„Войната на буквите“ като война на мнения
Неделя вечер е отлично време да се отпуснеш с прелестен сериал, с малко мистичност и добре разказана история. И евентуално доста от нас вършат точно това. Но тъкмо тази неделя българският сериал „ Войната на буквите “ още веднъж бръкна в раната на обичайна ни национална непълноценност и извади войната вътре в нас на напред във времето. Не стига, че ни отрязаха за Шенген и еврото, не стига, че все ни сочат като най-корумпирани и бедните в Европа, а в този момент ни пускат сериал, в който си припомняме, че в миналото България е била най-мощната страна в Европа, а нашият цар Симеон е бил на една крачка от купата император!
Първият епизод на екранизацията на Людмила Филипова имаше голяма вълна от мнения в обществените мрежи и всеки фен се трансформира в кинокритик от най-висока степен за историческа меродавност, сценография, разговори, тон, декори и какво ли още не!
И това не е инцидентно. 2023 година е и всеки актуален човек е мощно повлиян от образната просвета, превзeла стрийминг платформите, бълвайки сериали на кг, само че е извънредно мъчно да се мери българска продукция с „ Игри на тронове “ или " Вигингите " или " Борджиите ", които са образци за бестселъри в жанра.
От друга страна от 35 години не е правена толкоз огромна историческа кино възстановка, още по-малко някой е дръзвал да се занимае с българското Средновековие. Въпреки това паралелите са неизбежни. Макар да имахме огромни упования от „ Войната на буквите “ поради екипа и актьорите, първият епизод остави огромни подозрения за качеството на сериала.
Най-силно усещане остави обликът на цар Симеон (l ролята - Деян Донков) и с просто око може да се види класата на опитния актьорн на фона на останалите, в случай че не бледнеещи, то с чувството за дребни палета в киното. Теодора Духовникова е блестяща като Марион, само че дразнещото в разговорите е прекомерно актуалната и нападателна тирада, която до момента не сме срещали в историческите и литературни произведения. И защото има прекомерно малко информация за езика от това време, а и едва ли той би се харесал и разбрал на актуалната аудитория, сценаристите са взели дръзкото решение да се придържат към езика на улицата.
Още в първите минути всички настръхнахме, когато цар Симеон се обърна към синовете си с „ Изчезвайте! “ и още куп груби думи, евентуално употребявани и от царете тогава, само че недостойни да бъдат увековечени във филм с такива искания. Неизбежна е аналогията с псувните на Левски във кино лентата на Максим Генчев и още по-злополучния му " Ботев ".
И в случай че това някак се преглъща в името на литературната небивалица, то още по-натрапчивите облици на актуалния дизайн ни отдалечават от историческата меродавност: къпане в нещо като джакузи през Средновековието???
Врати с отвесни дръжки дизайн 2023?
Легло в царските палати жанр Икеа?
Или дразнещи грешки като съдове в несъответствуваща стилистика, запалени свещи измежду бял ден или декори с неоснователен пластмасов тип?
Липсват крупни проекти, а операторската работа е някак еднообразна и скучна. Вездесъщите проблеми на българското кино остават едни и същи: неприятен тон, неразбираеми реплики, поради което доста хора с подигравка (но напълно основателно) упорстват за надписи, също така – неритмичен монтаж и движение на сюжетната линия.
Примери за сходни филми има безчет и евентуално по-добрата част от този сериал е същинската история, която ни носи известна горделивост на хора, които обаче са неспособни в миналото да доближат своя нов Златен век. Освен това, „ Войната на буквите “ е характерен български феномен – да се оплюва всичко българско, да се извадят всичките му вероятни недостатъци пред скоби, а публиката да се трансформира в съдник на всяко изкуство, което не е задоволително американско, холивудско или най-малко да има добър външен тип.
Погледнато обективно обаче, това е първият сериал, който излиза от мутренската стилистика, в която някак незабелязано попаднаха родните тв поредици. Това е и първият сериал, в който виждаме и нови, невтръснали до болежка артисти. Е, Захари Бахаров мъчно ще излезе от маниерната си игра, само че евентуално тъкмо това се харесва в неговия актьорски натюрел.
След първия епизод позитивните отзиви са за Деян Донков, а какъв брой забавен ще бъде сериалът, зависи от умеенето на киноразказвачите. Иначе историята за Цар Симеон си я знаем всички и е превъзходен мотив още веднъж да отворим учебниците по история! Защото при всички случаи филмът ще има значение за построяването на обективно българско съзнание, каквото липсва до болежка в нашето общество.
Първият епизод на екранизацията на Людмила Филипова имаше голяма вълна от мнения в обществените мрежи и всеки фен се трансформира в кинокритик от най-висока степен за историческа меродавност, сценография, разговори, тон, декори и какво ли още не!
И това не е инцидентно. 2023 година е и всеки актуален човек е мощно повлиян от образната просвета, превзeла стрийминг платформите, бълвайки сериали на кг, само че е извънредно мъчно да се мери българска продукция с „ Игри на тронове “ или " Вигингите " или " Борджиите ", които са образци за бестселъри в жанра.
От друга страна от 35 години не е правена толкоз огромна историческа кино възстановка, още по-малко някой е дръзвал да се занимае с българското Средновековие. Въпреки това паралелите са неизбежни. Макар да имахме огромни упования от „ Войната на буквите “ поради екипа и актьорите, първият епизод остави огромни подозрения за качеството на сериала.
Най-силно усещане остави обликът на цар Симеон (l ролята - Деян Донков) и с просто око може да се види класата на опитния актьорн на фона на останалите, в случай че не бледнеещи, то с чувството за дребни палета в киното. Теодора Духовникова е блестяща като Марион, само че дразнещото в разговорите е прекомерно актуалната и нападателна тирада, която до момента не сме срещали в историческите и литературни произведения. И защото има прекомерно малко информация за езика от това време, а и едва ли той би се харесал и разбрал на актуалната аудитория, сценаристите са взели дръзкото решение да се придържат към езика на улицата.
Още в първите минути всички настръхнахме, когато цар Симеон се обърна към синовете си с „ Изчезвайте! “ и още куп груби думи, евентуално употребявани и от царете тогава, само че недостойни да бъдат увековечени във филм с такива искания. Неизбежна е аналогията с псувните на Левски във кино лентата на Максим Генчев и още по-злополучния му " Ботев ".
И в случай че това някак се преглъща в името на литературната небивалица, то още по-натрапчивите облици на актуалния дизайн ни отдалечават от историческата меродавност: къпане в нещо като джакузи през Средновековието???
Врати с отвесни дръжки дизайн 2023?
Легло в царските палати жанр Икеа?
Или дразнещи грешки като съдове в несъответствуваща стилистика, запалени свещи измежду бял ден или декори с неоснователен пластмасов тип?
Липсват крупни проекти, а операторската работа е някак еднообразна и скучна. Вездесъщите проблеми на българското кино остават едни и същи: неприятен тон, неразбираеми реплики, поради което доста хора с подигравка (но напълно основателно) упорстват за надписи, също така – неритмичен монтаж и движение на сюжетната линия.
Примери за сходни филми има безчет и евентуално по-добрата част от този сериал е същинската история, която ни носи известна горделивост на хора, които обаче са неспособни в миналото да доближат своя нов Златен век. Освен това, „ Войната на буквите “ е характерен български феномен – да се оплюва всичко българско, да се извадят всичките му вероятни недостатъци пред скоби, а публиката да се трансформира в съдник на всяко изкуство, което не е задоволително американско, холивудско или най-малко да има добър външен тип.
Погледнато обективно обаче, това е първият сериал, който излиза от мутренската стилистика, в която някак незабелязано попаднаха родните тв поредици. Това е и първият сериал, в който виждаме и нови, невтръснали до болежка артисти. Е, Захари Бахаров мъчно ще излезе от маниерната си игра, само че евентуално тъкмо това се харесва в неговия актьорски натюрел.
След първия епизод позитивните отзиви са за Деян Донков, а какъв брой забавен ще бъде сериалът, зависи от умеенето на киноразказвачите. Иначе историята за Цар Симеон си я знаем всички и е превъзходен мотив още веднъж да отворим учебниците по история! Защото при всички случаи филмът ще има значение за построяването на обективно българско съзнание, каквото липсва до болежка в нашето общество.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ