Не знам какво определя детството на днешните хлапета като хубаво

Не знам какво дефинира детството на днешните хлапета като хубаво и пълноценно, само че по мое време, а в годините по-напред във времето се считаше, че не си имал същинско детство, в случай че не си чел книжката за занимателните завършения на Пипи Дългото Чорапче и съседските деца. Писателката Астрид Линдгрен още първоначално показва героинята си като “доста чудата ”  и като “най-силното момиче на света. ”

Също ни осведоми, че си има кон и маймуна, само че не и майка и баща. Това последното обаче се оказва единствено на половина правилно, тъй като след няколко страници се схваща, че, за разлика от майката, която е на небето, таткото на Пипи в действителност е жив. Той е морският капитан Ефраим Дългия чорап, от който Пипи е наследила голямата си мощ. Бащата пада в морето по време на стихия и вълните го отнасят до остров Корекоредут в Южните морета, където става “дебел бял водач ” на локалното племе.

Защо ви напомням тази част от биографията на измислената Пипилота от обичания детски разказ? Ами по простата причина, че не всичко в него е плод на въображението на шведската му авторка. Поне не и баща Ефраим…

Началото на 20-и век би трябвало да е било много скучно за европейските мореплаватели в случай, че след края на епохата на Великите географски открития към този момент не били останали кътчета на тази наша планета, които да не са били съответно картотекирани, проучени и колонизирани.

По това време една от най-големите немски търговски компании постоянно изпраща свои кораби до колонизираните острови на север от крайбрежията на Австралийския континент. Редовен член на екипажа на тези трансокеански кораби е и Карл Емил Петерсон. Роденият през 1875 година в цялостна с дечурлига плантация в дълбоката шведска провинция Карл от дребен мечтае за по-добър и по-вълнуващ живот, който да не включва ринене на тор и събиране на слама.

Затова и едвам 17-годишен си намира работа на корабите, с които обикаля островите в архипелага към Папуа Нова Гвинея. На сушата работи като събирач на тютюн, памук и кокосови орехи. За всяка задача отплава с настройката, че ще прави единствено това. След което ще се върне на европейска земя.

Но тъй като морето постоянно може да изненада даже най-подготвените за него, то постоянно си разрешава да трансформира орисите на хората.

В края на 1904 година корабът, на чийто ръб е Карл, таман е отплавал от Сидни и се е насочил към групата от острови, известна като Архипелага Бисмарк. Навръх Коледа обаче Посейдон изпада в извънредно неприятно въодушевление и спретва таква злокобна морска стихия, че трансформира солидния транспортен съд в безпомощна хартиена лодчица. От корабокруширалия кораб съумяват да се спасят единствено няколко души, измежду които и нашият воин. Също като във филм с Том Ханкс в ролята на Робинзон, той се озовава на брега на остров, за който изначало допуска, че е необитаем[1].

И тъкмо когато си мисли, че по-зле не може да стане, то става…

Карл се свестява посред цъфнал хибискус шубрак и до момента в който се окопити, е нападнат  от групичка дребни на растеж, чернокожи мъже в нищожно облекло, застинали в заплашителни пози. Въпреки че самият той е много мощен физически, борбата се оказва неравна и той пада в плен на островитяните. Които обаче се оказват кръвожадни канибали.

Момент, какво? Канибали? Това не може да бъде! Канибалите са просто небивалица, като Торбалан и Баба Яга, с които плашат дребните деца.

Да, но не.

Карл е отмъкнат до селото и хвърлен в краката на островния крал, Ламри, който би трябвало да реши ориста му – дали да живее или да бъде изработен на яхния. Като на всеки съдник му е дадена думата да се обоснове с причини за какво животът му би трябвало да бъде пощаден.  Въпреки че е простовато момче, Карл подхожда невъзмутимо към обстановката и с красноречието си съумява да завоюва благосклонността на Ламри. Той изяснява, че с въпреки и скромните си учебни познания от Швеция ще може да помогне на Табар да просперира. Затова моли да му  дадат късмет да го потвърди.

Ламри го остава да живее и в следствие не съжалява и за момент за решението си, тъй като странният белокож чужденец освен че удържа обещанието си, само че и надминава упованията на племето. Е, не съумява да окабели острова и да обезпечи телефонна връзка сред обособените колиби, нито пък да построи парна машина от нищото, обаче употребява солидните си знания по зарзаватчийство, с цел да сътвори същинска палмова ферма, от която скоро цялото село стартира да изкарва пари.

Най-доволна от наличието на бледоликия обаче се оказва дъщерята на Крал Ламри.

Всъщност принцеса Сингдо-Мисе не е толкоз впечатлена от палмовата ферма на Карл, колкото от него самия. Още от пръв взор толкоз си паднала по чуждоземеца, че през идващите три години не престава да врънка на татко си какъв брой доста желае да се омъжи за него. Самият Карл също не е апатичен към нея още повече, че толкоз години без милувка не се търпи. В последна сметка кралят склонява да даде ръката на Сингдо на индивида, който за малко не са изяли още в деня на злополучното му акостиране на острова.

Двамата се вричат във безконечна обич и честност през 1907 година

Само за няколко години на двойката се раждат девет деца, едно от които умира при раждане. Но с изключение на любовта на Сингдо Карл съумява да завоюва и любовта на локалните. Те, апропо, още през цялото време стартират да го назовават “Силния Чарли ”, тъй като били изумени от мускулестото му тяло и физическата му мощ. Затова не е чудно, че след гибелта на Ламри, той е определен за негов правоприемник на трона. Междувременно невероятната история на бедния моряк, който оживял измежду канибали и след това станал техен крал стигнала до родината му: шведските вестници разгласяват серия от материали за Петерсон и неговите завършения и той се трансформира в нещо, което през днешния ден бихме нарекли “медийна звезда. ”

След Втората Световна война Англия присвоява немските колонии в района на Папуа Нова Гвинея, а земите, владеене на немските жители, са трансферирани на австралийци. Карл обаче и в този момент изважда огромен шанс, тъй като, бидейки не немски, а шведски жител, съумява да резервира правото си на притежание на намножилите се палмови плантациите и сполучливо продължава да развива бизнеса си с износа на копра – изсушената бяла сърцевина на кокосовия орех.

Крал Карл работи неуморно и един до друг с подчинените си. Местните го почитат, тъй като, за разлика от немските колонизатори преди него, той ги третира като равни и се отнася към традициите им с почитание.

Изобщо животът на някогашния моряк-общак не може да се развива по по-приказен метод.

Хубавият островитянски живот си е прекрасен, обаче в един миг неналичието на обикновени съвременни улеснения стартира да се усеща осезателно. И по-конкретно неналичието на кондоми и медицински грижи. През 1921 година Сингдо получава зараза след деветото раждане и тъй като не разполагат с антибиотици, с които да я пребори, тя умира. На идната година Карл подхваща пътешестване до родината като главната му цел е да откри нова брачна половинка, която да се грижи за многочислената му челяд.  И я намира.

Новата кралица се споделя Джеси Луиза Симпсън и е на половина англичанка, на половина шведка. При завръщането си в Табар младоженците заварват плантацията в окаяно положение. И както постоянно се случва в живота, едно зло не идва единствено. Докато се чуди по какъв начин да предотврати банкрута, Карл и новата му брачна половинка се разболяват от малария. Джеси отпътува да се лекува в Австралия. Карл оздравява изцяло и съумява да възвърне плантацията. Обаче неприятни вложения и спадът в цените на борсовите акции завличат бизнеса към дъното като камък на шията на удавник.

Но за следващ път шансът се усмихва на някогашния юнга Петерсон. И по какъв начин единствено му се усмихва! Човекът открива златно находище на остров Симбери, което към днешна дата е в челната десетка на най-големите златни находища в света!

При по този начин стеклите се в негова изгода условия Карл взема решение да напусне Табар и да се върне в Швеция. Джеси обаче го изпреварва – връща се в Швеция, само че единствено с цел да почине там на 19 май 1935 година.

Междувременно здравето на Карл също се утежнява. Той в действителност си потегля от Табар, само че по този начин и не съумява да стигне до родината. Умира от инфаркт в Сидни на 12 май 1937 година

Днес живите му наследници и техните фамилии живеят в Австралия.

През 2019 година, една от внучките на Карл, Мария Чан  Хьорлер, която е дете на най-голямата му щерка Елса, е поканена на празненство в шведското учебно заведение в Брисбейн във връзка 75-годишнината от излизането на “Пипи Дългото Чорапче ”. В речта си пред присъстващите над 80-годишната Мария си спомня по какъв начин е слушала сходни истории като описаните в “Пипи ” от майка си, канибалската принцеса: “Разказваше ни за една маймунка, с която, като била дребна, си играела на пясъка. Разказваше ни и за акули и за доста други неща, които човек може да види и преживее единствено в Южния Пасифик. ”

На пожълтяла от времето фотография, която държи в ръцете си, е фамилията на Карл с шест от невръстните им деца, снимани на верандата пред фамилната им къща на острова. Всичките облечени в светли, съвременни за времето, европейски облекла. “Дядо ни носеше облекла от Швеция, а баба обичаше да се облича по този начин, че да наподобява на шведска дама, ” споделя Мария.

 Историите за живота в Папуа Нова Гвинея, които Карл Петерсон споделя пред репортерите по време на пътуванията си до Швеция, се появяват на страниците на локалните вестници. Именно тези репортажи възпламеняват въображението и интереса на Астрид Линдгрен и тя взема решение да ги включи в книгите си за Пипи, Томи, Аника, маймунката Господин Нилсон.  И баща Ефраим – “негърския крал. ”

[1] Островът е Табар, част е от архипелага Бисмарк, Папуа Нова Гвинея, и е на повърхност от 218 кв.км.