Вдън горите / Into The Woods
Не сте ли мечтали, до момента в който четете на детето си за седемдесет и повторно приказката за трите прасенца, внезапно седемте козлета да им дойдат на посетители и въобще да се случи нещо ненадейно, приказката да промени по този начин познатия си ред и порядък, и всичко да стане по-многолюдно и радостно?
Е, основателите на мюзикъла „ Вдън горите “ са създали тъкмо това: взели са приказките за „ Рапунцел “, „ Джак и бобеното зърно “, „ Пепеляшка “ и „ Червената шапчица “, разбъркали са ги с вълшебната пръчица на феята и се е получила една дълга, странна и непредсказуема история.
Понеже в никакъв случай не надрастваме напълно любовта си към приказките, бях доста любопитна да видя какво ще се случи в тази миш-маш история. Може би най-голямото ми отчаяние е, че филмът е изработен прекомерно „ по детски “, някак беззъбо, като от него са отрязани изцяло всички по-страшни моменти. Затова пък останалите аргументи за моето любознание – музиката, актьорите и костюмите – изцяло оправдаха упованията ми. Филмът е прелестен и благозвучен, актьорите – симпатични, въпреки и доста надалеч от Мерил Стрийп и Кристин Барански, костюмите са съвършено измислени и сами са част от историята.Не е изненада, че най-интересни и безапелационни са негативните облици. Вещицата (Мерил Стрийп) единствена се осмелява да изрече неуместните истини и да работи обезверено и самоуверено – прочее, както евентуално и същинските вещици са правели. И мащехата на Пепеляшка (Кристин Барански), която е просто съвършена за тази роля. Останалите принцове и принцеси са сладникави и неизразителни. Джони Деп като Вълкът е предсказуемо обаятелен и плашещ, само че ролята му е съвсем алегорична.
Има и някои доста приятни отклонения от приказната рутина, като да вземем за пример съмнението на Пепеляшка дали въобще желае да е принцеса и дали обича принца, както и това, че самият принц се оказа просто един коцкар, който преследва всяка бягаща госпожица.
Без да е шедьовър, „ Вдън горите “ е мъничко парченце детство, хубав пачуърк от приказките, които помним от край време.
Е, основателите на мюзикъла „ Вдън горите “ са създали тъкмо това: взели са приказките за „ Рапунцел “, „ Джак и бобеното зърно “, „ Пепеляшка “ и „ Червената шапчица “, разбъркали са ги с вълшебната пръчица на феята и се е получила една дълга, странна и непредсказуема история.
Понеже в никакъв случай не надрастваме напълно любовта си към приказките, бях доста любопитна да видя какво ще се случи в тази миш-маш история. Може би най-голямото ми отчаяние е, че филмът е изработен прекомерно „ по детски “, някак беззъбо, като от него са отрязани изцяло всички по-страшни моменти. Затова пък останалите аргументи за моето любознание – музиката, актьорите и костюмите – изцяло оправдаха упованията ми. Филмът е прелестен и благозвучен, актьорите – симпатични, въпреки и доста надалеч от Мерил Стрийп и Кристин Барански, костюмите са съвършено измислени и сами са част от историята.Не е изненада, че най-интересни и безапелационни са негативните облици. Вещицата (Мерил Стрийп) единствена се осмелява да изрече неуместните истини и да работи обезверено и самоуверено – прочее, както евентуално и същинските вещици са правели. И мащехата на Пепеляшка (Кристин Барански), която е просто съвършена за тази роля. Останалите принцове и принцеси са сладникави и неизразителни. Джони Деп като Вълкът е предсказуемо обаятелен и плашещ, само че ролята му е съвсем алегорична.
Има и някои доста приятни отклонения от приказната рутина, като да вземем за пример съмнението на Пепеляшка дали въобще желае да е принцеса и дали обича принца, както и това, че самият принц се оказа просто един коцкар, който преследва всяка бягаща госпожица.
Без да е шедьовър, „ Вдън горите “ е мъничко парченце детство, хубав пачуърк от приказките, които помним от край време.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ