Търсят близо 5 000 медицински сестри и 4 000 лекари
Недостигът на здравни експерти у нас, по-специално – на медицински сестри и акушерки – през последните седмици се трансформира във водеща тематика на опазването на здравето. Изследване на Съвета за стопански разбори демонстрира, че сега в здравната ни система не доближават 16,9 хиляди медицински сестри, с цел да реализираме междинното за Европа съответствие на брой медицински сестри по отношение на брой лекари, което е насочна точка за качествена здравна грижа. В последното изследване на работната мощ на Агенцията по заетостта на пазара се търсят най-вече медицински сестри (4,7 хиляди) и лекари (4,4 хиляди) след експертите с висше обучение.
Проблемът с медицинските експерти не е единствено български феномен. По оценки на Световната здравна организация дефицитът на лекари и други медицински експерти се чака да доближи 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа работа пък дава прогноза за липса на сред 280 и 690 хиляди експерти по здравни грижи в немското опазване на здравето. Това на процедура значи, че казусът е световен и на България ще се наложи да се конкурира със мощно развити стопански и обществено страни в основаването, привличането и задържането на медицински фрагменти в страната. В подтекста на дребната отворена стопанска система може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на обмисляне, организация и голям брой смели и на практика неотложни дейности, в случай че не желаеме след няколко години да се окажем без никакви здравни експерти у нас.
Сред палитрата от ограничения, които могат да се подхващат, с цел да се подтикват хора да избират здравната специалност, е понижаване на продължителността на образованието за придобиване на подготовка и упражняване на специалността. В България сега медицинските сестри минават през 4-годишно образование, с което получават бакалавърска степен. Твърде дългото образование за медицинските сестри не е обосновано от позиция на това, че в по-дълъг интервал от време студентите не могат да заемат " постоянна " позиция, изискваща приключено обучение, надлежно приходите им дълготрайно време остават ниски. Това дестимулира избора на здравна специалност от новозавършили възпитаници или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето обучение и да сменят сферата на професионалната си реализация. От систематична позиция дългото образование пречи на системата по-бързо да се обновява с нови фрагменти.
Данни от изследване на ИПИ за продължителността на образованието за здравна сестра в страните от Европейски Съюз демонстрира, че в доста страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на просветителна степен " бакалавър ". Има няколко случая, в които образованието може да бъде и професионално – Австрия е подобен образец, само че тази опция съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия. Скандинавските страни избират образование в границите на 6 или 7 семестъра. В съвсем всички страни медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по избор могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде – и в докторски – стратегии. Всички стратегии за образование на медицински сестри в Европейски Съюз включват теоретично и практическо образование, като разпределението на часовете постоянно е поравно.
Скъсяването на образованието на медицинските сестри в България е единствено една от опциите за начало на политика по превъзмогване на дефицита. Сравненията с другите европейски страни ясно демонстрира, че е допустимо с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се реализира качествено образование, гарантиращо покриване на стандартите за просветителната степен и интернационалното признание на дипломите.
Проблемът с медицинските експерти не е единствено български феномен. По оценки на Световната здравна организация дефицитът на лекари и други медицински експерти се чака да доближи 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа работа пък дава прогноза за липса на сред 280 и 690 хиляди експерти по здравни грижи в немското опазване на здравето. Това на процедура значи, че казусът е световен и на България ще се наложи да се конкурира със мощно развити стопански и обществено страни в основаването, привличането и задържането на медицински фрагменти в страната. В подтекста на дребната отворена стопанска система може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на обмисляне, организация и голям брой смели и на практика неотложни дейности, в случай че не желаеме след няколко години да се окажем без никакви здравни експерти у нас.
Сред палитрата от ограничения, които могат да се подхващат, с цел да се подтикват хора да избират здравната специалност, е понижаване на продължителността на образованието за придобиване на подготовка и упражняване на специалността. В България сега медицинските сестри минават през 4-годишно образование, с което получават бакалавърска степен. Твърде дългото образование за медицинските сестри не е обосновано от позиция на това, че в по-дълъг интервал от време студентите не могат да заемат " постоянна " позиция, изискваща приключено обучение, надлежно приходите им дълготрайно време остават ниски. Това дестимулира избора на здравна специалност от новозавършили възпитаници или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето обучение и да сменят сферата на професионалната си реализация. От систематична позиция дългото образование пречи на системата по-бързо да се обновява с нови фрагменти.
Данни от изследване на ИПИ за продължителността на образованието за здравна сестра в страните от Европейски Съюз демонстрира, че в доста страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на просветителна степен " бакалавър ". Има няколко случая, в които образованието може да бъде и професионално – Австрия е подобен образец, само че тази опция съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия. Скандинавските страни избират образование в границите на 6 или 7 семестъра. В съвсем всички страни медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по избор могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде – и в докторски – стратегии. Всички стратегии за образование на медицински сестри в Европейски Съюз включват теоретично и практическо образование, като разпределението на часовете постоянно е поравно.
Скъсяването на образованието на медицинските сестри в България е единствено една от опциите за начало на политика по превъзмогване на дефицита. Сравненията с другите европейски страни ясно демонстрира, че е допустимо с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се реализира качествено образование, гарантиращо покриване на стандартите за просветителната степен и интернационалното признание на дипломите.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ