Не съществува ген на щастието, ген на успеха, нито пък

Не съществува ген на щастието, ген на триумфа, нито пък ген на необикновеността. Потенциалът за благополучие се намира във всяко едно дете и значи разнообразни неща при другите деца.

Не можем да променим обстоятелството, че детето ни ще среща дребни и огромни провокации по пътя си. Това, което можем да създадем е да го научим по какъв начин да се оправят с тях по този начин, че в никакъв случай да не съумеят да го пречупят. Най-ценният подарък, който сме способни да му дадем е да изградим у него резистентност.

Устойчивостта и стабилността е умеенето да не се пречупваме по време на стрес, провокации, да се спавяме с трагичните обстановки в живота си, с контузиите и бедствията, които неизбежно се случват. Когато детето е научена на резистентност, то е по-смело, по-любознателно, по-адаптивно и по-способно да уголемява границите си в света.

УСТОЙЧИВОСТТА И МОЗЪКЪТ

По време на стрес или злополучие, тялото минава през серия промени, целящи да ни направи по-бързи, по-силни, по-внимателни, да активизират всички налични запаси, които имаме в себе си за справяне. Сърцето ни форсира ритъма си, кръвното налягане се повишава, адреналинът и кортизолът (хормоните на стреса) избликват в тялото ни. За къс интервал, това е отлично и належащо, само че тези промени могат да са потребни единствено при първичния конфликт с казуса.

За телесната реакция при стрес е виновна амигдалата, частта от мозъка, виновна за нашите инстинктивни, импулсивни реакции. Тя изпраща известие към другите елементи на мозъка да  освободят химичния коктейл от адреналин и кортизол, с цел да оказват помощ на организма да се оправи със напрежението. Когато стресът е в ход, тези физиологични промени остават включени. Но в границите на нескончаем интервал от време, могат да отслабят имунната система (ето за какво учениците постоянно се разболяват по време на изпити), тялото и мозъка.

Стресът може да провокира и прекъсване на префронталния кортекс. А това е контролната кула на мозъка. Негова задача са вниманието, решаването на проблемите, контрола на импулсите, регулирането на страстите. Понякога прекъсването му е за положително – да вземем за пример, когато е нужно просто да се свърши някаква работа, без се губи време в доста мъдруване или обмисляне.

Устойчивостта и стабилността са свързани с опцията да активирате префронталния кортекс и да успокоите амигдалата. Когато това се случи, физиологичните промени, които се задействат при стрес, стартират да се минимализират, организмът се възстановява и съумява да задейства качествата ни да намираме решение на проблемите в обстановка на стрес, предизвикателство или злополучие.

КАК УСТОЙЧИВОСТТА ВЛИЯЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО?

Децата имат разнообразни равнища на резистентност и разнообразни способи на реакция и друг капацитет за възобновяване в стресови обстановки. Съответно имат и разнообразни способи да изразят това, в моментите, когато условията към тях надвишат потенциала им за справяне. Могат да станат прекомерно прочувствени или да се затворят в себе си, а при други се показва в предизвикателно държание, експанзия или обидчивост. Разбира се, даже при най-устойчивите воини има дни, в които проблемите им идват прекалено много, само че ниската резистентност ще затвърди избрани отрицателни модели на държание и те ще стартират да се повтарят доста постоянно.

МОЖЕ ЛИ УСТОЙЧИВОСТТА ДА БЪДЕ РАЗВИТА?

Устойчивостта не е генетичен подарък, тъй че може да бъде усилена на всяка възраст. Едно от най-вълнуващите открития през последното десетилетие е, че можем да променим „ окабеляването “ на мозъка посредством прекарванията, на които се излагаме. „ Правилните “ прекарвания могат да оформят самостоятелните, присъщите характерности на едно дете, по метод, който да построи неговата резистентност.

Превръщането на дребните човечета в здрави, процъфтяващи възрастни не става като отстраняваме всички неволи по пътя им. Разбира се, можем да вървим пред тях и услужливо да ги повдигаме и пренасяме, всякога, когато се появи нещо по пътя им, което може да ги препъне. Но това не значи, че им вършим услуга. Малко стрес постоянно е живителен и оказва помощ да се развият уменията, от които те имат потребност. Здравословният метод на живот изисква построяването у тях на тактики, с които да се оправят сами. Ето по какъв начин:

УСТОЙЧИВОСТТА съдебна експертиза НУЖДАЕ ОТ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, А НЕ ОТ БЕЗКОМПРОМИСНА НЕЗАВИСИМОСТ

Самостоятелността, решителността и вътрешната мощ, която оказва помощ на хората да минават през несгодите, се основава на надеждното наличие на най-малко едни човек, на който постоянно може да се разчита за поддръжка. В подтекста на една любяща връзка с грижлив възрастен, детето получава опцията да развие жизненоважните си умения за справяне. Наличието на радушен възрастен оказва помощ и за управлението на физиологичните промени, които се задействат при стрес. Това ще обезпечи минимализиране на нездравословните резултати върху организма. Всеки в живота на едно дете може да бъде подобен човек за него – фамилията, учителите, роднините.

ОСИГУРЕТЕ ИМ КОМПАНИЯТА НА ХОРА, КОИТО съдебна експертиза ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ТЯХ

Социалната поддръжка е обвързвана с по-високи позитивни страсти, възприятие за персонален надзор и предвидимост, самочувствие, мотивация, оптимизъм, резистентност. Децата може би не постоянно ще виждат хората, за които значат доста. Затова напомняйте им от време на време за тях, изграждайте връзката им с тези, които ги обичат и ги поддържат. Например, посредством елементарното: „ Казах на дядо ти какъв брой самоуверено си постъпил през вчерашния ден. Той е толкоз горделив с теб. “

НАУЧЕТЕ ГИ КАК ДА ПОМОЛЯТ ЗА ПОМОЩ

Някои деца живеят с концепцията, че е демонстрация на храброст да се оправят с нещата сами. Научете ги, че демонстрация на храброст и мощ е да знаеш по кое време и по какъв начин да помолиш за помощ. Научете ги да вършат разлика сред обстановките, в които могат да се оправят сами и обстановките, в които в действителност се нуждаят от по-компетентно мнение или подпомагане.

ИЗГРАДЕТЕ СПОСОБНОСТИТЕ ИМ ЗА ДЕЙСТВИЕ

Засилването на качествата им за деяние ще ускори префронталния кортекс. Това ще им помогне да ръководят личното си държание, усеща и ще усили опциите им за създаване на тактики за справяне. Можете да извършите това посредством: определяне на рутинните им задължения; моделирате здравословно обществено поведение; създавате и поддържате надеждни взаимоотношения към тях; осигурявате им опция за техни лични обществени връзки; креативен игри; настолни игри – те са положителни за ръководство на импулсивното държание, планирането, работната памет и умствената еластичност (способността да се измисли опция, по-добър метод на мислене, когато обстановката го изисква); игри за трениране на паметта; извършения. Дайте им опция да мислят и работят без значение, да вземат лични решения и да понясат следствията от тях.

ИЗГРАЖДАЙТЕ СЪЗНАТЕЛНО ВНИМАНИЕ

Вниманието на мозъка основава структурни и функционални промени в мозъка, които поддържат здравословния отговор при стрес. Така се укрепва префронталния кортекс и се понижава инстинктивността и импулсивността. Допринася усилването на връзките сред основния мозък и амигдалата. Когато тази връзка е мощна, те няма да се поддават на инстинктивни реакции, а ще се уповават на опцията на индивида рационално да взема решения и да работи, съгласно тях.

ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Физическите извършения укрепват и реорганизират мозъка, като по този начин го вършат резистентен на стрес. Всичко, което стимулира децата за физическа интензивност е скъпо – мятане на фризби, игра с топка, въртене на обръч, разхождане на кучето, игра на детектив и така нататък Чрез всичко това, мозъкът се научава по-добре да управлява тялото.

ИЗГРАЖДАЙТЕ МУ ЧУВСТВО ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ И СПОСОБНОСТ

Погрижете се за чувството му, че когато желае, може да се оправи с неща, които са сложни. Отбелязвайте всякога, когато прави комплицирани, смели неща, насърчавайте напъните му, качествата му да взема лични решения. Така при положение на стрес, то няма да се поддаде на суматохата, тъй като ще знае, че в себе си – и в ръцете си, и в мозъка си, има качествата да се оправи.

ОТГЛЕЖДАЙТЕ ОПТИМИЗЪМ

Оптимизмът е една от основните характерностите на устойчивите хора. Мозъкът превключва на оптимистично въодушевление, когато човек е изложен на позитивен опит. Ако дребното дребосъче е склонно да вижда чашата на половина празна, покажете му, че има и друга позиция. Това не значи да омаловажавате възприятията му. Просто се запознайте с визията му за света и му изградете по-красиво светоусещане.

НАУЧЕТЕ Гражданско отделение КАК ДА ПРЕСТРУКТУРИРА

Способността да се преструктурират провокациите и да се търсят положителните благоприятни условия в отрицателна обстановка, също е обвързвана с устойчивостта. Във времена на компликации и разочарования, ще може да се концентрира върху това, което има, а не върху това, което е изгубило. За да се построи това умеене е нужно първо да се признае разочарованието, след което да се насочи към разбор на казуса и най-после към опциите, които се отварят в резултат на това.

Позволете си да имате даже неуместни хрумвания. Това ще го научи с изключение на да се концентрира върху очевидното, да измисли и нещо, което да е неповторимо и красиво. Това ще го научи и да слага под въпрос всевъзможни ограничавания и хрумвания за това по какъв начин „ би трябвало “ да се направи нещо.

МОДЕЛИРАЙТЕ ГЪВКАВОСТ

Имитацията при децата е най-мощният инструмент за учене. Малките хора в живота ви желаят да са тъкмо като вас и следят всичко, което вършиме. Те сплотяват прочувствения си свят с вашия. Така че, покажете им по какъв начин вие се справяте с разочарованията и ги оставете да видят с очите си, че тъгата и тревогата са естествени човешки прекарвания. Покажете им, че постоянно могат да опитват с методите за справяне с тях.

ДА съдебна експертиза ИЗПРАВЯ ПРЕД СТРАХОВЕТЕ СИ

Да се изправиш пред страховете си /в границите на самосъхранението/ зарежда с доста мощ. Когато са изправени пред компликация децата са склонни да възприемат черно-бялото виждане за нещата. Чувстват се изправени пред единствено две благоприятни условия – „ да се бият “ или „ да бягат “. Покажете им, че има и трети вид, като последователно преминавате към него, подкрепяйки ги.

НАСЪРЧАВАЙТЕ Гражданско отделение ДА РИСКУВА

Нека знае, че смелостта, която демонстрира, правейки нещо мъчно е по-важна от резултата. Осигурете му независимост, подобаваща за възрастта му, обърнете му вниманието към острите ръбове, които ще срещне и го насърчете да измисли решение за справяне, като деликатно посочвате грешките му. Когато поемат опасности, децата стартират да се отварят към света и да осъществят опциите си, оформяйки ги. „ Харесва ми какъв брой си самоуверен. Когато опитваш все по-трудни и по-трудни неща, може и не постоянно да се получава, само че по този начин ставаш по-силен, по-умен, по-смел и ще си по-близо до триумфа идващия път. “

НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА Гражданско отделение СПАСЯВАТЕ

В скъпото място, в което се намираме сред рухването и изправянето, се учим къде се намират краката ни. Разбира се, от време на време просто да го изправиш и да му дадеш непоклатимост е тъкмо това, от което има потребност, с цел да продължи напред, само че значимото е да не го вършиме всякога. Излагането на следени стресови фактори по време на детството, ще го научи по какъв начин да се оправя със напрежението, когато е възрастен. Такива ранни прекарвания провокират промени в основния мозък и защищават от отрицателните резултати при стрес по-късно. Мислете за това като за имунизация - по малко следен стрес понякога ще го защищити от нервозен срив, когато след време стресът се появи в по-тежката си версия.

СРЕЩАЙТЕ Гражданско отделение НА НЕГОВА ТЕРИТОРИЯ

Устойчивостта не значи в никакъв случай да не падаш. Тя се отнася до способността да се изправиш, само че не нужно това да става незабавно, на секундата. Всички изпитваме прочувствена болежка, тъга, отчаяние. Чувствата постоянно имат основателна причина за съществуването си, макар от време на време да са съсипващи. Важното е да научим детето да почита тези усеща – даже неприятните, само че не му позволявайте да ги употребява като опрощение да не поема отговорност или да се вкарва в неприятности. Тъгата и скръбта, да вземем за пример, могат да ни накарат да желаем да се оттеглим от близките за известно време. Но това отдръпване би трябвало да се употребява, с цел да се асимилира и преработи всичко отрицателно, с цел да се откри салдото още веднъж. Ако не му дадете време за това, а го ръчкате в името на издръжливостта, тези необработени усеща ще избухнат в най-неочаквания миг.

ВЪЗПИТАВАЙТЕ Гражданско отделение В ИДЕЯТА ЗА РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ

Децата, които имат вяра, че хората имат способността да се трансформират, ще покажат доста повече резистентност, когато нещата станат сложни. Децата, които имат вяра, че хулиганите постоянно ще си останат такива, жертвите постоянно ще бъдат жертви, ще са склонни да се помиряват с събитията, вместо да се опитат да ги трансформират. Децата, които са наясно, че могат да се развиват, са доста по-психически здрави, тъй като го вършат.

НЕКА ЗНАЯТ, ЧЕ ИМАТЕ ДОВЕРИЕ В НЕГОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Страхът от неуспех не е толкоз доста поради загубата, а заради мисленето, че няма да сте в положение да се справите с нея. Децата постоянно гледат към родителите си за утвърждение. И в случай че виждат, че вие вярвате, че те могат да се оправят с компликациите, ще повярват и те. Това не постоянно е елементарно. Защото усещаме всяка синина, рана, наблягане и болки от рухването. Да наблюдаваш по какъв начин детето ти се бори или не съумява да реализира мечтаното, ще ви аргументи страдалчество, не тъй като е значимо за вас, а тъй като е значимо за него. Но в случай че вие решите, че без значение какъв брой време ще му отнеме, то ще се оправя, и то ще реши, че сигурно ще се оправи.

НАПРАВЕТЕ МУ КУТИЯ С ИНСТРУМЕНТИ ЗА СПРАВЯНЕ

Да умееш да разсъждаваш е първата стъпка към разрешаването на всеки проблем. Думите имат мощ, тъй като те са основата, върху която построяваме вътрешния си разговор. Вместо да решавате проблемите вместо децата си, научете ги на езика, който ще им помогне да разсъждават по този начин, че да си ги решат.

ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ЗА ТВОРЧЕСТВО И ИГРА

Решаването на проблеми е креативен развой. Децата са естествено любопитни, любознателни и изобретателни. Дайте им време и пространство, с цел да играят и творят и те ще свършат останалото.

ОСТАВЕТЕ ГИ ДА ГОВОРЯТ

Противопоставяйте се на импулса да решавате проблемите вместо тях. Оставете ги да приказват на глас за това, което ги вълнува, тъй като това кара мозъка им да преработва информация и да укрепва. Напътствайте ги, само че ги оставете да приказват за нещата и сами да намират, говорейки, решението на казуса. Вие сте най-безопасното място на този свят, където могат да опитват и пробват нови неща. Докато приказват, ще им идват хрумвания и ще засилват капацитета си.

ОПИТАЙТЕ С „ КАК “, ВМЕСТО СЪС „ ЗАЩО “

Когато нещата се объркат, а те ще се объркат, да питаш децата „ за какво “ постоянно води до отговора „ не знам “. Кой знае за какво всеки от нас прави глупави неща и взема неверни решения. Единственото несъмнено е, че всички го вършим. Вместо „ за какво оцвети лицето на сестра си в жълто? “, което ще докара единствено до основателния отговор „ с цел да е жълто “, концентрирайте ги в това да оправят казуса, като ги попитате „ по какъв начин “. „ Тя е жълта, само че това не е хубаво. Как ще го оправиш? “

И най-важното...

Нека детето ви знае, че е обичано абсолютно. Това ще му даде здрава основа, на която да стои устойчиво, когато светът му стартира да се клати. В последна сметка, то ще научи, че единствено може да си гради тази постоянна основа. Устойчивостта се построява посредством вярата в себе си. Това е най-важното нещо, в което би трябвало да има вяра.

Изображения: Charlotta Janssen