Голямата игра на момчетата или една жена на Формула 1
Не знам с какво да почна – с разбор на пристрастеностите автомобилни, на които мъжете са толкоз подвластни или с роман за Монако, на който аз съм подвластна.
Ще почна с това, че отидох на надпреварата в Монако поради индивида до мен, само че и тъй като ми беше безпределно любопитно какво толкоз се случва на едно такова събитие. Ако изключим неповторимата атмосфера на града-държава, на моменти непоносимия звук от моторите на болидите и очарователните тълпи почитатели на Формулата, това, което се случва е, че едни коли карат по улиците на един град.
Ох, в действителност не е толкоз просто. Първо колите, както знаем даже ние, девойките, са най-хубавите спортни коли, с невероятна динамичност и недопечен дизайн. Второ, карат ги едни доста симпатични и сръчни момчета. Трето, това тъкмо съревнование, най-старото от Формула 1, се организира в едно място като никое друго на света. Монако. Там всичко е по доста, сякаш жителите му компенсират неналичието на пространство с една претрупаност, присъща единствено на в действителност богатите. Много огромни и доста първокласни яхти, доста високи здания, доста скъпи коли, доста красиви дами, доста богати мъже. Истински празник на живота, в който участваш, единствено в случай че можеш да си платиш входния билет.
В интерес на истината, Монако е неповторим и с това, е много демократичен във връзка с своите посетители, даже бих споделила гостолюбив, без значение дали са пристигнали с яхта или с влака от Ница. Стига да можеш да си платиш най-малко кафето, си добре пристигнал да зяпаш, снимаш, даже да ръкопляскаш на извънредно редките модели коли, които минават по улицата и което е честа процедура.
А другояче опцията да видиш /и чуеш/ ревящите болиди по улиците на този разхитителен град, е от своя страна неповторимо прекарване. Правиш го в компанията на почитатели от всевъзможни националности и тимове, млади, остарели, мъже, дами, някои от които са заели местата си от ранни зори и са се подготвили като за пикник. Чувстваш се радостна, без даже да знаеш кой е победил, просто тъй като си споделил тръпката с това място и тези хора. Естествено, мъжът до теб схваща доста повече, вълнува се от някакви други неща, само че в последна сметка и двамата сте щастливи, и то най-много от обстоятелството, че сте били дружно...
Ще почна с това, че отидох на надпреварата в Монако поради индивида до мен, само че и тъй като ми беше безпределно любопитно какво толкоз се случва на едно такова събитие. Ако изключим неповторимата атмосфера на града-държава, на моменти непоносимия звук от моторите на болидите и очарователните тълпи почитатели на Формулата, това, което се случва е, че едни коли карат по улиците на един град.
Ох, в действителност не е толкоз просто. Първо колите, както знаем даже ние, девойките, са най-хубавите спортни коли, с невероятна динамичност и недопечен дизайн. Второ, карат ги едни доста симпатични и сръчни момчета. Трето, това тъкмо съревнование, най-старото от Формула 1, се организира в едно място като никое друго на света. Монако. Там всичко е по доста, сякаш жителите му компенсират неналичието на пространство с една претрупаност, присъща единствено на в действителност богатите. Много огромни и доста първокласни яхти, доста високи здания, доста скъпи коли, доста красиви дами, доста богати мъже. Истински празник на живота, в който участваш, единствено в случай че можеш да си платиш входния билет.
В интерес на истината, Монако е неповторим и с това, е много демократичен във връзка с своите посетители, даже бих споделила гостолюбив, без значение дали са пристигнали с яхта или с влака от Ница. Стига да можеш да си платиш най-малко кафето, си добре пристигнал да зяпаш, снимаш, даже да ръкопляскаш на извънредно редките модели коли, които минават по улицата и което е честа процедура.
А другояче опцията да видиш /и чуеш/ ревящите болиди по улиците на този разхитителен град, е от своя страна неповторимо прекарване. Правиш го в компанията на почитатели от всевъзможни националности и тимове, млади, остарели, мъже, дами, някои от които са заели местата си от ранни зори и са се подготвили като за пикник. Чувстваш се радостна, без даже да знаеш кой е победил, просто тъй като си споделил тръпката с това място и тези хора. Естествено, мъжът до теб схваща доста повече, вълнува се от някакви други неща, само че в последна сметка и двамата сте щастливи, и то най-много от обстоятелството, че сте били дружно...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ