Знай: отнапред умникът кудкудяка, а след това яйце невзрачно снася ♥ Хайнрих ХАЙНЕ
„ Не зная в действителност, дали заслужавам, един ден светът да окичи с лавров венец ковчега ми. Поезията, колкото и да я обичах, беше всеки път единствено свещена играчка или осветено средство за божествени цели… Но меч би трябвало да положите върху ковчега ми, тъй като аз бях героичен боец в освободителната бран на човечеството “ ~ Хайнрих ХАЙНЕ (1797-1856), един от най-влиятелните немски поети на XIX век.
Портрет на Хайне от Мориц Даниел Опенхайм (1831)
♥ В божия обор огромен…
В божия обор голям,
назван от нас земя,
всяка гад намира ясла
с подобаващата кърма.
***
♥ Такъв е светът
Който доста има, скоро
още повече добива;
малко има ли, туй малко
в непознати джобове отива.
Нямаш ли обаче нищо,
по-добре умри тогава -
единствено който има нещо,
да живее има право.
***
♥ В един албум
Добрите гинат, неприятни побеждават,
не хвалят мирти, а тополи сухи,
вечерникът в които свири глухо,
не тиха плам, а избухлив пламък славят.
Напусто ще браздиш до гибел Парнаса,
от семето напразно плод ще чакаш!
Знай: отнапред умникът куткудяка,
а по-късно яйце неугледно снася.
Рога постави си яки и бодливи,
пиши старателно рецензии хапливи
и всявга блъскай тъпана си крепко.
За внуци не пиши, а за тълпата,
със гръм и тропот карай занаята
и от сганта ще бъдеш обожаван.
***
♥ Не разбирахте ме вие…
Не разбирахте ме вие,
не разбирах ви и аз;
в тиня затънали до шия,
ний разбрахме се мигом.
***
♥ Цъфти и вехне всяка…
Цъфти и вехне всяка
възторжена мечта;
цъфти и вехне друга -
по този начин е до гибелта.
Добре го знам и то ми
вгорчава всяка страст;
сърцето ми е умно,
но умира в студ.
Из: „ Хайнрих Хайне. Избрани стихотворения “, изд. „ Хемус “, 1947 година
Портрет на Хайне от Мориц Даниел Опенхайм (1831), bg.wikipedia.org
