Изповед на Кокаин
Не единствено аз, всички се уплашихме. Успехите на партийното и политическото управление в битката против контрабандата ни принуди да работим в тежки условия. Преди работехме на изсъхнало, в този момент - по вода. Не че ни върви като по вода, в противен случай. Просто и аз, Кокаин, и другата дрога влязохме в морето, с цел да се браним по-успешно и тайно с възходящата опозиция на държавното управление против опиатите.
И ето какво стана. Свикахме заседание. В морето се събрахме, несъмнено, другояче ще ни заловен като едното нищо; по-точно, на една яхта, в дълбокото, в интернационалните води, дето се вика, надалеч от очите и ръцете на властта. Седнахме на кръгла маса, сипахме уиски, запалихме пури, завъздишахме. Много пихме, доста въздишахме - цели три дни и три нощи. Накрая обаче спринцовките свършиха и взехме осведомено решение - по-добре е да се гръмнем. Някои не бяха съгласни и по тази причина ги обезвъздушихме на място. Другите, отпред с мен, Кокаин, се хвърлихме в морето и започнахме да се давим, най-малко да умрем почтено.
Давейки се, въпреки всичко съжалих за груповото решение, което взех. Властта приказва за контрабанда, не за контрабандисти. За корупция, а не за корумпирани. Все за обекта става дума, за субекта се мълчи. Мъдро. Какъв е смисълът тогава да персонализираме нещата? Има справедлива престъпност, само че нарушители липсват. Споделих мисълта си с сътрудниците, те я възприеха с консенсус и преустановиха давенето.
Тогава аз, Кокаин, и другарите ми доплувахме до брега със сетни сили; таман се проснахме на плажа, обезумели от отмалялост, жадни и зъзнещи от боязън, че ще ни опандизят, че ще ни сложат вериги и ще ни карат да пикаем в турски тоалетни с ръце, вързани на гърба, та таман вълните ни изхвърлих на плажа, и внезапно жандармерията, сътрудници от ДАНС, граничната полиция, митничарите, КПКОНПИ, прокуратурата, морският патрул, двама статисти, две поемни лица и дежурният избавител се появиха изведнъж от храстите зад каменните буни и ни заловиха незабавно, заедно, по команда, ювелирно, заедно. Видяхме, че в протокола, който беше направен на мига, беше маркирано, че сами сме се предали на управляващите. Установиха, че сме в положително общо положение, пакетирани и очевидно ненакърнени. Пуснаха ни против парична гаранция, защото не бе открита директна причинно-следствена връзка сред нас и дрогата в нас. Нищо персонално.
Борбата с престъпността не значи битка с нарушителите. Липсва субективният детайл. Мина седмица време и ни замениха гаранцията с по-лека мярка за неотклонение - подписка. После и подписката я анулираха. Имало отбрана на персоналните данни и впрочем демократични провокации.
Защо ви описвам всичко това ли? За да имате повече доверие във властта, по тази причина. Когато се санкционират закононарушенията, а не нарушителите, всичко в страната е наред. Така ги шмъркам аз нещата.
И ето какво стана. Свикахме заседание. В морето се събрахме, несъмнено, другояче ще ни заловен като едното нищо; по-точно, на една яхта, в дълбокото, в интернационалните води, дето се вика, надалеч от очите и ръцете на властта. Седнахме на кръгла маса, сипахме уиски, запалихме пури, завъздишахме. Много пихме, доста въздишахме - цели три дни и три нощи. Накрая обаче спринцовките свършиха и взехме осведомено решение - по-добре е да се гръмнем. Някои не бяха съгласни и по тази причина ги обезвъздушихме на място. Другите, отпред с мен, Кокаин, се хвърлихме в морето и започнахме да се давим, най-малко да умрем почтено.
Давейки се, въпреки всичко съжалих за груповото решение, което взех. Властта приказва за контрабанда, не за контрабандисти. За корупция, а не за корумпирани. Все за обекта става дума, за субекта се мълчи. Мъдро. Какъв е смисълът тогава да персонализираме нещата? Има справедлива престъпност, само че нарушители липсват. Споделих мисълта си с сътрудниците, те я възприеха с консенсус и преустановиха давенето.
Тогава аз, Кокаин, и другарите ми доплувахме до брега със сетни сили; таман се проснахме на плажа, обезумели от отмалялост, жадни и зъзнещи от боязън, че ще ни опандизят, че ще ни сложат вериги и ще ни карат да пикаем в турски тоалетни с ръце, вързани на гърба, та таман вълните ни изхвърлих на плажа, и внезапно жандармерията, сътрудници от ДАНС, граничната полиция, митничарите, КПКОНПИ, прокуратурата, морският патрул, двама статисти, две поемни лица и дежурният избавител се появиха изведнъж от храстите зад каменните буни и ни заловиха незабавно, заедно, по команда, ювелирно, заедно. Видяхме, че в протокола, който беше направен на мига, беше маркирано, че сами сме се предали на управляващите. Установиха, че сме в положително общо положение, пакетирани и очевидно ненакърнени. Пуснаха ни против парична гаранция, защото не бе открита директна причинно-следствена връзка сред нас и дрогата в нас. Нищо персонално.
Борбата с престъпността не значи битка с нарушителите. Липсва субективният детайл. Мина седмица време и ни замениха гаранцията с по-лека мярка за неотклонение - подписка. После и подписката я анулираха. Имало отбрана на персоналните данни и впрочем демократични провокации.
Защо ви описвам всичко това ли? За да имате повече доверие във властта, по тази причина. Когато се санкционират закононарушенията, а не нарушителите, всичко в страната е наред. Така ги шмъркам аз нещата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ