Как оставам себе си в дългата връзка
Не знам дали въобще мога да си показва да съм себе си без дълга връзка, тъй като аз съм построена в нея – аз съм си все с този мъж от съвсем абитуриентска възраст и към този момент въобще не помня живота си без него. Както казвал Фелини за Жулиета Мазина – " Ние не сме се срещнали, аз съм се родил с нея. " Е, и аз нещо такова.
„ Симбиотични връзки “ – аз ги назовавам по този начин тези двойки, които вървят дружно на всички места, даже и на местата, където на единия явно му е скучно или просто не му е мястото. Изприщвам се от такива хора! Имах такива познати едно време, когато да кажем са били млади и мощно влюбени, само че някои са по този начин и до момента и това просто не го разбирам.
Имам за себе си няколко пояснения кое ми оказва помощ да оставам себе си през всичките тези години. Едното е, че мъжът ми постоянно е харесвал у мен най-вече това, с което аз съм друга от него. " Ние не сме се срещнали, аз съм се родил с нея. " Аз съм спонтанна, постоянно въодушевена, доста прочувствена и мога да поемам огромни количества информация с несекващ възторг. Той е спокоен, проведен, спретнат и наблюдателен. Затова постоянно ме предизвиква да пътувам, да отивам на места, които на него не биха му допаднали, само че доста обича да му описвам и след това изцяло съпреживява моя екстаз. Знам, че в случай че е дружно с мен няма да му е прелестно, за него моето благополучие е изцяло задоволително.
Освен това аз постоянно съм си имала мои другари. Разбира се, ние имаме фамилни другари, само че най-близките ми приятелки и другари са си персонално мои, за мъжа ми те са единствено познати, както и противоположното. Не знам до каква степен има значение и това, че постоянно съм имала най-хубав другар мъж, а мъжът ми си има обичана другарка. Мисля, че това доверие един към различен също ни оказва помощ да останем себе си – да се усещаме свободни и необременени в другарствата си, без ревнивост и съмнения.
При нас има и справедлив фактор – ние доста пъти в взаимния си живот сме били разграничени, в смисъл – физически. Когато се запознахме, той отпътува да учи в чужбина и по този начин си потегли оттогава, сега отново живеем в разнообразни страни. Ако си нямах своя среда, занимания и другарства, нямаше да мога да оцелея.
Аз по женски просто чувствам, че като съм себе си, една разрастваща се и изменяща се персона и той продължава да се влюбва в мене. Не по инерцията на годините дружно, а в новата мен, която открива всякога. Това доста ме подтиква и е най-голямата поддръжка, която мога да получа.
Сигурно в това да не отстъпвам себе си има и детайл на себедоказване, по този начин си мисля. В някои връзки знам, че той ме превъзхожда и ми се желае аз пък да изградя себе си в друга посока. Така сме равностойни, а не съм му някакъв придатък. Защото в неговите среди доста постоянно го има това отношение към „ професорската брачна половинка “ - като към безгласна писмен знак.
Аз по тази причина и в никакъв случай не го ревнувам – просто съм уверена, че той в никакъв случай няма да откри друга като мене!
„ Симбиотични връзки “ – аз ги назовавам по този начин тези двойки, които вървят дружно на всички места, даже и на местата, където на единия явно му е скучно или просто не му е мястото. Изприщвам се от такива хора! Имах такива познати едно време, когато да кажем са били млади и мощно влюбени, само че някои са по този начин и до момента и това просто не го разбирам.
Имам за себе си няколко пояснения кое ми оказва помощ да оставам себе си през всичките тези години. Едното е, че мъжът ми постоянно е харесвал у мен най-вече това, с което аз съм друга от него. " Ние не сме се срещнали, аз съм се родил с нея. " Аз съм спонтанна, постоянно въодушевена, доста прочувствена и мога да поемам огромни количества информация с несекващ възторг. Той е спокоен, проведен, спретнат и наблюдателен. Затова постоянно ме предизвиква да пътувам, да отивам на места, които на него не биха му допаднали, само че доста обича да му описвам и след това изцяло съпреживява моя екстаз. Знам, че в случай че е дружно с мен няма да му е прелестно, за него моето благополучие е изцяло задоволително.
Освен това аз постоянно съм си имала мои другари. Разбира се, ние имаме фамилни другари, само че най-близките ми приятелки и другари са си персонално мои, за мъжа ми те са единствено познати, както и противоположното. Не знам до каква степен има значение и това, че постоянно съм имала най-хубав другар мъж, а мъжът ми си има обичана другарка. Мисля, че това доверие един към различен също ни оказва помощ да останем себе си – да се усещаме свободни и необременени в другарствата си, без ревнивост и съмнения.
При нас има и справедлив фактор – ние доста пъти в взаимния си живот сме били разграничени, в смисъл – физически. Когато се запознахме, той отпътува да учи в чужбина и по този начин си потегли оттогава, сега отново живеем в разнообразни страни. Ако си нямах своя среда, занимания и другарства, нямаше да мога да оцелея.
Аз по женски просто чувствам, че като съм себе си, една разрастваща се и изменяща се персона и той продължава да се влюбва в мене. Не по инерцията на годините дружно, а в новата мен, която открива всякога. Това доста ме подтиква и е най-голямата поддръжка, която мога да получа.
Сигурно в това да не отстъпвам себе си има и детайл на себедоказване, по този начин си мисля. В някои връзки знам, че той ме превъзхожда и ми се желае аз пък да изградя себе си в друга посока. Така сме равностойни, а не съм му някакъв придатък. Защото в неговите среди доста постоянно го има това отношение към „ професорската брачна половинка “ - като към безгласна писмен знак.
Аз по тази причина и в никакъв случай не го ревнувам – просто съм уверена, че той в никакъв случай няма да откри друга като мене!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ