Трудните коалиции на Борисов
Не случи с съдружни сътрудници Бойко Борисов и това си е. Откакто е заставен да ръководи в съюз с други партии, проблемите му се множат. Самостоятелно беше единствено първото му държавно управление - на ГЕРБ, въпреки че управляваше с малцинството. За да има някаква непоклатимост властта, Борисов трябваше да разчита на плаващи болшинства и напазарувани депутати. А да се ръководи по този метод не е по никакъв начин елементарно. Това изяснява за какво кабинетът "Борисов 1 " не изкара мандата си до дъно. За този край роля изиграха и уличните митинги, само че сметката остана за Борисов.
Да се ръководи в коалиция обаче се оказа още по-трудно, тъй като все би трябвало да се съобразяваш с желанията и прищевките на младшия сътрудник. Той тежи на премиерската шия като воденичен камък, само че, въпреки това, без него властта пада. За по-малките сътрудници е особено умеенето майсторски да извиват ръце и по този начин да реализират бройка на министрите си в кабинета, несъразмерна на електоралната им тежест.
Така стана във втория мандат на Борисов, когато управляваше с Реформаторския блок. Въпреки клетвите на водачите на партиите от Блока, че няма да позволен Бойко Борисов повторно да стане министър председател, по време на договарянията за сформиране на държавно управление те "внезапно " отстъпиха. И в подмяна получиха седем министерски кресла. Което може да значи, че ловко са "преговаряли ".
Проблемът обаче беше в това, че Реформаторите говореха на пет гласа, което мощно затрудняваше връзката на Борисов с тях. И сделките му с тях вървяха "на парче " - с всеки водач поотделно. И, аха, Борисов да се похвали, че даден въпрос е обяснен, се оказваше, че някой от партийните водачи в Блока с нещо не е склонен. Комуникацията в самата Реформаторска къща също не беше на равнище. Затова в последна сметка се стигна до шизофреничното положение половината Реформатори да поддържат държавното управление, а останалите да са в съпротива. Ролята на катализатор за това положение изиграха неприетите оферти за конституционни промени, свързани със правосъдната система, на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, поради които ръководителят на ДСБ Радан Кънев беше заставен да направи "исторически компромис " с Движение за права и свободи.
Наложи се няколко пъти Борисов да идва като кола за спешна помощ в Народното събрание, с цел да оправя настъпилата неразбория в връзките и дейностите сред парламентарната група на ГЕРБ и тази на раздвоения Реформаторски блок. Както и да хока реформаторските министри, че не могат да се схванат със личните си депутати.
От такива сътрудници човек в действителност може да го заболи главата. И Борисов употребява като предлог загубата на президентските избори, с цел да хвърли оставка и да се отърве от реформаторското задължение. Е, не приключи и този мандат, само че пък ориста се оказа благосклонна към него и му подари трети.
Подаръкът обаче още веднъж загорча на Бойко Борисов, тъй като беше явно, че отново ще ръководи в коалиция - този път с "Обединени патриоти ". Преговорите за управническа стратегия и кабинет и с тях не бяха лесни, само че в края на краищата Министерският съвет, въпреки и необикновен като систематизиране на ресорите, потегли. Лидерите и на трите националистически партии получиха своето. Воеводата Красимир Каракачанов - военното министерство плюс вицепремиерски пост, а Волен Сидеров за първи път стана ръководител на комплицирана и разнолика парламентарна група, която е част от властта, и надлежно има доста по-голяма тежест при вземането на решенията в Народното събрание. Инстинктът на Борисов, а и опитът му му подсказаха, че проблеми може да му основава главно водачът на НФСБ Валери Симеонов. Затова министър председателят не гореше от предпочитание да го остави в Народното събрание (въпреки желанията на Симеонов). Борисов просто не искаше да "получи " втори Радан Кънев. И направи всичко допустимо да го държи покрай себе си - даде му вицепремиерски стол и разнородни, само че значими ресори.
Спокойствието обаче търпя от ден до пладне, макар че в общи линии кабинетът е постоянен и върви. Смутителят на покоя и този, който, мине се-не мине, клати лодката, е Валери Симеонов. Той елементарно се пали, още по-лесно се сърди и наскърбява, дейностите му са импулсивни, несъгласувани с никого - нито с останалите сътрудници в патриотичната коалиция, нито даже със личната му партия. Лидерите на Вътрешна македонска революционна организация и "Атака " Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, както и депутатите в Народното събрание се чудят по какъв начин да замажат следващия му гаф, без да прехвърчат искри, заобикалят да ги разясняват, а на журналистически въпроси дават отговор с общи приказки и извиняват държанието му с особености на характера и ексцентрично възприятие за комизъм.
Неслучайно във всички анкети и социологически изследвания в края на предходната година Симеонов печели наградата "Мистър Гаф ". Припомнят се акцията "Тишина " през лятото в "Слънчев бряг ", "Великата българска ограда " и крамолите с депутатката от Българска социалистическа партия Елена Йончева, откритата тържествено тоалетна на ГКПП-Калотина, експлоадиранията му по адрес на премиера, както и обвиняванията му, че Борисов "се държи в политиката като тираничен, като владетел, като едноличен водач " във връзка оставката на парламентарния началник Димитър Главчев през ноември.
Току в последните дни на 2017-а се случи последният ядосан изблик на Валери Симеонов поради втория кабинков въжен превоз в Банско. На съвещание на Министерския съвет при започване на декември точката за разширение на ски зоната, импортирана от него, беше отсрочена. Това стана поради митинги на екозащитници. В телевизионно изявление Симеонов безусловно избухна: "Втори въжен превоз няма да има заради противоречие на Бойко Методиев Борисов. Сега аз сядам и мисля до 28 декември, когато ще има съвещание на Министерския съвет. Всичко е допустимо да стане - да не мислите, че аз съм от тези, дето слушкат и папкат и желаят да си начешат егото?! Не желая да го виждам по-късно разработване, което направи. " После пък атакува и министърката на туризма Николина Ангелкова (на нея не й е за първи път).
Всички останаха с усещането, че лодката на властта крепко се клати. Но Борисов побърза да успокои ситуацията в типичния си Соломоновски жанр. Втори въжен превоз ще има, само че откакто се направи цялостна екооценка.
През септември пък вицепремиерът Симеонов отново се разлюти против премиера Борисов. "Напоследък нямаме разговор с Бойко Борисов и съдружните сътрудници. От два месеца не сме правили съдружен съвет ", избълва той отново от телевизионния екран. И съобщи, че един от главните проблеми са безпринципните партийни назначения. Е, съдружен съвет беше призован, а участниците в него оповестиха, че търкания и несъгласия в управническата коалиция няма и всичко върви "по мед и масло ".
Всички тези експлоадирания на Валери Симеонов обаче са като лятна стихия - гърми, трещи, само че бързо утихва и блества слънце. Лидерът на НФСБ просто ненавижда да го подценяват, да не се преценяват с него и да го заобикалят, държи да го почитат като съдружен сътрудник във властта. Целта му не е да събори държавното управление. Поне към този момент.
Странна беше и изявата на различен от сътрудниците в "Обединени патриоти " - водача на "Атака " Волен Сидеров, който надали желае да бутне кабинета. Още в първите дни на новата година отново от телевизионния ефир той съобщи: "Не знам за какво цялата страна се занимава с някакъв въжен превоз? Ние не влязохме в ръководещата коалиция за лифтове, плажове и пързалки, а с цел да вдигнем приходите на хората. Да поощрим бизнеса, предприемачеството. Вместо да разясняваме цената на водата, ние се занимаваме с лифта в Банско ", съобщи той.
"Ще припомня на съдружните си сътрудници, че смисълът на властта е да се направи по-добър живота на колкото се може повече българи. Приоритет са приходите, пенсиите на хората, сигурността на хората, българската стопанска система да дръпне и да се увеличи брутният вътрешен артикул ", безапелационен бе Сидеров, който ненадейно скочи в старите си опозиционни обувки. Въпросът е дали размаха предупредително пръст на Симеонов, с цел да се върне на земята. Или пък на ГЕРБ, с цел да им подсети предизборните обещания. А вторият, по-голям, въпрос е: тримата в обединението "Обединени патриоти " не си ли приказват между тях, че би трябвало да споделят през медиите. И отново ли Борисов не привиква съдружни препоръки, с цел да си кажат там каквото имат да си споделят.
Сидеров разкритикува ГЕРБ за претупания антикорупционен закон и захапа КЕВР, с което сподели, че и той е рисков, освен Валери Симеонов. А дребният сътрудник държи огромният да се вслушва в гласа му и в желанията му. "КЕВР е една корумпирана комисия, отпред стои един неприкрит Костовист. Той би трябвало да подаде оставка незабавно. Ние повишихме пенсиите и това ще бъде стопено от покачването на водата. Къде отива постигнатото?”, разгневи се водачът на "Атака ", с което напомни, че съставът на този орган е излишък и спомен от предходното съдружно партньорство на Борисов. И нещата би трябвало да се осъвременят. "Мнозинството в тази комисия е в положение да събори държавното управление. В комисията пет от девет членове са от партии, които са отвън държавното управление или опозиционни. КЕВР би трябвало да бъде овладяна и ние приготвяме промени. Тази комисия е по-независима и от Ватикана. Уж се избира от Народното събрание, само че не се регистрира пред Народното събрание, няма надзор. Това би трябвало да се промени и ще се промени ", недвусмислено отсече той.
Очевидно има някаква патриотична атака по отношение на Бойко Борисов и ГЕРБ. Въпросът е против какво? Какво се канят да издействат или получат Патриотите? Отстъпките на премиера пред учените от Българска академия на науките за нарастване на бюджета им и за мораториума върху новаторските медикаменти демонстрираха, че точно в този момент, при започване на българското европредседателство, е моментът да се желае. Пред страха "да не се изложим пред чужденците " Борисов е подготвен на всичко.
Във всеки случай вицепремиерът Валери Симеонов си остава огромното незнайно за развиването на връзките както вътре в ръководещата коалиция, по този начин и сред сътрудниците от "Обединени патриоти ", считат анализатори. Обаче една промяна на Симеонов - единствено под натиска на Движение за права и свободи да вземем за пример, рискува да се обърне против ГЕРБ, защото доста от дейностите на вицепремиера бяха посрещнати с утвърждение от хората, без значение от многочислените му гафове. Затова, съгласно социолога Андрей Райчев, Борисов ще постъпи както той си знае.
"Струва ми се, че той (Валери Симеонов - б.р.) си разрешава неща, които могат и да му костват главата. Но Борисов ползва към него техниката, която прилагаше към Москов и тези свои съдружни сътрудници. Дава му доста дейна роля, дава му да се изрича и мощно допускам, че ще приключи своя път по същия метод. Това е една формула, която по ония времена нарекох "балъците напред ". Тоест той пуска балъците напред, пред него и по-активно от него да играят хоро - и те просто се изхабяват политически ", е мнението на Райчев.
А дали на Бойко Борисов е било по-лесно с Реформаторите или с Патриотите, с Радан Кънев или с Валери Симеонов ще може да преценим, когато си отиде и този кабинет.
Да се ръководи в коалиция обаче се оказа още по-трудно, тъй като все би трябвало да се съобразяваш с желанията и прищевките на младшия сътрудник. Той тежи на премиерската шия като воденичен камък, само че, въпреки това, без него властта пада. За по-малките сътрудници е особено умеенето майсторски да извиват ръце и по този начин да реализират бройка на министрите си в кабинета, несъразмерна на електоралната им тежест.
Така стана във втория мандат на Борисов, когато управляваше с Реформаторския блок. Въпреки клетвите на водачите на партиите от Блока, че няма да позволен Бойко Борисов повторно да стане министър председател, по време на договарянията за сформиране на държавно управление те "внезапно " отстъпиха. И в подмяна получиха седем министерски кресла. Което може да значи, че ловко са "преговаряли ".
Проблемът обаче беше в това, че Реформаторите говореха на пет гласа, което мощно затрудняваше връзката на Борисов с тях. И сделките му с тях вървяха "на парче " - с всеки водач поотделно. И, аха, Борисов да се похвали, че даден въпрос е обяснен, се оказваше, че някой от партийните водачи в Блока с нещо не е склонен. Комуникацията в самата Реформаторска къща също не беше на равнище. Затова в последна сметка се стигна до шизофреничното положение половината Реформатори да поддържат държавното управление, а останалите да са в съпротива. Ролята на катализатор за това положение изиграха неприетите оферти за конституционни промени, свързани със правосъдната система, на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, поради които ръководителят на ДСБ Радан Кънев беше заставен да направи "исторически компромис " с Движение за права и свободи.
Наложи се няколко пъти Борисов да идва като кола за спешна помощ в Народното събрание, с цел да оправя настъпилата неразбория в връзките и дейностите сред парламентарната група на ГЕРБ и тази на раздвоения Реформаторски блок. Както и да хока реформаторските министри, че не могат да се схванат със личните си депутати.
От такива сътрудници човек в действителност може да го заболи главата. И Борисов употребява като предлог загубата на президентските избори, с цел да хвърли оставка и да се отърве от реформаторското задължение. Е, не приключи и този мандат, само че пък ориста се оказа благосклонна към него и му подари трети.
Подаръкът обаче още веднъж загорча на Бойко Борисов, тъй като беше явно, че отново ще ръководи в коалиция - този път с "Обединени патриоти ". Преговорите за управническа стратегия и кабинет и с тях не бяха лесни, само че в края на краищата Министерският съвет, въпреки и необикновен като систематизиране на ресорите, потегли. Лидерите и на трите националистически партии получиха своето. Воеводата Красимир Каракачанов - военното министерство плюс вицепремиерски пост, а Волен Сидеров за първи път стана ръководител на комплицирана и разнолика парламентарна група, която е част от властта, и надлежно има доста по-голяма тежест при вземането на решенията в Народното събрание. Инстинктът на Борисов, а и опитът му му подсказаха, че проблеми може да му основава главно водачът на НФСБ Валери Симеонов. Затова министър председателят не гореше от предпочитание да го остави в Народното събрание (въпреки желанията на Симеонов). Борисов просто не искаше да "получи " втори Радан Кънев. И направи всичко допустимо да го държи покрай себе си - даде му вицепремиерски стол и разнородни, само че значими ресори.
Спокойствието обаче търпя от ден до пладне, макар че в общи линии кабинетът е постоянен и върви. Смутителят на покоя и този, който, мине се-не мине, клати лодката, е Валери Симеонов. Той елементарно се пали, още по-лесно се сърди и наскърбява, дейностите му са импулсивни, несъгласувани с никого - нито с останалите сътрудници в патриотичната коалиция, нито даже със личната му партия. Лидерите на Вътрешна македонска революционна организация и "Атака " Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, както и депутатите в Народното събрание се чудят по какъв начин да замажат следващия му гаф, без да прехвърчат искри, заобикалят да ги разясняват, а на журналистически въпроси дават отговор с общи приказки и извиняват държанието му с особености на характера и ексцентрично възприятие за комизъм.
Неслучайно във всички анкети и социологически изследвания в края на предходната година Симеонов печели наградата "Мистър Гаф ". Припомнят се акцията "Тишина " през лятото в "Слънчев бряг ", "Великата българска ограда " и крамолите с депутатката от Българска социалистическа партия Елена Йончева, откритата тържествено тоалетна на ГКПП-Калотина, експлоадиранията му по адрес на премиера, както и обвиняванията му, че Борисов "се държи в политиката като тираничен, като владетел, като едноличен водач " във връзка оставката на парламентарния началник Димитър Главчев през ноември.
Току в последните дни на 2017-а се случи последният ядосан изблик на Валери Симеонов поради втория кабинков въжен превоз в Банско. На съвещание на Министерския съвет при започване на декември точката за разширение на ски зоната, импортирана от него, беше отсрочена. Това стана поради митинги на екозащитници. В телевизионно изявление Симеонов безусловно избухна: "Втори въжен превоз няма да има заради противоречие на Бойко Методиев Борисов. Сега аз сядам и мисля до 28 декември, когато ще има съвещание на Министерския съвет. Всичко е допустимо да стане - да не мислите, че аз съм от тези, дето слушкат и папкат и желаят да си начешат егото?! Не желая да го виждам по-късно разработване, което направи. " После пък атакува и министърката на туризма Николина Ангелкова (на нея не й е за първи път).
Всички останаха с усещането, че лодката на властта крепко се клати. Но Борисов побърза да успокои ситуацията в типичния си Соломоновски жанр. Втори въжен превоз ще има, само че откакто се направи цялостна екооценка.
През септември пък вицепремиерът Симеонов отново се разлюти против премиера Борисов. "Напоследък нямаме разговор с Бойко Борисов и съдружните сътрудници. От два месеца не сме правили съдружен съвет ", избълва той отново от телевизионния екран. И съобщи, че един от главните проблеми са безпринципните партийни назначения. Е, съдружен съвет беше призован, а участниците в него оповестиха, че търкания и несъгласия в управническата коалиция няма и всичко върви "по мед и масло ".
Всички тези експлоадирания на Валери Симеонов обаче са като лятна стихия - гърми, трещи, само че бързо утихва и блества слънце. Лидерът на НФСБ просто ненавижда да го подценяват, да не се преценяват с него и да го заобикалят, държи да го почитат като съдружен сътрудник във властта. Целта му не е да събори държавното управление. Поне към този момент.
Странна беше и изявата на различен от сътрудниците в "Обединени патриоти " - водача на "Атака " Волен Сидеров, който надали желае да бутне кабинета. Още в първите дни на новата година отново от телевизионния ефир той съобщи: "Не знам за какво цялата страна се занимава с някакъв въжен превоз? Ние не влязохме в ръководещата коалиция за лифтове, плажове и пързалки, а с цел да вдигнем приходите на хората. Да поощрим бизнеса, предприемачеството. Вместо да разясняваме цената на водата, ние се занимаваме с лифта в Банско ", съобщи той.
"Ще припомня на съдружните си сътрудници, че смисълът на властта е да се направи по-добър живота на колкото се може повече българи. Приоритет са приходите, пенсиите на хората, сигурността на хората, българската стопанска система да дръпне и да се увеличи брутният вътрешен артикул ", безапелационен бе Сидеров, който ненадейно скочи в старите си опозиционни обувки. Въпросът е дали размаха предупредително пръст на Симеонов, с цел да се върне на земята. Или пък на ГЕРБ, с цел да им подсети предизборните обещания. А вторият, по-голям, въпрос е: тримата в обединението "Обединени патриоти " не си ли приказват между тях, че би трябвало да споделят през медиите. И отново ли Борисов не привиква съдружни препоръки, с цел да си кажат там каквото имат да си споделят.
Сидеров разкритикува ГЕРБ за претупания антикорупционен закон и захапа КЕВР, с което сподели, че и той е рисков, освен Валери Симеонов. А дребният сътрудник държи огромният да се вслушва в гласа му и в желанията му. "КЕВР е една корумпирана комисия, отпред стои един неприкрит Костовист. Той би трябвало да подаде оставка незабавно. Ние повишихме пенсиите и това ще бъде стопено от покачването на водата. Къде отива постигнатото?”, разгневи се водачът на "Атака ", с което напомни, че съставът на този орган е излишък и спомен от предходното съдружно партньорство на Борисов. И нещата би трябвало да се осъвременят. "Мнозинството в тази комисия е в положение да събори държавното управление. В комисията пет от девет членове са от партии, които са отвън държавното управление или опозиционни. КЕВР би трябвало да бъде овладяна и ние приготвяме промени. Тази комисия е по-независима и от Ватикана. Уж се избира от Народното събрание, само че не се регистрира пред Народното събрание, няма надзор. Това би трябвало да се промени и ще се промени ", недвусмислено отсече той.
Очевидно има някаква патриотична атака по отношение на Бойко Борисов и ГЕРБ. Въпросът е против какво? Какво се канят да издействат или получат Патриотите? Отстъпките на премиера пред учените от Българска академия на науките за нарастване на бюджета им и за мораториума върху новаторските медикаменти демонстрираха, че точно в този момент, при започване на българското европредседателство, е моментът да се желае. Пред страха "да не се изложим пред чужденците " Борисов е подготвен на всичко.
Във всеки случай вицепремиерът Валери Симеонов си остава огромното незнайно за развиването на връзките както вътре в ръководещата коалиция, по този начин и сред сътрудниците от "Обединени патриоти ", считат анализатори. Обаче една промяна на Симеонов - единствено под натиска на Движение за права и свободи да вземем за пример, рискува да се обърне против ГЕРБ, защото доста от дейностите на вицепремиера бяха посрещнати с утвърждение от хората, без значение от многочислените му гафове. Затова, съгласно социолога Андрей Райчев, Борисов ще постъпи както той си знае.
"Струва ми се, че той (Валери Симеонов - б.р.) си разрешава неща, които могат и да му костват главата. Но Борисов ползва към него техниката, която прилагаше към Москов и тези свои съдружни сътрудници. Дава му доста дейна роля, дава му да се изрича и мощно допускам, че ще приключи своя път по същия метод. Това е една формула, която по ония времена нарекох "балъците напред ". Тоест той пуска балъците напред, пред него и по-активно от него да играят хоро - и те просто се изхабяват политически ", е мнението на Райчев.
А дали на Бойко Борисов е било по-лесно с Реформаторите или с Патриотите, с Радан Кънев или с Валери Симеонов ще може да преценим, когато си отиде и този кабинет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ