А как да живеем сега?
Не знам по кое време и по какъв начин ще завърши това, което в този момент е заповядано да се назовава специфична военна интервенция. Но също толкоз значим въпрос за мен е - по какъв начин да живеем в този момент? Тези, които останаха, както останахме аз и жена ми.
Между другото, в случай че това доскоро беше наше непринудено решение, в този момент може да е съвсем невероятно да си тръгнем. Границите не са публично затворени, само че всички полети на " Аерофлот " да вземем за пример са анулирани.
Но аз не приказвам за това.
Нашата страна, в която живеехме през последните години, към този момент не съществува.
За неизбежните проблеми в стопанската система, намаляване на виталния стандарт, милитаризация, засилени репресии и така нататък, всичко към този момент е казано. И за най-лошото - за човешките загуби - също. Но има още две точки.
От началото на 90-те години на предишния век стотици хиляди, милиони хора построяват нова страна. Чуждестранните компании не се появиха на нашия пазар с вълшебна пръчка - имаше продължителни договаряния и сделки, които приключиха с появяването на международни марки у нас. Независимите медии не са зародили с президентски декрет, те са основани през годините. Сергиите не изчезнаха от единствено себе си - те бяха сменени от естествени търговски мрежи, за чието основаване и вкореняване в Русия беше положен труд. И всичко останало е същото. Сега всичко това се разглобява за една нощ, ние като онази бабичка от приказката се озоваваме при нашето остаряло счупено корито. Но ситуацията ще бъде още по-лошо – тогава, по времето на късния Съюз на съветските социалистически републики, имаше, въпреки и половинчати, само че въпреки всичко механизми за поддържане на системата над повърхността – с цел да върви метрото да вземем за пример. Те също не са зародили по заповед, те са се формирали. Отдавна ги няма, а старите се унищожават пред очите ни с немислима скорост. Те напущат нормалния си живот – компютри, коли, артикули без опашка.
Но има и различен проблем, за който въобще никой не приказва. Всяка страна има разнообразни хора. И такива, които четат и мислят, и такива, които желаят да оказват помощ на съседите си, и такива, които обичат да надраскат псувни по непозната кола с гвоздей. В едно обикновено общество тези последните се държат под надзор - както под боязън от наказване, по този начин и с публичен морал, който като че ли им изяснява, че в случай че правиш или казваш това и това, значи си маргинал, заточеник, не си почитан човек.
Тъй като всяка система се пробва да разчита на психически близки до нея хора, в разнообразни интервали разнообразни хора стават основата на системата и излизат на върха. Щурмоваците в по-голямата си част не препрочитаха Хайне.
Хората, които пишат с гвоздей по кола, усетиха, че е пристигнал техният час. Новата система - която е нова при предходните водачи! - ще разчита на тях, точно тях тя ще разгласи за точните хора, носители на връзки, нематериалност и национализъм. Всъщност тяхната картина на света от дълго време се озвучава от федералните канали, само че в случай че пропагандистите по принцип просто се правеха на простаци за положителни пари, тези са откровени. Те имат вяра във врагове и в конспирации и че ние ще победим всички. Те ще бъдат насърчавани, повишавани и на техните дребни лудории - като погроми и побои над „ тези, които са с шапка “ - ще се гледа през просото. Сега ще живеем в страна, в която те са наклонност.
И по какъв начин ще живеем в този момент с всичко това и с всички тези? Без медии, без обществени мрежи, със затворени граници? Със опасността от затвор за една дума, която не можем да не кажем? И по какъв начин ще продължим да се борим за Русия, която желаеме да забележим, която, както сподели Екатерина Велика, „ е европейска мощ “?
Съжаляваме, има въпроси, само че към момента няма отговори - ще търсим.
--------------------------------
Леонид Гозман е прочут съветски опозиционен политик, известна социална персона с демократични възгледи, постоянно противопоставящ се на пропутинските коментатори. Роден в Ленинград, бил е консултант на Егор Гайдар, работил е и с Анатолий Чубайс. му препубликуваме от в. " Новая газета "
Между другото, в случай че това доскоро беше наше непринудено решение, в този момент може да е съвсем невероятно да си тръгнем. Границите не са публично затворени, само че всички полети на " Аерофлот " да вземем за пример са анулирани.
Но аз не приказвам за това.
Нашата страна, в която живеехме през последните години, към този момент не съществува.
За неизбежните проблеми в стопанската система, намаляване на виталния стандарт, милитаризация, засилени репресии и така нататък, всичко към този момент е казано. И за най-лошото - за човешките загуби - също. Но има още две точки.
От началото на 90-те години на предишния век стотици хиляди, милиони хора построяват нова страна. Чуждестранните компании не се появиха на нашия пазар с вълшебна пръчка - имаше продължителни договаряния и сделки, които приключиха с появяването на международни марки у нас. Независимите медии не са зародили с президентски декрет, те са основани през годините. Сергиите не изчезнаха от единствено себе си - те бяха сменени от естествени търговски мрежи, за чието основаване и вкореняване в Русия беше положен труд. И всичко останало е същото. Сега всичко това се разглобява за една нощ, ние като онази бабичка от приказката се озоваваме при нашето остаряло счупено корито. Но ситуацията ще бъде още по-лошо – тогава, по времето на късния Съюз на съветските социалистически републики, имаше, въпреки и половинчати, само че въпреки всичко механизми за поддържане на системата над повърхността – с цел да върви метрото да вземем за пример. Те също не са зародили по заповед, те са се формирали. Отдавна ги няма, а старите се унищожават пред очите ни с немислима скорост. Те напущат нормалния си живот – компютри, коли, артикули без опашка.
Но има и различен проблем, за който въобще никой не приказва. Всяка страна има разнообразни хора. И такива, които четат и мислят, и такива, които желаят да оказват помощ на съседите си, и такива, които обичат да надраскат псувни по непозната кола с гвоздей. В едно обикновено общество тези последните се държат под надзор - както под боязън от наказване, по този начин и с публичен морал, който като че ли им изяснява, че в случай че правиш или казваш това и това, значи си маргинал, заточеник, не си почитан човек.
Тъй като всяка система се пробва да разчита на психически близки до нея хора, в разнообразни интервали разнообразни хора стават основата на системата и излизат на върха. Щурмоваците в по-голямата си част не препрочитаха Хайне.
Хората, които пишат с гвоздей по кола, усетиха, че е пристигнал техният час. Новата система - която е нова при предходните водачи! - ще разчита на тях, точно тях тя ще разгласи за точните хора, носители на връзки, нематериалност и национализъм. Всъщност тяхната картина на света от дълго време се озвучава от федералните канали, само че в случай че пропагандистите по принцип просто се правеха на простаци за положителни пари, тези са откровени. Те имат вяра във врагове и в конспирации и че ние ще победим всички. Те ще бъдат насърчавани, повишавани и на техните дребни лудории - като погроми и побои над „ тези, които са с шапка “ - ще се гледа през просото. Сега ще живеем в страна, в която те са наклонност.
И по какъв начин ще живеем в този момент с всичко това и с всички тези? Без медии, без обществени мрежи, със затворени граници? Със опасността от затвор за една дума, която не можем да не кажем? И по какъв начин ще продължим да се борим за Русия, която желаеме да забележим, която, както сподели Екатерина Велика, „ е европейска мощ “?
Съжаляваме, има въпроси, само че към момента няма отговори - ще търсим.
--------------------------------
Леонид Гозман е прочут съветски опозиционен политик, известна социална персона с демократични възгледи, постоянно противопоставящ се на пропутинските коментатори. Роден в Ленинград, бил е консултант на Егор Гайдар, работил е и с Анатолий Чубайс. му препубликуваме от в. " Новая газета "
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ