„Златни пръсти” удържат стабилен трона на Борисов
„ Не се усещам свободен след вота да си диря друга работа ”. Така с присъщата си арогантна самонадеяност финансовият министър Владислав Горанов разяснява заканите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да смъкват държавното управление поради провалената екополитика. Забележителна самонадеяност, при условие че управляващата коалиция разполага с едвам 115 депутати. Вероятно тъй като е ясно, че парламентарната поддръжка за кабинета “Борисов 3 ” не се лимитира единствено до ГЕРБ и “Обединени патриоти ”.
За цялото си битие партията на Борисов по този начин и не сформира парламентарното болшинство със лични сили. Дори през 2009 година, когато герберският водач беше в зенита на своята известност, на него му се постановяваше да търси политически съдружник, с цел да си подсигури контрола върху законодателното заседание. “Атака ” на Волен Сидеров беше първият му сътрудник. Второто държавно управление на Борисов разчиташе на поддръжката на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт. А в този момент се употребява от услугите на „ Обединени патриоти ” (официално), „ Воля ” и Движение за права и свободи (неофициално).
На това политолозите му викат „ плаващи болшинства ”.
Всъщност става въпрос за поредност от официални и неофициални споразумения, с помощта на които електорално слабеещата групировка на Борисов се удържа на политическия и държавен връх. И до момента го прави сполучливо – ГЕРБ се принуждава да пусне властта, единствено когато страната бива разтърсена от митинги (както се случи през 2013 г.) или партията претърпи тежко изборно проваляне (каквото я застигна на президентския избор през 2016 г.).
Но в този момент обстановката е друга. Да, водната рецесия разбуни духовете, а жителите на всички места роптаят против нечистия въздух и свадите с престъпен оттенък около вноса на отпадък. Това неодобрение обаче се оказва незадоволително, с цел да предизвика всеобщи митинги. А резултатите от миналогодишните избори – европейски и локални, дават достатъчно убеденост на ръководещите, с цел да повтарят постоянно, че ще изкарат мандата си до дъно.
Това оставя Народното събрание като
единствения фронт, на който държавното управление наподобява уязвимо,
откакто „ Атака ” напусна със скандал „ Обединени патриоти ” в края на 2019 година и ръководещото болшинство падна под сериозния предел от 121 депутати. Но по този начин и не стана ясно дали хората на Сидеров минават в съпротива. Разбра се единствено, че ще гласоподават съгласно моментния си интерес. А в случай че ползата им е да падне кабинетът? И същото изискат дружно Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Воля ”? Ами, тогава Борисов си отива!
Такъв сюжет обаче наподобява толкоз необикновен, че самодоволството на Владислав Горанов стартира да наподобява напълно разбираемо. Хубаво, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ще гласоподават дружно на вота на съмнение, както се схванаха. Кой обаче може и за момент да намерения, че на „ Воля ” и „ Атака ” може да се разчита да бутнат държавното управление?
Още като влезе в Народното събрание, водачът на „ Воля ” Веселин Марешки сподели, че
има прекомерно повратливо схващане за понятието „ съпротива ”.
През май 2017 година хората му поддържаха кабинета „ Борисов 3 ” при гласуването му в Народното събрание. Самият Марешки обаче гласоподава „ срещу ” – не му хареса, че бяха отредени вицепремиерски постове на водачите на „ Обединени патриоти ” Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, с които се конкурира за националистическия електорат. Такава е опозиционността на Марешки – харесва си държавното управление, единствено наличието на патриотите му го скапва.
Неговата двоякост се демонстрира непрекъснато през последните 3 години. За това време имаше 3 вота на съмнение – поради опазването на здравето, националната сигурност и битката с корупцията. Всеки път „ Воля ” гласуваше „ за ” оставането на Борисов във властта. Стигна се и до комични сценки: до момента в който течеше парламентарният спор по втория избор на съмнение през юни 2018 година, Марешки отиде персонално да запълва улични дупки! „ Лошите пътища също са опасност за сигурността на жителите ”, обясниха от партията му. А водачът й обещаваше, че когато се добере до властта, „ ще се потвърдим във всички сфери от живота на България ”.
Да ви припомня това говорене на някой различен?
На Волен Сидеров, несъмнено. Години наред атакистите залъгваха своите гласоподаватели, че фантасмагоричната им партийна стратегия (прословутият проект „ Сидеров ”) ще стане действителност, когато поемат кормилото на страната. Това по този начин и не се случи, а в това време „ Атака ” сменяше политическите си сътрудници по-бързо от носни кърпички – първо беше с ГЕРБ, след това застана зад кабинета „ Орешарски ”, след това още веднъж се присламчи до ГЕРБ. Не наподобява атакистите да са добили куража да станат същинска съпротива, откакто напуснаха „ Обединени патриоти ” – даже не посмяха да отидат на оповестените от Българска социалистическа партия съвещания по вота на съмнение. И да не забравяме, че Сидеров продължава да има собствен министър - шефът на икономическото ведомство Емил Караниколов, който явно няма желание да отдръпна, без значение от разприте с довчерашните си сътрудници. При това състояние, да гласоподава съмнение на кабинета е все едно да разгласи, че няма доверие в себе си.
Така видяно, няма причина да чакаме, че „ златните пръсти ” на депутатите от „ Воля ” и „ Атака ” ще натиснат бутона „ за ”, когато се стигне до гласуването на вота на съмнение. От Българска социалистическа партия са наясно, че се върви към следващ провал и към този момент се пробват да трансфорат вота в пропагандна акция, зад която да съберат всички антиправителствени политически сили. Затова започнаха необичайния ход да включат в диалозите по вота даже извънпарламентарни обединения като дясната „ Демократична България ” и левите АБВ и „ Движение 21 ”. Така вотът на съмнение може да стане освен това от една парламентарна процедура, съпроводена от няколко часа дрязги в пленарната зала, имат вяра социалистите.
Но отвън пропагандния ефект
сходни политически маневри нямат друга стойност.
Всичко се взема решение с гласуването в Народното събрание, а тогава решаващата дума имат „ златните пръсти ”, които подпират от всички страни Борисовия престол. Включително и Движение за права и свободи – в случай че по някакво стичане на събитията „ Воля ” и „ Атака ” бяха настроени против държавното управление, хората на Ахмед Доган изобщо нямаше и да помислят да поддържат вота. Нали вождът им, осъзнал, че е изпаднал в политическа безтегловност, разгласи в края на 2019 година: „ към днешна дата в политическия набор на България няма нито предпочитание, нито подготвеност за предварителни парламентарни избори. Всяка политическа мощ се надява за обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство ”. По всичко проличава, че по този начин и ще бъде.
За цялото си битие партията на Борисов по този начин и не сформира парламентарното болшинство със лични сили. Дори през 2009 година, когато герберският водач беше в зенита на своята известност, на него му се постановяваше да търси политически съдружник, с цел да си подсигури контрола върху законодателното заседание. “Атака ” на Волен Сидеров беше първият му сътрудник. Второто държавно управление на Борисов разчиташе на поддръжката на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт. А в този момент се употребява от услугите на „ Обединени патриоти ” (официално), „ Воля ” и Движение за права и свободи (неофициално).
На това политолозите му викат „ плаващи болшинства ”.
Всъщност става въпрос за поредност от официални и неофициални споразумения, с помощта на които електорално слабеещата групировка на Борисов се удържа на политическия и държавен връх. И до момента го прави сполучливо – ГЕРБ се принуждава да пусне властта, единствено когато страната бива разтърсена от митинги (както се случи през 2013 г.) или партията претърпи тежко изборно проваляне (каквото я застигна на президентския избор през 2016 г.).
Но в този момент обстановката е друга. Да, водната рецесия разбуни духовете, а жителите на всички места роптаят против нечистия въздух и свадите с престъпен оттенък около вноса на отпадък. Това неодобрение обаче се оказва незадоволително, с цел да предизвика всеобщи митинги. А резултатите от миналогодишните избори – европейски и локални, дават достатъчно убеденост на ръководещите, с цел да повтарят постоянно, че ще изкарат мандата си до дъно.
Това оставя Народното събрание като
единствения фронт, на който държавното управление наподобява уязвимо,
откакто „ Атака ” напусна със скандал „ Обединени патриоти ” в края на 2019 година и ръководещото болшинство падна под сериозния предел от 121 депутати. Но по този начин и не стана ясно дали хората на Сидеров минават в съпротива. Разбра се единствено, че ще гласоподават съгласно моментния си интерес. А в случай че ползата им е да падне кабинетът? И същото изискат дружно Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Воля ”? Ами, тогава Борисов си отива!
Такъв сюжет обаче наподобява толкоз необикновен, че самодоволството на Владислав Горанов стартира да наподобява напълно разбираемо. Хубаво, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ще гласоподават дружно на вота на съмнение, както се схванаха. Кой обаче може и за момент да намерения, че на „ Воля ” и „ Атака ” може да се разчита да бутнат държавното управление?
Още като влезе в Народното събрание, водачът на „ Воля ” Веселин Марешки сподели, че
има прекомерно повратливо схващане за понятието „ съпротива ”.
През май 2017 година хората му поддържаха кабинета „ Борисов 3 ” при гласуването му в Народното събрание. Самият Марешки обаче гласоподава „ срещу ” – не му хареса, че бяха отредени вицепремиерски постове на водачите на „ Обединени патриоти ” Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, с които се конкурира за националистическия електорат. Такава е опозиционността на Марешки – харесва си държавното управление, единствено наличието на патриотите му го скапва.
Неговата двоякост се демонстрира непрекъснато през последните 3 години. За това време имаше 3 вота на съмнение – поради опазването на здравето, националната сигурност и битката с корупцията. Всеки път „ Воля ” гласуваше „ за ” оставането на Борисов във властта. Стигна се и до комични сценки: до момента в който течеше парламентарният спор по втория избор на съмнение през юни 2018 година, Марешки отиде персонално да запълва улични дупки! „ Лошите пътища също са опасност за сигурността на жителите ”, обясниха от партията му. А водачът й обещаваше, че когато се добере до властта, „ ще се потвърдим във всички сфери от живота на България ”.
Да ви припомня това говорене на някой различен?
На Волен Сидеров, несъмнено. Години наред атакистите залъгваха своите гласоподаватели, че фантасмагоричната им партийна стратегия (прословутият проект „ Сидеров ”) ще стане действителност, когато поемат кормилото на страната. Това по този начин и не се случи, а в това време „ Атака ” сменяше политическите си сътрудници по-бързо от носни кърпички – първо беше с ГЕРБ, след това застана зад кабинета „ Орешарски ”, след това още веднъж се присламчи до ГЕРБ. Не наподобява атакистите да са добили куража да станат същинска съпротива, откакто напуснаха „ Обединени патриоти ” – даже не посмяха да отидат на оповестените от Българска социалистическа партия съвещания по вота на съмнение. И да не забравяме, че Сидеров продължава да има собствен министър - шефът на икономическото ведомство Емил Караниколов, който явно няма желание да отдръпна, без значение от разприте с довчерашните си сътрудници. При това състояние, да гласоподава съмнение на кабинета е все едно да разгласи, че няма доверие в себе си.
Така видяно, няма причина да чакаме, че „ златните пръсти ” на депутатите от „ Воля ” и „ Атака ” ще натиснат бутона „ за ”, когато се стигне до гласуването на вота на съмнение. От Българска социалистическа партия са наясно, че се върви към следващ провал и към този момент се пробват да трансфорат вота в пропагандна акция, зад която да съберат всички антиправителствени политически сили. Затова започнаха необичайния ход да включат в диалозите по вота даже извънпарламентарни обединения като дясната „ Демократична България ” и левите АБВ и „ Движение 21 ”. Така вотът на съмнение може да стане освен това от една парламентарна процедура, съпроводена от няколко часа дрязги в пленарната зала, имат вяра социалистите.
Но отвън пропагандния ефект
сходни политически маневри нямат друга стойност.
Всичко се взема решение с гласуването в Народното събрание, а тогава решаващата дума имат „ златните пръсти ”, които подпират от всички страни Борисовия престол. Включително и Движение за права и свободи – в случай че по някакво стичане на събитията „ Воля ” и „ Атака ” бяха настроени против държавното управление, хората на Ахмед Доган изобщо нямаше и да помислят да поддържат вота. Нали вождът им, осъзнал, че е изпаднал в политическа безтегловност, разгласи в края на 2019 година: „ към днешна дата в политическия набор на България няма нито предпочитание, нито подготвеност за предварителни парламентарни избори. Всяка политическа мощ се надява за обикновено привършване мандата на ръководещото болшинство ”. По всичко проличава, че по този начин и ще бъде.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ