беше по този начин, човечеството от дълго време би изчезнало.
- Имате доста мощни обществени стихове. Срещу какво сте несклоняем?
- Дълго съм живял, всичко съм изпитал - очевидец съм на три български интервала в историята ни: фашизъм, тоталитаризъм и народна власт. Не ми се споделя в детайли, само че съм си патил и от трите... Изключвам фашизма - най-зловещото за фамилията ми време. През другите два интервала имаше и светли моменти, и хубави очаквания, и персонални триумфи, и най-важното - непрестанно творчество. Бях млад, бях упорит, бях дръзновен, не ми пукаше от нищо, следвах себе си. Така съм учтив от изстрадалата си майчица, която остана на 28 години вдовица, само че цялостен живот беше вярна на паметта на татко ми, наказан на гибел от фашистите и след това погубен от своите, от комунистите. Погребан с почести, на негово име кръстени улица и транспортен съд, а след това разгласен за национален зложелател и отстранено името му, а след това оправдан и още веднъж възобновени имената на улицата и кораба, а след това пристигналата народна власт още веднъж ги отстрани. Ето това лицемерие не мога да претърпявам цялостен живот.
- Трендафил Акациев? Къде е той през днешния ден?
- Трендафил Акациев беше основан от мои сътрудници студенти преди 65 години - съвсем апокрифен опит за пародийна ирония на догматизма по това време. Пишехме и слагахме неговите къси афористични пародии в стенвестник " Трън " в Софийския университет, на който бях основен редактор. Това скоро беше неразрешено и вестникът беше спрян. Но неговото творчество се предаваше от уста на уста.
" Защо съм така цветущ?
Защо съм така мастит?
Защото хапвам със килограми
суджуци и колбаси
и овнешка плешка
Забележка:
А на Запад
да лапат
лапад! "
" Чушката е през днешния ден аперитив
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
към полето и завода.
С нея ще създадем клизма
на капитализма. "
След това Трендафил Акациев беше позабравен. Възкресих го незабавно след експлоадирането на демокрацията в своя спектакъл " Възраждане " посредством Тодор Колев, а по-късно - посредством Павел Поппандов.
Десетоноемврийски прелом
Спях си в моя мек креват...
То пък станало прелом.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на преврата.
Става всеки от леглото
и отива на преврата.
Вика: " Слава на преврата! "
и назад във леглото.
Славна дата! Светла дата!
От леглото - на преврата,
от преврата - във леглото!
Нашият дребен спектакъл " Възраждане " беше единственият, който дръзваше в тези първи години на " демокрацията " да бъде остро настоящ и по тази причина всички бяхме уволнени от синия кмет Янчулев. Продължихме на лична прехрана и благодарение на спонсора Иван Евлогиев, само че издържахме единствено още няколко години, до момента в който Иван Костов дефинитивно ни ликвидира.
- Голяма част от вашите стихотворения са се трансформирали в песни. Това ли е методът поезията да стигне до по-широк кръг?
- Поезията и музиката в миналото са били едно изкуство. Често при мен по едно и също време със стиха идва и мелодията, която не всеки път протоколирам. Но по този начин или другояче имам към този момент над 80 авторски песни. Не броя тези, които са писани от други композитори.
- А когато ги пишете, виждате ли ги като ария или след това се получава?
- Различно е. Зависи какво пиша и в какво въодушевление съм. Последната ми ария се споделя " Сребърна обич ". Още не съм я записал в студио, само че я изпях пред аудитория на премиерата ми в НАТФИЗ.
- През януари отбелязахте 79 лета. Едно ваше известно стихотворение, трансформирало се в ария, стартира: " Някога, в миналото,/ толкоз в миналото,/ колкото девет лета... " Девет ли е повече или седемдесет и девет?
- Да си призная, малко ме е позор от тази възраст. Винаги съм считал, че поетите би трябвало да умират млади и такива да останат в съзнанието на хората. Но не щеш ли ориста ми е определила друго, по тази причина по този начин или другояче ще се боря да пребивавам и пиша още, стига да съм в кондиция.
- Какви са наблюденията ви над актуалната българска лирика и литература? Чете ли българинът? И какво?
- Чете, несъмнено, даже в интернет... Това също е четене. Освен това има страховит поетически взрив. Появиха се извънредно надарени поети и изключително поетеси - най-вече от провинцията, които пишат доста автентично и дружно с това неманиерно. Тяхната лирика се чете с огромен интерес точно в интернет.
- Започнахме с поезията, да се прехвърлим към театъра. Това ли е вторият ви дом? Как влязохте в него?
- Случайно... Бях си преподавател в Малко Търново по лично предпочитание. Случи ми се тягост, лежах в бургаската болница и тогава ме поканиха да стана драматург на театъра - новият шеф Николай Савов и жена му, режисьорката Димитрина Гюрова. Приех пробно сякаш за една година, а се оказа за цялостен живот.
- Най-успешната ви пиеса?
- Трудно ми е да избера от всичките 24... Може би би трябвало да загатна " Убийството на Гонзаго ", която се играе към този момент 30 години в Русия, Франция, Белгия, Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Румъния, Естония, Япония... Само в Русия тя е играна от над 20 театъра, само че не съм получил от множеството от тях нито рубла или $, тъй като се оказаха огромни мошеници. Нека ме извинят за израза, само че си е тъкмо по този начин.
- Ще разкажете ли някоя любопитна преживелица от зад кулисите?
- Тя беше известна в цяла България преди време и всички вестници писаха във връзка на нея. Плюс няколко публицистични публикации в " Работническо дело ", " Народна юноша " и " Литературен фронт ". Другарят Тодор Живков напусна демонстративно ложата на Народния спектакъл след моята пиеса " Ние сме на 25 ". Последва уволняване и възбрана на трите мои първи пиеси. После пристигна " топене ", играха се други мои пиеси, само че тези повече по този начин и не се появиха на театрална сцена. Това бяха чехословашките събития. После пристигна " топене ". Беше забавно време. Бях драматург на Бургаския спектакъл и единствено ние получавахме позволение да вършим " неразрешени " пиеси на Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Никола Русев... Това ставаше с помощта на застъпничеството на първия секретар на ОК на Българска комунистическа партия Николай Жишев и секретаря по идеологията Петър Пейков.
- Кои са главните проблеми пред българския спектакъл през днешния ден и по какъв начин да бъдат решени?
- По времето на Костов писах доста публикации против по този начин наречената театрална промяна, която закри 17 театъра. Сега съм се откъснал от театралния живот, само че ми е мъчително, че театрите в провинцията съвсем останаха без лични артисти и разчитат на гастролиращи телевизионни звезди.
- А по какъв начин би изглеждала пиеса за днешния ни ден?
- Написах такава пиеса след десетгодишно спиране. Казва се " Каквото - такова ". Скоро ще стартира подготовки в Народния спектакъл с девет остарели актриси и артисти - към този момент пенсионери, позабравени звезди. Премиерата се обрисува да бъде в края на септември. Като наближи - заповядайте.
- Истинските създатели постоянно са били съвестта на нацията. Затова ли през днешния ден са изтикани настрана и думата им мъчно се чува?
- Не би трябвало да се отхвърляме да приказваме и пишем за това, което става към нас. Думата ни се чува, няма метод да не се чуе, само че мнозина просто избират да мълчат, заети с грижите към личното си оцеляване.
- Над какво работите сега? Какви са проектите ви?
- В момента преговарям една моя пиеса, която се споделя " Две дами, без да се брои мъжът ". Тя е нова версия на пиесата ми " Волни птички божии ", играна в спектакъл " София " и спектакъл " Възраждане " през 1994 година. Премиерата ще бъде на 15 май в салона на спектакъл " Сълза и смях ". Това е фарс мюзикъл с композитор Хайгашод Агасян, актрисите са Ирен Кривошиева и Роси Русева. Изобщо в последно време след десетгодишното спиране ме е обхванала още веднъж театралната тресчица.
- Бургас или София? Липсва ли ви морето? Или може би атмосферата?
- Бургас, несъмнено! Никога не съм го напускал и желая там един ден да остана вечно.
- В какво вярвате?
- Написал съм го в една детска ария:
" Макар да е жилаво злото
в индивида въпреки всичко побеждава положителното... "
- Вашата молитва за България?
- " Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко! "
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА?
- На младите - да не остаряват. На старите - да не се предават!
- Г-н Йорданов, наскоро излезе от щемпел книгата ви " Сребърна обич " със 125 нови стихотворения, а преди този момент " 67 сутрини ", включваща 67 също по този начин нови лирически откровения. Как се роди концепцията за тях, по кое време написахте тези стихове?
- Никога не бих повярвал, в случай че някой ми беше споделил, че това е допустимо. Особено за мен. Когато се занимавах с спектакъл, пишех по четири-пет стихотворения на година. А в този момент - за година и половина близо 200 стихотворения.
Сам не мога да си обясня по какъв начин се случи това. Преживях няколко инциденти, бях на косъм от края и си споделих, че всяка секунда живот е скъпа към този момент. Събудих се една заран и написах стихотворение, което разгласих във фейсбук. И по този начин се стартира. Събуждах се в 4 сутринта и написвах следващата си изповед, която споделях с моите другари. А те са на трите ми страници в интернет над 40 хиляди. Веднага получавах мнения и предпочитание да продължа и това ме задължаваше. Така незабелязано толкоз доста сутрини се събуждах и споделях посредством стихове моите безредици за живота, за гибелта, за децата и внуците, за света, който ни заобикаля, за България...
- На мен ми се коства, че са малко тъжни, малко носталгични. Така ли е?
- Някои да, някои не. Животът е комплицирано нещо и ни сервира всевъзможни изненади и страсти.
- Продължавате обаче да пишете всяка заран.
- Да, не преставам, тъй като в действителност моите другари привикнаха да си пият кафето с моите стихове... Шегувам се, несъмнено, че това е повода, само че аз самият не се усещам добре, в случай че не обявявам нещо за тях... Напоследък това са остарели забравени стихове, писани преди много години, или известни мои песни.
- Любовта е една от алените влакна във вашата лирика. Какво е за вас любовта?
- Любовта е спасението на света. Има две сили, които непрестанно водят война - и вън, и вътре в индивида. Това са Любовта и Омразата. Когато победи Омразата, почват жестоките войни и умират милиони човешки души. Но постоянно в последна сметка побеждава Любовта, която възцарява мир. Ако не беше по този начин, човечеството от дълго време би изчезнало.
- Имате доста мощни обществени стихове. Срещу какво сте несклоняем?
- Дълго съм живял, всичко съм изпитал - очевидец съм на три български интервала в историята ни: фашизъм, тоталитаризъм и народна власт. Не ми се споделя в детайли, само че съм си патил и от трите... Изключвам фашизма - най-зловещото за фамилията ми време. През другите два интервала имаше и светли моменти, и хубави очаквания, и персонални триумфи, и най-важното - непрестанно творчество. Бях млад, бях упорит, бях дръзновен, не ми пукаше от нищо, следвах себе си. Така съм учтив от изстрадалата си майчица, която остана на 28 години вдовица, само че цялостен живот беше вярна на паметта на татко ми, наказан на гибел от фашистите и след това погубен от своите, от комунистите. Погребан с почести, на негово име кръстени улица и транспортен съд, а след това разгласен за национален зложелател и отстранено името му, а след това оправдан и още веднъж възобновени имената на улицата и кораба, а след това пристигналата народна власт още веднъж ги отстрани. Ето това лицемерие не мога да претърпявам цялостен живот.
- Трендафил Акациев? Къде е той през днешния ден?
- Трендафил Акациев беше основан от мои сътрудници студенти преди 65 години - съвсем апокрифен опит за пародийна ирония на догматизма по това време. Пишехме и слагахме неговите къси афористични пародии в стенвестник " Трън " в Софийския университет, на който бях основен редактор. Това скоро беше неразрешено и вестникът беше спрян. Но неговото творчество се предаваше от уста на уста.
" Защо съм така цветущ?
Защо съм така мастит?
Защото хапвам със килограми
суджуци и колбаси
и овнешка плешка
Забележка:
А на Запад
да лапат
лапад! "
" Чушката е през днешния ден аперитив
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
към полето и завода.
С нея ще създадем клизма
на капитализма. "
След това Трендафил Акациев беше позабравен. Възкресих го незабавно след експлоадирането на демокрацията в своя спектакъл " Възраждане " посредством Тодор Колев, а по-късно - посредством Павел Поппандов.
Десетоноемврийски прелом
Спях си в моя мек креват...
То пък станало прелом.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на преврата.
Става всеки от леглото
и отива на преврата.
Вика: " Слава на преврата! "
и назад във леглото.
Славна дата! Светла дата!
От леглото - на преврата,
от преврата - във леглото!
Нашият дребен спектакъл " Възраждане " беше единственият, който дръзваше в тези първи години на " демокрацията " да бъде остро настоящ и по тази причина всички бяхме уволнени от синия кмет Янчулев. Продължихме на лична прехрана и благодарение на спонсора Иван Евлогиев, само че издържахме единствено още няколко години, до момента в който Иван Костов дефинитивно ни ликвидира.
- Голяма част от вашите стихотворения са се трансформирали в песни. Това ли е методът поезията да стигне до по-широк кръг?
- Поезията и музиката в миналото са били едно изкуство. Често при мен по едно и също време със стиха идва и мелодията, която не всеки път протоколирам. Но по този начин или другояче имам към този момент над 80 авторски песни. Не броя тези, които са писани от други композитори.
- А когато ги пишете, виждате ли ги като ария или след това се получава?
- Различно е. Зависи какво пиша и в какво въодушевление съм. Последната ми ария се споделя " Сребърна обич ". Още не съм я записал в студио, само че я изпях пред аудитория на премиерата ми в НАТФИЗ.
- През януари отбелязахте 79 лета. Едно ваше известно стихотворение, трансформирало се в ария, стартира: " Някога, в миналото,/ толкоз в миналото,/ колкото девет лета... " Девет ли е повече или седемдесет и девет?
- Да си призная, малко ме е позор от тази възраст. Винаги съм считал, че поетите би трябвало да умират млади и такива да останат в съзнанието на хората. Но не щеш ли ориста ми е определила друго, по тази причина по този начин или другояче ще се боря да пребивавам и пиша още, стига да съм в кондиция.
- Какви са наблюденията ви над актуалната българска лирика и литература? Чете ли българинът? И какво?
- Чете, несъмнено, даже в интернет... Това също е четене. Освен това има страховит поетически взрив. Появиха се извънредно надарени поети и изключително поетеси - най-вече от провинцията, които пишат доста автентично и дружно с това неманиерно. Тяхната лирика се чете с огромен интерес точно в интернет.
- Започнахме с поезията, да се прехвърлим към театъра. Това ли е вторият ви дом? Как влязохте в него?
- Случайно... Бях си преподавател в Малко Търново по лично предпочитание. Случи ми се тягост, лежах в бургаската болница и тогава ме поканиха да стана драматург на театъра - новият шеф Николай Савов и жена му, режисьорката Димитрина Гюрова. Приех пробно сякаш за една година, а се оказа за цялостен живот.
- Най-успешната ви пиеса?
- Трудно ми е да избера от всичките 24... Може би би трябвало да загатна " Убийството на Гонзаго ", която се играе към този момент 30 години в Русия, Франция, Белгия, Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Румъния, Естония, Япония... Само в Русия тя е играна от над 20 театъра, само че не съм получил от множеството от тях нито рубла или $, тъй като се оказаха огромни мошеници. Нека ме извинят за израза, само че си е тъкмо по този начин.
- Ще разкажете ли някоя любопитна преживелица от зад кулисите?
- Тя беше известна в цяла България преди време и всички вестници писаха във връзка на нея. Плюс няколко публицистични публикации в " Работническо дело ", " Народна юноша " и " Литературен фронт ". Другарят Тодор Живков напусна демонстративно ложата на Народния спектакъл след моята пиеса " Ние сме на 25 ". Последва уволняване и възбрана на трите мои първи пиеси. После пристигна " топене ", играха се други мои пиеси, само че тези повече по този начин и не се появиха на театрална сцена. Това бяха чехословашките събития. После пристигна " топене ". Беше забавно време. Бях драматург на Бургаския спектакъл и единствено ние получавахме позволение да вършим " неразрешени " пиеси на Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Никола Русев... Това ставаше с помощта на застъпничеството на първия секретар на ОК на Българска комунистическа партия Николай Жишев и секретаря по идеологията Петър Пейков.
- Кои са главните проблеми пред българския спектакъл през днешния ден и по какъв начин да бъдат решени?
- По времето на Костов писах доста публикации против по този начин наречената театрална промяна, която закри 17 театъра. Сега съм се откъснал от театралния живот, само че ми е мъчително, че театрите в провинцията съвсем останаха без лични артисти и разчитат на гастролиращи телевизионни звезди.
- А по какъв начин би изглеждала пиеса за днешния ни ден?
- Написах такава пиеса след десетгодишно спиране. Казва се " Каквото - такова ". Скоро ще стартира подготовки в Народния спектакъл с девет остарели актриси и артисти - към този момент пенсионери, позабравени звезди. Премиерата се обрисува да бъде в края на септември. Като наближи - заповядайте.
- Истинските създатели постоянно са били съвестта на нацията. Затова ли през днешния ден са изтикани настрана и думата им мъчно се чува?
- Не би трябвало да се отхвърляме да приказваме и пишем за това, което става към нас. Думата ни се чува, няма метод да не се чуе, само че мнозина просто избират да мълчат, заети с грижите към личното си оцеляване.
- Над какво работите сега? Какви са проектите ви?
- В момента преговарям една моя пиеса, която се споделя " Две дами, без да се брои мъжът ". Тя е нова версия на пиесата ми " Волни птички божии ", играна в спектакъл " София " и спектакъл " Възраждане " през 1994 година. Премиерата ще бъде на 15 май в салона на спектакъл " Сълза и смях ". Това е фарс мюзикъл с композитор Хайгашод Агасян, актрисите са Ирен Кривошиева и Роси Русева. Изобщо в последно време след десетгодишното спиране ме е обхванала още веднъж театралната тресчица.
- Бургас или София? Липсва ли ви морето? Или може би атмосферата?
- Бургас, несъмнено! Никога не съм го напускал и желая там един ден да остана вечно.
- В какво вярвате?
- Написал съм го в една детска ария:
" Макар да е жилаво злото
в индивида въпреки всичко побеждава положителното... "
- Вашата молитва за България?
- " Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко! "
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА?
- На младите - да не остаряват. На старите - да не се предават!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ