Марко Поло и пътешествията му, които променят света
„ Не споделих и половината от това, което видях, тъй като знаех, че няма да ми повярват “ – Марко Поло
Да разгледаме живота на общоизвестния откривател на света Марко Поло. Той е роден в фамилията на венециански търговец и пътувал до Китай, където прекарал огромна част от живота си в работа на монголския император. По това време той претърпява неща, които разказва по-късно в известната си творба „ The Travels ”. Нека разгледаме по какъв начин тези негови прекарвания повлияват на света, както тогава, по този начин и в този момент.
Марко Поло живял от 1254 до 1324 година – времена, в които имало голям брой спорове във Венецианската република. Той е роден в семейство на търговци, които към този момент били осведомени с пътуванията и размяната на артикули с непознати нации. През 1271 година, когато е единствено на 17 години, Марко Поло се причислява към експедицията на татко си и чичо си до Светите земи, от където желали да вземат блага за монголския император Кубилай хан. Това, което трябвало да бъде странствуване по море, се оказало странствуване по сушата. Тримата мъже достигнали до китайския град Шанду, където било местоположението на Кубилай хан. Пътуването лишава 3 години, като през това време пътешествениците изминават 7800 километра, следвайки поредност от търговски пътища, които по-късно стават известни като Пътя на коприната.
Марко Поло бил назначен на висок пост, ставайки един от многото задгранични админи на Монголската империя. Работата му го отвеждала в разнообразни места на Китай, където се срещнал с азиатската просвета. В последна сметка, през 1292 година Марко, дружно с татко си и чичо си, били освободени от работа и им било разрешено да се върнат в дома си във Венеция. Връщането им също лишило 3 години и те пристигнали в родината си през 1295 година.
През 1298 година – единствено 3 години откакто се върнал вкъщи, Марко Поло бил изпратен в пандиза от генуезците. Докато е в пандиза, Поло се сприятелява с писателя Рустичело да Пиза. С помощта на Рустичело, Марко прекарал времето си в в писане за пътешествията, които имал опция да направи из Китай, до момента в който служел на монголския император. Той нарекъл записките си „ Description of the World ” (от британски – „ Описание на света “), само че по-късно сменил името с „ The Travels of Marco Polo ” („ Пътешествията на Марко Поло “) или в резюме „ The Travels ”, както са известни и през днешния ден.
Записките на Марко Поло ни разрешават единствено да надзърнем в екзотичния свят на Монголската империя. Той разказва странни открития, непознати за западния свят – като очилата и хартиените пари. Освен това той разказва азиатската пощенска система и използването на въглища. Той не се свени да разкрие всичко, което е видял и даже включва описания на половите практики в Азия, както и политическите интриги, което прави писанията му много по-земни и докосващи.
Година по-късно – през 1299 – бил открит мир сред Венеция и Генуа и Марко Поло бил освободен от пандиза. Вместо да се отдаде на живот, изпълнен с пътешествия, Поло решил да се откри и да сътвори семейство. Той прекарал последните 25 години от живота си, занимавайки се с търговия, макар че в никакъв случай повече не напуснал Венеция. По-късните му години са относително незнайни, само че записките му не престават да въодушевяват бъдещите генерации на европейски откриватели. Твърди се даже, че Христофор Колумб носел със себе си едно копие от „ Пътешествията на Марко Поло “ по време на плаването си към Америка.
В последна сметка, най-големия принос на Марко Поло за западното общество може да се окаже пробуждането у хората на неутолим интерес и любознание към непознатите култури. Неговите описания на живота в монголската империя разпалват апетита за изследвания и проучване на света.
