Кой е свети Патрик и каква е легендата за него?
Не съм съумяла да пояснявам и да преведа в рационални причини необяснимото и идващо от " дълбините " на ранното ми детство привличане към Ирландия. То е устояло на времето и измененията в страстите и настройките ми, а аз не преставам да съм увлечена...
Покровителят на Ирландия, св. Патрик, в действителност даже не е локален гражданин. Tой, сходно на едни други равноапостоли – светите братя Кирил и Методий, е чужденец. Роден във Англия по време на римските нашествия, към 16-годишен е похитен от ирландски пирати. В продължение на шест години е плебей, употребен като овчар.
До попадането си в иго, както самичък признава в изповедта си, не е бил интензивно набожен. В плен премисля това и стартира да намира разтуха в молитвите си, пречиства се от греховете си и става откровено набожен християнин. В отговор на горещите си молби чува глас, съобщаващ му, че към този момент може да се прибере вкъщи и че в пристанището го чака транспортен съд, който да го води.
Бягайки от господаря си, Патрик изминава близо двеста километра пешком и с труд увещава капитана да го качи на плавателния съд. Заедно с моряците прекарва три дни в морето и двайсет и осем в " пустинята ", някъде из земите на Англия. По това време се случва нещо забавно – изнемощелите му спътници стават очевидци на " знамение ", измолено от него. Срещат стадо диви прасета, а уловът им оказва помощ да възвърнат силите си.
Някъде към 20-годишнината си, след редица завършения, младежът се завръща в родината при фамилията си и постъпва в манастир евентуално във Франция, където учи основополагащите писания на християнството. Няколко години по-късно получава привидение, в което хора от Ирландия го молят да се върне и да донесе светлината на божието слово в страната им. Подчинявайки се на видението си, възприето от него като божия заръка, Патрик се завръща в Ирландия като мисионер с благословията на папата.
За биографичните обстоятелства и задачата знаем от достигналите до нас два източника на латински, Confessio и Epistola, чието авторство се приписва на св. Патрик. Подробностите, както и другите митове и чудеса, свързани със светеца, не се одобряват безрезервно от разнообразни учени. Вероятно те са или комбинация от разнообразни исторически събития и биографии на обособени персони, или откровени измислици, каквато е легендата за прогонването на змиите от Ирландия (на острова в никакъв случай не имало такива). Друга симпатична легенда е тази, с която настойникът на Ирландия изяснява концепцията за Светата Троица на покръстващите се посредством трилистната детелина, днес популярен знак. Любопитна е и онази, която споделя по какъв начин от дървения му бастун изниква дърво.
Мисионерският живот на светията не е лек и е изпълнен с инциденти, отнемане от независимост, пререкания с локални вождове и друиди (жреци), бягства. За двайсет години той кръстосва надлъж и нашир Ирландия, покръства хора, строи църкви, манастири, учебни заведения.
Умира на 17 март, като точната година не е ясна. Оставя след себе си един християнизиран остров. Датата на гибелта му се отбелязва като ден на св. Патрик и се чества освен в Ирландия.
" Смърт и славеи " – гледате ли го?
Покровителят на Ирландия, св. Патрик, в действителност даже не е локален гражданин. Tой, сходно на едни други равноапостоли – светите братя Кирил и Методий, е чужденец. Роден във Англия по време на римските нашествия, към 16-годишен е похитен от ирландски пирати. В продължение на шест години е плебей, употребен като овчар.
До попадането си в иго, както самичък признава в изповедта си, не е бил интензивно набожен. В плен премисля това и стартира да намира разтуха в молитвите си, пречиства се от греховете си и става откровено набожен християнин. В отговор на горещите си молби чува глас, съобщаващ му, че към този момент може да се прибере вкъщи и че в пристанището го чака транспортен съд, който да го води.
Бягайки от господаря си, Патрик изминава близо двеста километра пешком и с труд увещава капитана да го качи на плавателния съд. Заедно с моряците прекарва три дни в морето и двайсет и осем в " пустинята ", някъде из земите на Англия. По това време се случва нещо забавно – изнемощелите му спътници стават очевидци на " знамение ", измолено от него. Срещат стадо диви прасета, а уловът им оказва помощ да възвърнат силите си.
Някъде към 20-годишнината си, след редица завършения, младежът се завръща в родината при фамилията си и постъпва в манастир евентуално във Франция, където учи основополагащите писания на християнството. Няколко години по-късно получава привидение, в което хора от Ирландия го молят да се върне и да донесе светлината на божието слово в страната им. Подчинявайки се на видението си, възприето от него като божия заръка, Патрик се завръща в Ирландия като мисионер с благословията на папата.
За биографичните обстоятелства и задачата знаем от достигналите до нас два източника на латински, Confessio и Epistola, чието авторство се приписва на св. Патрик. Подробностите, както и другите митове и чудеса, свързани със светеца, не се одобряват безрезервно от разнообразни учени. Вероятно те са или комбинация от разнообразни исторически събития и биографии на обособени персони, или откровени измислици, каквато е легендата за прогонването на змиите от Ирландия (на острова в никакъв случай не имало такива). Друга симпатична легенда е тази, с която настойникът на Ирландия изяснява концепцията за Светата Троица на покръстващите се посредством трилистната детелина, днес популярен знак. Любопитна е и онази, която споделя по какъв начин от дървения му бастун изниква дърво.
Мисионерският живот на светията не е лек и е изпълнен с инциденти, отнемане от независимост, пререкания с локални вождове и друиди (жреци), бягства. За двайсет години той кръстосва надлъж и нашир Ирландия, покръства хора, строи църкви, манастири, учебни заведения.
Умира на 17 март, като точната година не е ясна. Оставя след себе си един християнизиран остров. Датата на гибелта му се отбелязва като ден на св. Патрик и се чества освен в Ирландия.
" Смърт и славеи " – гледате ли го?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ