На пазар за стари вещи в Берлин
Неделя е и е страховит безоблачен ден. Та по този начин - и аз отивам в парка. Но не просто в един елементарен парк. Отивам в Mauerpark.
Този парк е фетиш в Берлин. А даже не е изключително хубав. Това е паркът, в който до ден сегашен общината не може да предприеме никакви огромни модернизации или нещо сходно, тъй като хората си го бранят. Има придвижване за отбрана, страница във Фейсбук с над 11 000 почитатели, естествено и уебсайт.
Всяка неделя тук идват хиляди хора. Да, хиляди. Тук е в действителност един от най големите flohmarkt-ове на Берлин. Има още един, само че той е малко по-различен, за него - някой различен път. Няма по какъв начин да дойдеш дотук и да не се прибереш с някоя остаряла движимост у дома. Аз обикновенно взимам по нещо малко, с цел да не бие на очи у дома - моята половинка не споделя изключително ентусиазма ми да се покривам с красиви остарели движимости. Затова и преди известно време двамата взехме решение, че ходенето в Mauerpark оттук насетне ще бъде единствено по женски - откакто му се наложи да върви в едни кални пътеки с белите си маратонки.
Да, другояче видяно, мястото наподобява надалеч от визиите ни за Германия. Боклуци няма, само че половината от пазара е ситуирана върху асфалт, другата половина - върху някакъв черен трошляк, който става на тиня като вали и на черна прахуляк, като не вали. На павилионите, който са обикновенно дървени и покрити с бели платна се продава всичко. Собствено направена керамика, текстил, играчки и бижута. Има остарели облекла, остарели плочи, остарели колела, мебели и каквото се сетите друго. Доста от тях са даже и непочистени от праха, а можеш да се пазариш и за цената, което също е част от извършването на покупки.
Кулинарната част е застъпена също, можеш да опиташ съвсем всевъзможни типове кухня (турска, африканска, арабска и немска естествено). Друго е по- забавно. Има и доста хора, който подготвят някакъв сладкиш или чорба и ти го оферират ей по този начин, комплициран на една масичка в самият парк... или на кашон. Понякока дори се чудя, не ги ли закачат тези хора от някакви контролни служби, тъй като тука служби има за всичко, само че щом си стоят по през целия ден, очевидно има някакъв толеранс, знам ли. На същите масички или напряко на земята можеш да си купиш страхотни фотоси, плакати и рисунки от самите им създатели.
И естествено, че има и атракция, а точно - Караоке. Да, да. Сцената прилича амфитеатър, долу в един кръг е сцената, а нагоре по хълма са седящите места от каменни плочи. Публиката е многохилядна (без преувеличение). Организаторът, който в действителност нищо не провежда, на процедура идва чак когато хората към този момент са се събрали и го чакат (обикновенно към 3h). Интересното също е, че никой не знае ще пристигна или не, само че те си стоят там и чакат.
Самият той и асистентката му идват с колело на което е закачено нещо като ремарке, в което са качени две колони, усилвател, сгъваеми столчета и чадър. Всичко се конфигурира и се стартира. Хората се записват за присъединяване, чакат си реда и... пеят и танцуват. Неописуемо шоу. Има гении, има и страхотни провали, само че е толкоз забавно и смешно, че незабелязано минават още два-три часа. Въпросното събитие продължава обикновенно до вечерта. Можете да си визиите за каква численост записани участници става въпрос, нали?
Повярвайте, духът, който витае тук, е страховит. Ако сте в Берлин за по-дълго време и към този момент сте пообиколили музеи и търговски улици и в случай че случайно е неделя, минете през парка, само че си отделете най-малко няколко часа.
И в тази връзка, не е зле да се намерения за нещо сходно и в София. Да правилно е, че сме много чувствителни на тематика остарели неща, който ние назоваваме нормално отпадъци, само че знаете ли какъв брой е отпускащо да ги разглеждаш. А още по хубаво е когато си откриеш някоя движимост, за която мигновенно разбираш, че е твоята нова движимост. Всички те в миналото са били нови, били са владеене на най-различни хора с най-различни ориси. Ако можеха да приказват, какво ли щяха да опишат...
Та хора, ние не сме по-различни от другите, просто би трябвало да преодолеем комплексите си и да се поотпуснем малко.
А да, би трябвало ни също терен и уредник. Ето ви бизнес концепция и тематика за размисъл.
Беше ми прелестно.
Save
Този парк е фетиш в Берлин. А даже не е изключително хубав. Това е паркът, в който до ден сегашен общината не може да предприеме никакви огромни модернизации или нещо сходно, тъй като хората си го бранят. Има придвижване за отбрана, страница във Фейсбук с над 11 000 почитатели, естествено и уебсайт.
Всяка неделя тук идват хиляди хора. Да, хиляди. Тук е в действителност един от най големите flohmarkt-ове на Берлин. Има още един, само че той е малко по-различен, за него - някой различен път. Няма по какъв начин да дойдеш дотук и да не се прибереш с някоя остаряла движимост у дома. Аз обикновенно взимам по нещо малко, с цел да не бие на очи у дома - моята половинка не споделя изключително ентусиазма ми да се покривам с красиви остарели движимости. Затова и преди известно време двамата взехме решение, че ходенето в Mauerpark оттук насетне ще бъде единствено по женски - откакто му се наложи да върви в едни кални пътеки с белите си маратонки.
Да, другояче видяно, мястото наподобява надалеч от визиите ни за Германия. Боклуци няма, само че половината от пазара е ситуирана върху асфалт, другата половина - върху някакъв черен трошляк, който става на тиня като вали и на черна прахуляк, като не вали. На павилионите, който са обикновенно дървени и покрити с бели платна се продава всичко. Собствено направена керамика, текстил, играчки и бижута. Има остарели облекла, остарели плочи, остарели колела, мебели и каквото се сетите друго. Доста от тях са даже и непочистени от праха, а можеш да се пазариш и за цената, което също е част от извършването на покупки.
Кулинарната част е застъпена също, можеш да опиташ съвсем всевъзможни типове кухня (турска, африканска, арабска и немска естествено). Друго е по- забавно. Има и доста хора, който подготвят някакъв сладкиш или чорба и ти го оферират ей по този начин, комплициран на една масичка в самият парк... или на кашон. Понякока дори се чудя, не ги ли закачат тези хора от някакви контролни служби, тъй като тука служби има за всичко, само че щом си стоят по през целия ден, очевидно има някакъв толеранс, знам ли. На същите масички или напряко на земята можеш да си купиш страхотни фотоси, плакати и рисунки от самите им създатели.
И естествено, че има и атракция, а точно - Караоке. Да, да. Сцената прилича амфитеатър, долу в един кръг е сцената, а нагоре по хълма са седящите места от каменни плочи. Публиката е многохилядна (без преувеличение). Организаторът, който в действителност нищо не провежда, на процедура идва чак когато хората към този момент са се събрали и го чакат (обикновенно към 3h). Интересното също е, че никой не знае ще пристигна или не, само че те си стоят там и чакат.
Самият той и асистентката му идват с колело на което е закачено нещо като ремарке, в което са качени две колони, усилвател, сгъваеми столчета и чадър. Всичко се конфигурира и се стартира. Хората се записват за присъединяване, чакат си реда и... пеят и танцуват. Неописуемо шоу. Има гении, има и страхотни провали, само че е толкоз забавно и смешно, че незабелязано минават още два-три часа. Въпросното събитие продължава обикновенно до вечерта. Можете да си визиите за каква численост записани участници става въпрос, нали?
Повярвайте, духът, който витае тук, е страховит. Ако сте в Берлин за по-дълго време и към този момент сте пообиколили музеи и търговски улици и в случай че случайно е неделя, минете през парка, само че си отделете най-малко няколко часа.
И в тази връзка, не е зле да се намерения за нещо сходно и в София. Да правилно е, че сме много чувствителни на тематика остарели неща, който ние назоваваме нормално отпадъци, само че знаете ли какъв брой е отпускащо да ги разглеждаш. А още по хубаво е когато си откриеш някоя движимост, за която мигновенно разбираш, че е твоята нова движимост. Всички те в миналото са били нови, били са владеене на най-различни хора с най-различни ориси. Ако можеха да приказват, какво ли щяха да опишат...
Та хора, ние не сме по-различни от другите, просто би трябвало да преодолеем комплексите си и да се поотпуснем малко.
А да, би трябвало ни също терен и уредник. Ето ви бизнес концепция и тематика за размисъл.
Беше ми прелестно.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ