„Не яжте бакла!“ – забранявал Питагор
„ Не яжте бакла! “ – забранявал Питагор. Един виц споделя, че когато не се занимавал с триъгълници, Питагор бил ангажиран да жигосва баклата.
„ Не яжте бакла! “ – забранявал Питагор. Още тогава ( преди цели 26 века) великият академик е открил, че при потреблението на бакла, някои хора получавали здравословни проблеми.
За женския почерк на Хитлер и някои негови странности
Баклата произлиза от Мала Азия и Средиземноморието. До началото на 16 век, преди Колумб да донесе белия боб, друг фасул не е бил прочут в Европа. Малките зрънца на зеленото растение се употребяват за подготвяне на фалафел, тъй като са по-ароматни.
Тази година Национален осигурителен институт ще заплати за пенсии 15,9 милиарда лева
Баклата има разнороден химичен състав. Тя съдържа към 25% растителни белтъчини, витамин А, В1, В2, С, Е,. Богата е на фосфор, желязо, сяра, фосфор, калий, калций и магнезий, целулоза, мазнини и захари.
Какво е предиздвикало древногръцкия академик да постанова прецизно възбраната на учениците си да не ядат един от най-разпространените зеленчуци по това време? Явно е направил връзка сред отравянията и яденето на бакла. Дали някаква загадка доктрина за смъртоносната реакция е повода Питагор да ненавижда този тип боб- никой не може да каже сигурно.
Вестник „ Лос Анджелис таймс “ прави преглед на историята на баклата от 6 век пр.н.е. до наши дни. Аристотел е направил съмнение, че баклата е забранявана, тъй като бобчетата приличали на тестиси и поради вярванията, че те са преродени човешки души. Друго съмнение било, че узрелите черни бобчета са употребявани като негативен избор при гласувания. Предположенията на Диоген били, че баклата е била неразрешена поради образуването на газове, а в случай че човек се въздържа, коремът му няма да е гръмък.
Така епохи наред са се водили полемики „ за “ и „ срещу “ баклата, правели се догадки, а лекарите са тънели в неразбиране за какво зеленчукът се приема добре от едни пациенти, а при други е тъкмо противоположното.
Чак през миналия век учените намерили медицински доказателства за какво това растение е отровно за някои хора. Експертите открили, че при някои човеци, след консумация на бакла, се получава остра анемия, която се дължи на глюко-6-фосфат дехидрогеназа. На дребна част от децата този недостатък се предава посредством Х-хромозомата.
В света боледуват към 100 милиона души от недостиг на този кръвен ензим, като болестта е най-разпространено в средиземноморските страни. Например в някои региони на Гърция към 1/3 от популацията има недостатък на този ген. Заболяването постоянно се среща в Южна Италия, островите на Егейско море, Египет, Мароко. Интересно е, че проблем с разновидността има и на огромна територия в Китай и Централна Азия, което обърква учените, защото зеленчукът няма дълга история там.
При 20 % от хората с недостиг на глюко-6-фосфат дехидрогеназа яденето на бакла може да предизвика тежка хемолитична анемия. Медицината и до през днешния ден е безсилна при 10% от случаите с такава реакция – човек си отива за броени дни.
Интересно е, че положение на нетърпимост се демонстрира съвсем постоянно при мъжете. Случва се тази нетърпимост да се открие и в кърмаческа възраст – в случай че майката е яла бакла, провокиращите субстанции минават в млякото.
Въпреки заплахите, нищо не може да попречи на баклата да участва в менюто на всяка уважаваща себе си таверна в Гърция и по заведенията за хранене на Южна Италия.
„ Не яжте бакла! “ – забранявал Питагор
