“Очи не ни трябват, слушай инструкции, очи не ни трябват....“
Не знам какъв брой време ми лиши да седна и да стартира да описвам. Защото аз съм от тези хора на тази земя, които имат толкоз доста за описване и толкоз доста за чувство, толкоз доста за преживяване и още, и още – до такава степен, докъдето очите не стигат, а единствено си представяме, че съществува.
“Очи не ни трябват, слушай указания, очи не ни трябват.... “ Ако някой е чувал това изречение в живота си, знае сигурно какво ще опиша.
За обич ли чух? За обич ли? Любов е! Но не постоянно обич е човек... дом. Любов може да бъде и нещо, което не виждаш, положение на тялото, на душата, на мозъка в неговото измерение, в което искаш да бъдеш, което можеш да прегърнеш въображаемо и да го оставиш просто да те води. Топло е, тежи едвам 21 г, колкото тежи душата.
Дълголетно е, научава се, споделя се, живее по целия свят, практикува се физически и прочувствено. Това е път, който го няма на карта, има своите координати, там вътре в сърцето. Това е съюз и претърпяна действителност, инструмент на благоденствие, примирение и безрезервност. Това е най-прекият път на Земята, на която би трябвало да си стъпил крепко, и ще го извървиш и прочувствено, и ментално.
Ще те озари и ще те придвижи още веднъж още по-близо към теб, тъй като в действителност е в теб... в случай че позволиш. Не можеш да не се влюбиш, тъй като, с цел да обичаш някого й или нещо, първо би трябвало да обичаш себе си. Нали?
Ще опиша за изкуството, за положението на духа, на физиката, на мозъка, ще опиша за моята йога и за моята Слави. Слави е йогин с сила, която можеш да усетиш, даже когато не е до теб. Тя носи успокоение, допира сетивата по собствен метод, дава уют, безвремие и тишина. С нея спираш, издигаш се над тялото си, а нейното и твоето сърце стартират да пулсират на една периодичност. Следваш единствено указания, нейния мирис и нейните асани, които стават твои. Затваряш очите си и се свързваш със себе си, усещаш всяко придвижване на тялото си, ритъма на дишането и чуваш единствено тишината.
Всяка техника на йога култивира троен съюз – на битието, на вътрешния мир и на ясния разум. Йога е висше схващане и възприятие за съзнание. Йога е техника на релаксация, медитация и самоизследване. Йога е метода по който възприемаме живота. Тя ни дава тъкмо салдото, от който имаме потребност в точния миг, тя е хармонията на АЗ-а, тя дава духовна дисциплинираност. Йога е просвета на надзор върху тялото и мозъка. Тя е интуитивна, с бездънен смисъл и вътрешно другарство, което се реализира, в случай че си в дълбока медитация. Йога е отражение на това, което сме в действителност, тя трансформира метода, по който виждаме всичко към нас. Тя е изобретател и е място, едничко на Земята, където живота съществува в цялост, тя не задава въпроси, а дава отговори.
“Всички ние желаем международен мир, само че международният мир в никакъв случай няма да бъде реализиран, в случай че първо не установим мир в личните си мозъци. ”
Йога е светлина и бягство, тя е пътуването към теб и през теб. Тя е гръбнакът на величието на Индия, а моята Слави е значима за моето място, тук на Земята. Моята йогин е моят енергиен ураган, тя е моята осма чакра.
НАМАСТЕ!
Защо йогата е толкоз специфична?
“Очи не ни трябват, слушай указания, очи не ни трябват.... “ Ако някой е чувал това изречение в живота си, знае сигурно какво ще опиша.
За обич ли чух? За обич ли? Любов е! Но не постоянно обич е човек... дом. Любов може да бъде и нещо, което не виждаш, положение на тялото, на душата, на мозъка в неговото измерение, в което искаш да бъдеш, което можеш да прегърнеш въображаемо и да го оставиш просто да те води. Топло е, тежи едвам 21 г, колкото тежи душата.
Дълголетно е, научава се, споделя се, живее по целия свят, практикува се физически и прочувствено. Това е път, който го няма на карта, има своите координати, там вътре в сърцето. Това е съюз и претърпяна действителност, инструмент на благоденствие, примирение и безрезервност. Това е най-прекият път на Земята, на която би трябвало да си стъпил крепко, и ще го извървиш и прочувствено, и ментално.
Ще те озари и ще те придвижи още веднъж още по-близо към теб, тъй като в действителност е в теб... в случай че позволиш. Не можеш да не се влюбиш, тъй като, с цел да обичаш някого й или нещо, първо би трябвало да обичаш себе си. Нали?
Ще опиша за изкуството, за положението на духа, на физиката, на мозъка, ще опиша за моята йога и за моята Слави. Слави е йогин с сила, която можеш да усетиш, даже когато не е до теб. Тя носи успокоение, допира сетивата по собствен метод, дава уют, безвремие и тишина. С нея спираш, издигаш се над тялото си, а нейното и твоето сърце стартират да пулсират на една периодичност. Следваш единствено указания, нейния мирис и нейните асани, които стават твои. Затваряш очите си и се свързваш със себе си, усещаш всяко придвижване на тялото си, ритъма на дишането и чуваш единствено тишината.
Всяка техника на йога култивира троен съюз – на битието, на вътрешния мир и на ясния разум. Йога е висше схващане и възприятие за съзнание. Йога е техника на релаксация, медитация и самоизследване. Йога е метода по който възприемаме живота. Тя ни дава тъкмо салдото, от който имаме потребност в точния миг, тя е хармонията на АЗ-а, тя дава духовна дисциплинираност. Йога е просвета на надзор върху тялото и мозъка. Тя е интуитивна, с бездънен смисъл и вътрешно другарство, което се реализира, в случай че си в дълбока медитация. Йога е отражение на това, което сме в действителност, тя трансформира метода, по който виждаме всичко към нас. Тя е изобретател и е място, едничко на Земята, където живота съществува в цялост, тя не задава въпроси, а дава отговори.
“Всички ние желаем международен мир, само че международният мир в никакъв случай няма да бъде реализиран, в случай че първо не установим мир в личните си мозъци. ”
Йога е светлина и бягство, тя е пътуването към теб и през теб. Тя е гръбнакът на величието на Индия, а моята Слави е значима за моето място, тук на Земята. Моята йогин е моят енергиен ураган, тя е моята осма чакра.
НАМАСТЕ!
Защо йогата е толкоз специфична?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ