Политологът доц. Стойчо Стойчев: Радев представлява опасност за демокрацията, Трифонов е обречен да изчезне
Не знам каква част от гласоподавателите и доколко ще отчетат работата на държавното управление, когато гласоподават за президент. Разбира се негативите на едно ръководство постоянно се пишат на държавното управление. При състояние, че президентът сега е директно виновен за изпълнителната власт и изобщо за всичко, което се случва в страната, това преди всичко го обезоръжава малко или доста в президентската акция, тъй като той до момента доста удобно беше привикнал да подлага на критика ГЕРБ. Това разяснява политологът доцент Стойчо Стойчев пред Трибюн.бг във връзка идните избори.
Цялата обществена активност на Радев беше построена върху рецензията на ГЕРБ и Бойко Борисов, като се въртеше към две-три съществени тези – за корумпирано ръководство, огромен обир и за едни милиарди, които са изчезнали. В момента тази изразителност става все по-малко годна, да не каже въобще невалидна, тъй като да се оправдаваш с предходните и да казваш по какъв начин те са крали в случай, че съвсем от една година управляваш еднолично страната, звучи несериозно, безапелационен е доцентът.
свързани новини132715на 06.10.2021182724на 01.10.2021
Смятам, че президентът Радев сега се усеща дискомфортно по това направление, на процедура няма какво да приказва. Второ – претендентът на ГЕРБ не е партийна фигура, която може да бъде директно ангажирана с някакви негативи от предходни ръководства. Затова говоренето сега сякаш липсва, показва той.
Видяхме някакви опити в търсене на дискредитация на проф. Герджиков. Аз мисля, че те са несериозни, тъй като той е задоволително чист и ярък претендент. През годините е имал доста врагове като ректор на Софийския университет и не е бил съответно атакуван до момента дотам, че неговата известност да бъде сложена под въпрос. Не считам, че и в тази президентска акция, какъвто и да бъде опитът против него да бъде дискредитиран, той ще сполучи, безапелационен е Стойчев.
Политологът счита, че мобилизацията ще върви главно по линията на партийната принадлежност и на това какво хората възприемат като своя опция, като своя партия, по-скоро като дълготрайно желание, а не като някаква моментна конюнктурна настройка, коята да рефлектира върху настоящото положение на нещата.
Разбира се, върху тези дълготрайни настройки към политическите партии ще въздейства до някаква степен и опитът с предходните две Народни събрания, които бяха извънредно къси. Това би могло да разколебае хората, които са търсили смяна. При състояние, че тези партии, които претендираха да бъдат качествена нова опция за ръководство, не са способни да образуват едно стабилно болшинство, което да подсигурява някакъв естествен ред в държавното ръководство, евентуално биха отблъснали част от гласоподавателите. Но аз въпреки всичко си мисля, че тази част от гласоподавателите ще отиде да гласоподава за други партии отново в границите на този протестен блок. Тоест ще имаме вътрешноблокова волативност, само че не и междублокова. Смятам, че по-малка част от тези хора ще бъдат привлечени от по този начин нар. партии на статуквото, защото са се разочаровали от смяната преди всичко, показва той.
От една страна кандидатурата на проф. Герджиков е опасен ход, въпреки това наподобява оптимално ефикасният ход в тази обстановка. Защо? Защото проф. Герджиков е доста от нещата, които Румен Радев не е. Тук, когато са мислили за претендент, са търсили недиректна борба с Радев, не някой, който е като него, да извадят против него да кажем военачалник. А в действителност вадят един човек, който има напълно друг профил. Радев, в случай че се конфронтира, Герджиков постоянно търси взаимни отстъпки. Радев наподобява враждебен, приказва нападателно, до момента в който Герджиков постоянно е бил един мил, преклонен човек. Същевременно постоянно е успявал да намира решения в сложни обстановки въз основата на разговор и компромис. И тук има едно обръщение, а точно, че без разговор и компромис няма по какъв начин да се реализира болшинство в Народното събрание. То е видно след два несполучливи опита да се сформира държавно управление въз основата на договаряния, в които участниците не разчитаха на разговор, а на някакви срещи и ултиматуми. Едните споделяха – „ Или ни подкрепяте кабинета, или ви хвърляме всичко “. Другите пък споделяха „ Не, няма пък да ви подкрепим “. Видяхте, че без разговор, няма по какъв начин да стане тази работа, а този разговор сред партиите не може да се появи от нищото. Самите партии дотам са си разкрили война една против друга, разкопали са такива пропасти между тях, които би трябвало да бъдат преодолени с дейното ходатайство на президента, счита доцент Стойчо Стойчев.
Президентът Радев все още не взе участие толкоз интензивно в разрешаването на тази държавна рецесия. Какви са аргументите, един Господ знае, вършат се доста спекулации. Очевидно той има директна изгода от това да няма държавно управление в страната, която се състои в това, че от една страна той продължава да ръководи служебни кабинети, въпреки това се дискредитира в допълнение парламентарната република и има от ден на ден последователи на концепцията да се прави конституционна смяна в посока на повече президентски пълномощия и надали не на някакъв президентски тип ръководство – било то по модела на Франция, на Русия или Съединени американски щати. При всички положения обаче, такава конституционна смяна изобщо не ни би трябвало. Освен това опитът на общества като нашето, освен в нашия район – Източна Европа, само че и на всички места по света, демонстрира, че за подобен вид нехомогенни общества като българското, в които има огромни етнонационални, религиозно обособени общности, по-добра от парламентарната форма на ръководство и тази система за гласоподаване в партийни листи, няма. Защото тя обезпечава съответно посланичество и присъединяване на всички групи в законодателния развой и ръководството на страната. Всякакви мажоритарни формули като еднолична президентска власт, като мажоритарен принцип за избиране на депутатите, с който се дава болшинство на една партия, нормално са изключващи малцинствата. Това незабавно води след себе си доста проблеми, първо отчуждаване на тези малцинствени групи, второ фракционизъм и в някои случаи даже се стига до цивилен войни, каквито не са ни непознати тук на Балканите. Когато няма съответно посланичество на ползи на национално ниво, се стига до доста тежки спорове и конфликти.
Досега сме ги заобикаляли, само че в човешкото развиване нищо не е еднопосочно, по някой път има и декаданс. Както след Бел Епок, когато Европа доближава най-високите мостри на изкуството, подем на културата, механически напредък и стопански напредък, в действителност идва Първата международна война, а по-късно и втората, с която са свързани всеобщите убийства и ужаси. Това го давам не като метафизичен образец за някаква опасност от властническо ръководство на Радев. Но този човек не е демократ всъщност. В неговия случай това не е неприятно, тъй като той е боен. Той е социализиран по този начин, такава му е школовката, той е теоретичен, че не се слагат под подозрение, не се дискредитират заповедите на висшестоящите. Те вземат решение. Това е най-недемократичният принцип. Ние не можем да чакаме от този човек да държи на демократичното развиване и да желае да развие тези демократични процедури. Напротив, той си показва национално виновната страна като лидерска страна, него като водач и еднолично да поеме отговорност за всичко. Това е ограничение на демократичния плурализъм, който не е просто нереалност, за която стоим тук и си чешем езиците, а това е директно измерение на нашата гражданска независимост. Неминуемо ще се стигне до ограничение на нашите цивилен свободи, в случай че демократичният плурализъм в този му тип бъде оскърбен. Не става въпрос за някаква разпасаност, която желаеме да пазиме, т.е. да има безвластие и безпорядък, в който ние да вършим каквото си желаеме. Става въпрос за алтернативност на мненията. Вие виждате сега какъв разкош е някой да си разреши да подлага на критика обществено президента Радев, това, което той прави. Неговите дейности се възприемат безусловно безрезервно, както и тези на неговите подчинени и той не дава пояснения за нищо, показва политологът.
Скандалът с „ Грипен “-ите е безусловно безсрамие от всевъзможни гледни точки – спор на ползи, морал. Не може до оня ден да си бил глава на Военновъздушни сили, ставаш президент, назначаваш служебно държавно управление, което би трябвало да организира избори, само че първата работа, която прави то е да избере технология за доставка на изтребител. Процес, който се е бавил 10 години, ти го решаваш за един месец. Очевидно като някогашен началник на Военновъздушни сили влизаш в мощен спор на ползи. От тази позиция да критикуваш някакви хора поради корупция, спор на ползи, шуробаджанащина и какво ли не е най-малкото непремерено. На какво съображение? При състояние, че самият ти си се декларирал като подобен честен стожер. Имаш доста, доста тресчици за дялане в това отношение. При една такава поръчка за морално предимство, за безалтернативност на личната позиция и визия на този човек, той съставлява заплаха за демокрацията. Защото в система, в която се подсигурява по-голяма власт, той ще употребява тази власт, с цел да укрепва точно своята безалтернативна позиция и това неизбежно ще докара до ограничение на демократичните права и свободи на някаква част от жителите, несъмнено не на всички, тъй като има и хора, които доста го харесват и го утвърждават, само че има и такива, които не го харесват, не харесват нито стила му на държание, нито метода му, нито външната политика, която първоначално беше декларирал, че ще организира, след това се пообра малко. В последна сметка би трябвало да свикнем, че в България отмина, най-малко на този стадий, епохата и времето на националните герои. И в случай че той желае да бъде народен воин като Ботев и Левски, просто си е изпуснал момента. Мина това време, в този момент е миг на търсене на взаимни отстъпки, на салда, на взаимноизгодни решения, на договаряне, в случай че щете на брокерство, на търговия. Ако това му се коства мръсна дума и някакъв тип оттегляне, то не е, тъй като се прави в името на хората, в името на техните ползи. Ние сме разнообразни, не сме едни и същи. Всички обичат да се бият в гърдите с лозунга „ Съединението прави силата “, само че това съединяване е в името на някаква полезност, а точно свободата. Единението не е цел, то е средство за реализиране на някаква цел. Крайната цел е в България всеки да живее свободно и да се усеща оптимално удобно за себе си и за фамилията си, показва още политологът.
По отношение на новия план на Кирил Петков и Асен Василев, той счита, че симпатизанти ще има не малко на база предизборните приказки. " Аз мисля, че те ще бъдат главната причина за вътрешноблокова електорална волатилност, т.е. прекачване на гласовете на известна част от разочарованите от „ ИТН “ към новата партия на Василев и Петков. Разбира се, част от хората, които обичайно гласоподават за „ Демократична България “, ще поддържат „ Продължаваме промяната “, тъй като те са еднотипни всъщност ", показва Стойчев.
Кирил Петков и Асен Василев просто ще станат причина и мотив за преразпределение на тези гласове вътре. Нещо, от което ще пострада само и единствено „ Демократична България “, която в действителност имаше прекрасен ход на растеж, прескочиха психическата граница от 300 хиляди гласа, която им тегнеше над главите през последните 15 години. Но ето в този момент тези двамата министри, бизнесмени, запалянковци, ще ги поспънат малко. „ Демократична България “ беше доста сериозна опция за гласуващите и разочаровани от „ ИТН “, които търсят вероятно някакво друго посланичество, доста сериозна опция. Сега към този момент са две такива други възможности. От една страна „ Демократична България “, от друга Петков и Василев. Дали те ще пернат в допълнение гласове от партиите на статуквото, не ми се има вяра. Не ми се има вяра някой, който е дал своя вот за Движение за права и свободи, да отиде и да гласоподава за Кирил Петков. Също не ми се има вяра и тези, които на последните два парламентарни избора са дали своят вот за ГЕРБ, да отидат и да гласоподават за Кирил Петков. Горе-долу резултатът от юли месец на ГЕРБ демонстрира едно твърдо партийно ядро, хора, които в действителност си харесват тази партия и не биха се подлъгали, съгласно Стойчев.
По думите му при Има Такъв Народ на Слави Трифонов ще има както разочаровани, по този начин и извоювани, ще има и такива, които ще си останат зад него. Социолозите в този момент по-скоро регистрират, че тези които ще си тръгнат, са повече от тези, които ще дойдат и Слави Трифонов ще загуби въздействие. Това е обикновено. При всяка една популистка партия на всеки идващ избор, без значение, че при нас се случват доста на постоянно, електоралната поддръжка ерозира. Тя е известна, тя е вълна първоначално, след това малко по малко стопира да бъде настояща, тъй като се появяват нови популисти. Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са противовес като визия, като изразителност на Слави Трифонов, те в действителност са безусловно еднородни във връзка с политическото си наличие. Те приказват популистки, т.е. дават обещание всичко на всички посредством вълшебен секрети формули, в тази ситуация честно ръководство на обществените финанси, което ще докара до еди-какво си, показва политологът.
Досега, към този момент 30 години, постоянно има малка врата за подобен вид популистки избор. Понякога той се слива с по-големи процеси, както стана през 2009 година, целият популистки избор отиде при ГЕРБ. Имаше и други мобилизации. Затова се реализира това болшинство, този резултат от 1,7 млн. гласа, който от този момент насам никой не може да го повтори и няма и да може в скоро време, най-малко няма такива индикации. Така че, Слави Трифонов е жертван да изчезне, добавя още той.
Цялата обществена активност на Радев беше построена върху рецензията на ГЕРБ и Бойко Борисов, като се въртеше към две-три съществени тези – за корумпирано ръководство, огромен обир и за едни милиарди, които са изчезнали. В момента тази изразителност става все по-малко годна, да не каже въобще невалидна, тъй като да се оправдаваш с предходните и да казваш по какъв начин те са крали в случай, че съвсем от една година управляваш еднолично страната, звучи несериозно, безапелационен е доцентът.
свързани новини132715на 06.10.2021182724на 01.10.2021
Смятам, че президентът Радев сега се усеща дискомфортно по това направление, на процедура няма какво да приказва. Второ – претендентът на ГЕРБ не е партийна фигура, която може да бъде директно ангажирана с някакви негативи от предходни ръководства. Затова говоренето сега сякаш липсва, показва той.
Видяхме някакви опити в търсене на дискредитация на проф. Герджиков. Аз мисля, че те са несериозни, тъй като той е задоволително чист и ярък претендент. През годините е имал доста врагове като ректор на Софийския университет и не е бил съответно атакуван до момента дотам, че неговата известност да бъде сложена под въпрос. Не считам, че и в тази президентска акция, какъвто и да бъде опитът против него да бъде дискредитиран, той ще сполучи, безапелационен е Стойчев.
Политологът счита, че мобилизацията ще върви главно по линията на партийната принадлежност и на това какво хората възприемат като своя опция, като своя партия, по-скоро като дълготрайно желание, а не като някаква моментна конюнктурна настройка, коята да рефлектира върху настоящото положение на нещата.
Разбира се, върху тези дълготрайни настройки към политическите партии ще въздейства до някаква степен и опитът с предходните две Народни събрания, които бяха извънредно къси. Това би могло да разколебае хората, които са търсили смяна. При състояние, че тези партии, които претендираха да бъдат качествена нова опция за ръководство, не са способни да образуват едно стабилно болшинство, което да подсигурява някакъв естествен ред в държавното ръководство, евентуално биха отблъснали част от гласоподавателите. Но аз въпреки всичко си мисля, че тази част от гласоподавателите ще отиде да гласоподава за други партии отново в границите на този протестен блок. Тоест ще имаме вътрешноблокова волативност, само че не и междублокова. Смятам, че по-малка част от тези хора ще бъдат привлечени от по този начин нар. партии на статуквото, защото са се разочаровали от смяната преди всичко, показва той.
От една страна кандидатурата на проф. Герджиков е опасен ход, въпреки това наподобява оптимално ефикасният ход в тази обстановка. Защо? Защото проф. Герджиков е доста от нещата, които Румен Радев не е. Тук, когато са мислили за претендент, са търсили недиректна борба с Радев, не някой, който е като него, да извадят против него да кажем военачалник. А в действителност вадят един човек, който има напълно друг профил. Радев, в случай че се конфронтира, Герджиков постоянно търси взаимни отстъпки. Радев наподобява враждебен, приказва нападателно, до момента в който Герджиков постоянно е бил един мил, преклонен човек. Същевременно постоянно е успявал да намира решения в сложни обстановки въз основата на разговор и компромис. И тук има едно обръщение, а точно, че без разговор и компромис няма по какъв начин да се реализира болшинство в Народното събрание. То е видно след два несполучливи опита да се сформира държавно управление въз основата на договаряния, в които участниците не разчитаха на разговор, а на някакви срещи и ултиматуми. Едните споделяха – „ Или ни подкрепяте кабинета, или ви хвърляме всичко “. Другите пък споделяха „ Не, няма пък да ви подкрепим “. Видяхте, че без разговор, няма по какъв начин да стане тази работа, а този разговор сред партиите не може да се появи от нищото. Самите партии дотам са си разкрили война една против друга, разкопали са такива пропасти между тях, които би трябвало да бъдат преодолени с дейното ходатайство на президента, счита доцент Стойчо Стойчев.
Президентът Радев все още не взе участие толкоз интензивно в разрешаването на тази държавна рецесия. Какви са аргументите, един Господ знае, вършат се доста спекулации. Очевидно той има директна изгода от това да няма държавно управление в страната, която се състои в това, че от една страна той продължава да ръководи служебни кабинети, въпреки това се дискредитира в допълнение парламентарната република и има от ден на ден последователи на концепцията да се прави конституционна смяна в посока на повече президентски пълномощия и надали не на някакъв президентски тип ръководство – било то по модела на Франция, на Русия или Съединени американски щати. При всички положения обаче, такава конституционна смяна изобщо не ни би трябвало. Освен това опитът на общества като нашето, освен в нашия район – Източна Европа, само че и на всички места по света, демонстрира, че за подобен вид нехомогенни общества като българското, в които има огромни етнонационални, религиозно обособени общности, по-добра от парламентарната форма на ръководство и тази система за гласоподаване в партийни листи, няма. Защото тя обезпечава съответно посланичество и присъединяване на всички групи в законодателния развой и ръководството на страната. Всякакви мажоритарни формули като еднолична президентска власт, като мажоритарен принцип за избиране на депутатите, с който се дава болшинство на една партия, нормално са изключващи малцинствата. Това незабавно води след себе си доста проблеми, първо отчуждаване на тези малцинствени групи, второ фракционизъм и в някои случаи даже се стига до цивилен войни, каквито не са ни непознати тук на Балканите. Когато няма съответно посланичество на ползи на национално ниво, се стига до доста тежки спорове и конфликти.
Досега сме ги заобикаляли, само че в човешкото развиване нищо не е еднопосочно, по някой път има и декаданс. Както след Бел Епок, когато Европа доближава най-високите мостри на изкуството, подем на културата, механически напредък и стопански напредък, в действителност идва Първата международна война, а по-късно и втората, с която са свързани всеобщите убийства и ужаси. Това го давам не като метафизичен образец за някаква опасност от властническо ръководство на Радев. Но този човек не е демократ всъщност. В неговия случай това не е неприятно, тъй като той е боен. Той е социализиран по този начин, такава му е школовката, той е теоретичен, че не се слагат под подозрение, не се дискредитират заповедите на висшестоящите. Те вземат решение. Това е най-недемократичният принцип. Ние не можем да чакаме от този човек да държи на демократичното развиване и да желае да развие тези демократични процедури. Напротив, той си показва национално виновната страна като лидерска страна, него като водач и еднолично да поеме отговорност за всичко. Това е ограничение на демократичния плурализъм, който не е просто нереалност, за която стоим тук и си чешем езиците, а това е директно измерение на нашата гражданска независимост. Неминуемо ще се стигне до ограничение на нашите цивилен свободи, в случай че демократичният плурализъм в този му тип бъде оскърбен. Не става въпрос за някаква разпасаност, която желаеме да пазиме, т.е. да има безвластие и безпорядък, в който ние да вършим каквото си желаеме. Става въпрос за алтернативност на мненията. Вие виждате сега какъв разкош е някой да си разреши да подлага на критика обществено президента Радев, това, което той прави. Неговите дейности се възприемат безусловно безрезервно, както и тези на неговите подчинени и той не дава пояснения за нищо, показва политологът.
Скандалът с „ Грипен “-ите е безусловно безсрамие от всевъзможни гледни точки – спор на ползи, морал. Не може до оня ден да си бил глава на Военновъздушни сили, ставаш президент, назначаваш служебно държавно управление, което би трябвало да организира избори, само че първата работа, която прави то е да избере технология за доставка на изтребител. Процес, който се е бавил 10 години, ти го решаваш за един месец. Очевидно като някогашен началник на Военновъздушни сили влизаш в мощен спор на ползи. От тази позиция да критикуваш някакви хора поради корупция, спор на ползи, шуробаджанащина и какво ли не е най-малкото непремерено. На какво съображение? При състояние, че самият ти си се декларирал като подобен честен стожер. Имаш доста, доста тресчици за дялане в това отношение. При една такава поръчка за морално предимство, за безалтернативност на личната позиция и визия на този човек, той съставлява заплаха за демокрацията. Защото в система, в която се подсигурява по-голяма власт, той ще употребява тази власт, с цел да укрепва точно своята безалтернативна позиция и това неизбежно ще докара до ограничение на демократичните права и свободи на някаква част от жителите, несъмнено не на всички, тъй като има и хора, които доста го харесват и го утвърждават, само че има и такива, които не го харесват, не харесват нито стила му на държание, нито метода му, нито външната политика, която първоначално беше декларирал, че ще организира, след това се пообра малко. В последна сметка би трябвало да свикнем, че в България отмина, най-малко на този стадий, епохата и времето на националните герои. И в случай че той желае да бъде народен воин като Ботев и Левски, просто си е изпуснал момента. Мина това време, в този момент е миг на търсене на взаимни отстъпки, на салда, на взаимноизгодни решения, на договаряне, в случай че щете на брокерство, на търговия. Ако това му се коства мръсна дума и някакъв тип оттегляне, то не е, тъй като се прави в името на хората, в името на техните ползи. Ние сме разнообразни, не сме едни и същи. Всички обичат да се бият в гърдите с лозунга „ Съединението прави силата “, само че това съединяване е в името на някаква полезност, а точно свободата. Единението не е цел, то е средство за реализиране на някаква цел. Крайната цел е в България всеки да живее свободно и да се усеща оптимално удобно за себе си и за фамилията си, показва още политологът.
По отношение на новия план на Кирил Петков и Асен Василев, той счита, че симпатизанти ще има не малко на база предизборните приказки. " Аз мисля, че те ще бъдат главната причина за вътрешноблокова електорална волатилност, т.е. прекачване на гласовете на известна част от разочарованите от „ ИТН “ към новата партия на Василев и Петков. Разбира се, част от хората, които обичайно гласоподават за „ Демократична България “, ще поддържат „ Продължаваме промяната “, тъй като те са еднотипни всъщност ", показва Стойчев.
Кирил Петков и Асен Василев просто ще станат причина и мотив за преразпределение на тези гласове вътре. Нещо, от което ще пострада само и единствено „ Демократична България “, която в действителност имаше прекрасен ход на растеж, прескочиха психическата граница от 300 хиляди гласа, която им тегнеше над главите през последните 15 години. Но ето в този момент тези двамата министри, бизнесмени, запалянковци, ще ги поспънат малко. „ Демократична България “ беше доста сериозна опция за гласуващите и разочаровани от „ ИТН “, които търсят вероятно някакво друго посланичество, доста сериозна опция. Сега към този момент са две такива други възможности. От една страна „ Демократична България “, от друга Петков и Василев. Дали те ще пернат в допълнение гласове от партиите на статуквото, не ми се има вяра. Не ми се има вяра някой, който е дал своя вот за Движение за права и свободи, да отиде и да гласоподава за Кирил Петков. Също не ми се има вяра и тези, които на последните два парламентарни избора са дали своят вот за ГЕРБ, да отидат и да гласоподават за Кирил Петков. Горе-долу резултатът от юли месец на ГЕРБ демонстрира едно твърдо партийно ядро, хора, които в действителност си харесват тази партия и не биха се подлъгали, съгласно Стойчев.
По думите му при Има Такъв Народ на Слави Трифонов ще има както разочаровани, по този начин и извоювани, ще има и такива, които ще си останат зад него. Социолозите в този момент по-скоро регистрират, че тези които ще си тръгнат, са повече от тези, които ще дойдат и Слави Трифонов ще загуби въздействие. Това е обикновено. При всяка една популистка партия на всеки идващ избор, без значение, че при нас се случват доста на постоянно, електоралната поддръжка ерозира. Тя е известна, тя е вълна първоначално, след това малко по малко стопира да бъде настояща, тъй като се появяват нови популисти. Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са противовес като визия, като изразителност на Слави Трифонов, те в действителност са безусловно еднородни във връзка с политическото си наличие. Те приказват популистки, т.е. дават обещание всичко на всички посредством вълшебен секрети формули, в тази ситуация честно ръководство на обществените финанси, което ще докара до еди-какво си, показва политологът.
Досега, към този момент 30 години, постоянно има малка врата за подобен вид популистки избор. Понякога той се слива с по-големи процеси, както стана през 2009 година, целият популистки избор отиде при ГЕРБ. Имаше и други мобилизации. Затова се реализира това болшинство, този резултат от 1,7 млн. гласа, който от този момент насам никой не може да го повтори и няма и да може в скоро време, най-малко няма такива индикации. Така че, Слави Трифонов е жертван да изчезне, добавя още той.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ