Лабораторията на Иван Костов: И оптимистично погледнато АЕЦ Белене е ненужна
Не съществува нито вътрешно търсене, нито важен експортен капацитет, който да оправдае построяването на АЕЦ " Белене “ с небосвод най-малко едно десетилетие, а цените на различните източници на генерация, на микса и борсовите цени вършат този план нежизнеспособен даже при оптимистичните оценки от отчета на Българска академия на науките. Това се показва в отчет на Лабораторията за разбори и ръководство на риска към Нов български университет, управителен от някогашния министър председател Иван Костов.
В него се проучват главният риск за бранша, произлизащ от подхванатите стъпки от държавното управление по възобновяването на градежа на нуклеарната централа, както и основните допускания в отчета на Българска академия на науките, извиняващ построяването на АЕЦ " Белене ". " Откриваме неправдоподобни прогнози и допускания, поставящи под подозрение направените заключения, които се показват като причини пред публиката ", показват създателите на новия документ.
Междувременно самият Иван Костов в изявление за уеб страницата на България енергиен и минен конгрес изрича опасения, че възможната реализация на АЕЦ " Белене " може да върне стопанската система на страната ни десетилетия обратно.
Според него на процедура АЕЦ " Белене “ е политически план без икономическа целенасоченост, само че с към този момент изхарчени 1.5 милиарда като по-важният въпрос, съгласно него, е за какво АЕЦ " Белене “ е вероятен политически.
" Възможностите даже единствено за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни планове (свързани с големи разходи на обществени средства!) се коренят в редица недостатъци на българското общество, като: държавния надзор върху енергийния бранш и неналичието на ефикасен надзор върху капиталовите политически решения; неналичието на господство на закона, което е главната причина за свързването на политически и стопански ползи, реализиращи частен или непряк политически интерес; неналичието на свободни медии, в които да тече разумен спор за изгодите и вредите от дадени политически решения, въз основата на който жителите да се осведомят и да образуват позиция ", споделя Костов в изявлението за организацията.
Той добавя, че и в Европа се стартират планове като да вземем за пример английската АЕЦ " Хинкли Пойнт ", които нямат икономическа логичност, само че биват осъществени политически поради извеждането на остарели нуклеарни централи в страната. За всеки от тях обаче са обществено ясни претекстовете, само че казусът с АЕЦ ”Белене” не е подобен.
Според Костов възобновяването на градежа на АЕЦ " Белене " се нуждае от нова нотификация пред Европейската комисия, защото дадената от Брюксел през 2006 година към този момент не е годна. Тогава българското държавно управление ще би трябвало да потвърждава нуждата от нова нуклеарна мощ посредством данни за потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ; че има баланс на електроенергийните мощности (системната адекватност) за ръководство на системата при високо пиково и ниско вътрешно ползване, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ.
Също по този начин себестойността на електрическата енергия от новата централа би трябвало да е толкоз по-ниска от пазарната цена на тържищата, че да разрешава образуване на облага за погасяване на главницата на заема, възобновяване на направените от вложителя вложения, в това число и всички спомагателни, " непопулярни” за нуклеарната енергетика разноски за ръководство на радиоактивните боклуци, отработилото нуклеарно гориво и извеждане от употреба, както и редица непредвидени разноски за превъзмогване на пазарни недостатъци – като да вземем за пример, пораждане на преобладаващо състояние на един пазарен участник, който може да основава неестествен дефицит на пазара и извлича несъразмерни облаги, показва Иван Костов.
Според него инвестицията в един подобен план не би трябвало да води до пораждане на опасности за бюджетните параметри на страната, както и други геополитически опасности, подбудени от несъразмерна обязаност с един снабдител на горива, уреди и услуги.
Костов дава за образец направената от неговия Център за разбор и ръководство на риска прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на Електроенергийния систематичен оператор (EСО). За задачата е бил конструиран 10-модулен планиран модел като прогнозните сюжети се основават на публични прогнози за развиването на енергийния бранш на България, Европейска комисия, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО.
Изследваните трендове посочили, че е действително крайната консумация на ток в страната да се усили от записаните през 2015 година 28.3 тераватчаса до 30.98 ТВтч през 2035 година, до момента в който прогнозите на Българска академия на науките са за растеж до 36 ТВтч. Очакваното от лабораторията в допълнение търсене може да се задоволи единствено с една нова мощ от 630 MВ.
Освен това специалистите от ръководения от Костов център считат, че износът на ток на България ще намалее от 10.45 ТВтч на 5.84 ТВтч, а при минималния сюжети може спадът да е до 2.21 ТВтч. Отчетните данни на Национален статистически институт за в този момент удостоверяват прогнозата - през 2017 чистият експорт на електрическа енергия е понижен до 5.65 ТВтч, и действително 1130 MВ от конфигурираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха непотребни, показва още Костов..
" За информация на българската общност и на енергийните среди, които пледират за нуждата от АЕЦ”Белене”, тъй като не знам до какъв брой това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО възнамерява въвеждането на 1506 MВ нови генериращи мощности, включително от ВЕИ - 1119 MВ, от Топлоелектрическа централа – 187 MВ, от увеличение на номиналната дейна мощ на двата блока в АЕЦ " Козлодуй “ - общо 200 MВ. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират сред зимен най-много от 9918 MВ и летен най-много от 9365 MВ, като в този интервал не се планува извеждане на други значими мощности ", показва някогашният министър председател.
По думите му огромният проблем на българската електроенергетика в действителност е все по-очертаващата се мощна нужда от създаване на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират растежа на ВЕИ с вариращо произвеждане, за което никой не приказва.
Според даже анализите на Българска академия на науките сочат, че АЕЦ " Белене " ще е губеща, а опциите за привличане на задграничен вложител, който няма да изиска държавни гаранции за заема или за цената и количествата, обезпечено изкупувана от НЕК електрическа енергия (по дълготраен контракт – неизбежно условие на банките-кредитори), са оскъдни.
В него се проучват главният риск за бранша, произлизащ от подхванатите стъпки от държавното управление по възобновяването на градежа на нуклеарната централа, както и основните допускания в отчета на Българска академия на науките, извиняващ построяването на АЕЦ " Белене ". " Откриваме неправдоподобни прогнози и допускания, поставящи под подозрение направените заключения, които се показват като причини пред публиката ", показват създателите на новия документ.
Междувременно самият Иван Костов в изявление за уеб страницата на България енергиен и минен конгрес изрича опасения, че възможната реализация на АЕЦ " Белене " може да върне стопанската система на страната ни десетилетия обратно.
Според него на процедура АЕЦ " Белене “ е политически план без икономическа целенасоченост, само че с към този момент изхарчени 1.5 милиарда като по-важният въпрос, съгласно него, е за какво АЕЦ " Белене “ е вероятен политически.
" Възможностите даже единствено за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни планове (свързани с големи разходи на обществени средства!) се коренят в редица недостатъци на българското общество, като: държавния надзор върху енергийния бранш и неналичието на ефикасен надзор върху капиталовите политически решения; неналичието на господство на закона, което е главната причина за свързването на политически и стопански ползи, реализиращи частен или непряк политически интерес; неналичието на свободни медии, в които да тече разумен спор за изгодите и вредите от дадени политически решения, въз основата на който жителите да се осведомят и да образуват позиция ", споделя Костов в изявлението за организацията.
Той добавя, че и в Европа се стартират планове като да вземем за пример английската АЕЦ " Хинкли Пойнт ", които нямат икономическа логичност, само че биват осъществени политически поради извеждането на остарели нуклеарни централи в страната. За всеки от тях обаче са обществено ясни претекстовете, само че казусът с АЕЦ ”Белене” не е подобен.
Според Костов възобновяването на градежа на АЕЦ " Белене " се нуждае от нова нотификация пред Европейската комисия, защото дадената от Брюксел през 2006 година към този момент не е годна. Тогава българското държавно управление ще би трябвало да потвърждава нуждата от нова нуклеарна мощ посредством данни за потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ; че има баланс на електроенергийните мощности (системната адекватност) за ръководство на системата при високо пиково и ниско вътрешно ползване, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ.
Също по този начин себестойността на електрическата енергия от новата централа би трябвало да е толкоз по-ниска от пазарната цена на тържищата, че да разрешава образуване на облага за погасяване на главницата на заема, възобновяване на направените от вложителя вложения, в това число и всички спомагателни, " непопулярни” за нуклеарната енергетика разноски за ръководство на радиоактивните боклуци, отработилото нуклеарно гориво и извеждане от употреба, както и редица непредвидени разноски за превъзмогване на пазарни недостатъци – като да вземем за пример, пораждане на преобладаващо състояние на един пазарен участник, който може да основава неестествен дефицит на пазара и извлича несъразмерни облаги, показва Иван Костов.
Според него инвестицията в един подобен план не би трябвало да води до пораждане на опасности за бюджетните параметри на страната, както и други геополитически опасности, подбудени от несъразмерна обязаност с един снабдител на горива, уреди и услуги.
Костов дава за образец направената от неговия Център за разбор и ръководство на риска прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на Електроенергийния систематичен оператор (EСО). За задачата е бил конструиран 10-модулен планиран модел като прогнозните сюжети се основават на публични прогнози за развиването на енергийния бранш на България, Европейска комисия, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО.
Изследваните трендове посочили, че е действително крайната консумация на ток в страната да се усили от записаните през 2015 година 28.3 тераватчаса до 30.98 ТВтч през 2035 година, до момента в който прогнозите на Българска академия на науките са за растеж до 36 ТВтч. Очакваното от лабораторията в допълнение търсене може да се задоволи единствено с една нова мощ от 630 MВ.
Освен това специалистите от ръководения от Костов център считат, че износът на ток на България ще намалее от 10.45 ТВтч на 5.84 ТВтч, а при минималния сюжети може спадът да е до 2.21 ТВтч. Отчетните данни на Национален статистически институт за в този момент удостоверяват прогнозата - през 2017 чистият експорт на електрическа енергия е понижен до 5.65 ТВтч, и действително 1130 MВ от конфигурираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха непотребни, показва още Костов..
" За информация на българската общност и на енергийните среди, които пледират за нуждата от АЕЦ”Белене”, тъй като не знам до какъв брой това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО възнамерява въвеждането на 1506 MВ нови генериращи мощности, включително от ВЕИ - 1119 MВ, от Топлоелектрическа централа – 187 MВ, от увеличение на номиналната дейна мощ на двата блока в АЕЦ " Козлодуй “ - общо 200 MВ. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират сред зимен най-много от 9918 MВ и летен най-много от 9365 MВ, като в този интервал не се планува извеждане на други значими мощности ", показва някогашният министър председател.
По думите му огромният проблем на българската електроенергетика в действителност е все по-очертаващата се мощна нужда от създаване на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират растежа на ВЕИ с вариращо произвеждане, за което никой не приказва.
Според даже анализите на Българска академия на науките сочат, че АЕЦ " Белене " ще е губеща, а опциите за привличане на задграничен вложител, който няма да изиска държавни гаранции за заема или за цената и количествата, обезпечено изкупувана от НЕК електрическа енергия (по дълготраен контракт – неизбежно условие на банките-кредитори), са оскъдни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ