Най-истински, когато пада, човек доказва своя ръст - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА
НЕ ВСЯКО „ БРАВО! “…
Не всяко „ Браво! “ е почтено.
Не всяко „ Долу! “ е срам.
Не всеки химн — заупокоен.
И не ласкателен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е провал.
Не всяка истина — последна.
Не всяка неточност — смъртен грях.
Не всяка амнистия е прошка.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек потвърждава своя растеж.
НАЙ-ГРУБИТЕ ДУМИ…
Най-грубите думи в живота си чух
там, дето минимум от всичко ги чаках.
Най-злостно там мачкаха моя горделив дух.
И там най-горчивото отвред плаках.
Приех свойта орис и подвигнах чело —
Да бъде — ориста щом така е решила.
И несподеленото с никого зло
трансфорах в безмилостна мяра за благосклонност.
БЕЗСИЛИЕТО РАЖДА ЗЛОБА…
Безсилието ражда злоба…
О, Смърт, вземи ме внезапно
в катранената си вътрешност!
Сред живите недей ме хвани,
в случай че, останала без сили,
индивида, сторил ми положително,
за признателност аз ужиля
с език, със взор, със перо…
ДУШАТА СЪЩО…
Душата също се втвърдява.
Там, дето постоянно са я били
и е сълзяла до момента,
е станала по този начин корава,
че през днешния ден на вятъра харчиш сили
да я пробиеш до горест.
Какъвто грях да й приписваш,
каквото зло да й прикачваш
или каквато щеш виновност,
повярвай, няма капка смисъл.
Но… в случай че щеш да ме разплачеш,
пробвай пак… Със доброта.
