Не се страхувам да спя сама. Страхувам се да се

Не се опасявам да дремя сама. Страхувам се да се събудя до чужд.

За страдание, доста хора през днешния ден избират да останат в нещастни, едностранчиви връзки (когато давате всичко от себе си, без да получавате нищо в замяна). Защо? Отговорът е елементарен: те се опасяват от самотата

Те неправилно имат вяра, че в случай че са сами, значи безусловно са самотни и надълбоко нещастни.

Колко доста бъркат!

Самата аз се опасявах от самотата. Самата мисъл за нея ме ужасяваше. Но няколко несполучливи романса с неверните хора ми бяха задоволителни, с цел да схвана най-сетне: „ Да си самичък не е ужасно! Но това, което в действителност е ужасно, е ужасна връзка, която безусловно изтощава душата ти! “

Да, сърцето ми беше разрушено и то не един път. Боли. Сега ми е мъчно да имам вяра и да се поверявам. Но знам едно нещо сигурно: в никакъв случай повече няма да разреша на никого да ме притегля в такава връзка.

Сега съм сама, само че не и самотна. Сега знам сигурно от кого да тичам и от кого нуждая се на този свят. За първи път в живота си се научих да се грижа за себе си.

Изобщо не споделям, че да си в една връзка е неприятно. Връзките могат и би трябвало да са прелестни. Вероятно просто времето ми още не е пристигнало.



Знам едно нещо сигурно: не се опасявам да бъда сама, опасявам се да не бъда самотна с неверния човек. И ето за какво:

Не се опасявам да бъда себе си. Страхувам се да бъда с някой, с който не мога да бъда себе си.

Не се опасявам да се любувам на времето, прекарано в успокоение. Страхувам се да бъда покрай човек, който няма да ме одобри такава, каквато съм. Който ще ме подлага на критика и ще се опита да ме преработи. Който ще уточни всяка пропуща и ще пренебрегне възприятията ми.

Страхувам се да бъда до човек, който ще разяснява безусловно всяка стъпка, която подхваща.

До човек, който непрекъснато ще нарушава границите ми и ще ми не разрешава да върша това, което ми носи наслада.

Не се опасявам от времето, прекарано сама. Страхувам се от времето, прекарано в неприятна компания.

Не се опасявам да седна сама в ресторант и да се насладя на вечеря. Дори да отида на вечерно кино шоу или концерт. Или да се облека с най-хубавата си рокля и да се разходя из града. Защото се усещам добре в личната си кожа. Приемам и обичам себе си поради това, което съм.

Но се опасявам да направя всичко това с човек, който не ме цени и не ме почита. С който даже няма какво да си кажа... Ето от това се опасявам!