Не съм срещала често археолог да е доволен от инвеститора

Не съм срещала често археолог да е доволен от инвеститора ...

Ада тепе - рударство на 3500 години.


Не съм срещала често археолог да е доволен от инвеститора на обекта, на който прави спасителни разкопки. На 23 август ще бъде открит рудникът на Ада тепе до Крумовград, разработен от "Дънди прешъс металс" с обща инвестиция от около 160 млн. долара. По закон фирмата строител е длъжна да финансира археологическото проучване на терена. Разпространеното мнение е, че тя се опитва по-бързо да осъществи проекта си и да печели, което не се харесва на археолозите, които пък целят да извлекат от обекта максимална научна информация. Как в случая се е осъществило това сложно взаимодействие разказва доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) на БАН, чиято професионална съдба е свързана вече 15 години с Ада тепе.

Доц. Христо Попов: 

Направихме школа за минна археология 

- Доц. Попов, към днешна дата как бихте обобщили резултатите от проучванията на Ада тепе?

- Началото на историята е преди близо 20 години, когато през 2000-2001 г. фирмата започва дейности по регистрацията. Източните Родопи са част от регион, който е много богат на залежи на злато и сребро и това се е знаело още в древността. През 2001 г. колегата доц. Георги Нехризов започна проучване на светилище в най-високите части на върха и се оказва, че там има материали от най-различни епохи в широк времеви диапазон, между 1000-1500 години. През 2005 г. се завърнах от специализация по археометалургия в Германия и той ме покани да работя на обекта. Оттогава съм свързан с проучванията на Ада тепе и те станаха моя кауза. До този момент в археологическата наука се знаеше, че добиването на злато в района, не чрез промиване на вода от реките, а в рудници - на Тасос, островите на Егейско море, при Драма и Кавала, започва от V-тV в. пр.Хр., т.е. в класическата елинистична епоха. Но при нас още с първите сондажи започнаха да излизат материали, които са поне с 1000 години по-ранни. Това до такава степен се различаваше от онова, което се знаеше и се изучаваше до момента, че започнах да се съмнявам дали сме прави. Тогава започна диалогът ни с "Дънди прешъс", имахме и един малък проект за теренни проучвания в Източните Родопи с финансиране от фондация "Хумболдт", на която съм бил стипендиант, и за 3-4 години получихме много добри резултати - на над 15 места регистрирахме добив на злато и сребро от времето на праисторията, та до Византия и късното средновековие. Мозайката се оказа много богата. Например на 20 км от Ада тепе, при с. Седефче, е имало огромен рудник, от който се е добивало злато във византийско време.           

- Но подобно мащабно проучване изисква повече време...

- Когато разбрахме, че резултатите са изключително важни от научна гледна точка, защото променят представите за хронологията на добива на злато и сребро в Европа, отстояхме нашата позиция пред фирмата, че е необходимо повече време за проучване и преценка какво може да се запази, какво може да се експонира. Всъщност това, което може да се покаже на място, е много малко, понеже за 3500 години не са се запазили много следи от къщите на миньорите, които са били с колова конструкция, измазани с глина. Но имаме много керамични фрагменти, част от които са доста интересни, те дават възможност да проследим и откъде са дошли - главно от Северна Тесалия, където се е изнасяло златото от Ада тепе. За тези години се убедих, че ръководителите на фирмата ни разбират, имат отношение към културното наследство, помагат ни и със средства, и с времето, което ни оставиха за проучване. Договорът ни с "Дънди прешъс" е до 2027 г., не знам да има друг толкова продължителен договор с инвеститор. През 2010-2013 г. работехме на обекта от март до декември, на моменти там е имало над 120 работници и 20-25 археолози. Мисля, че ако насреща имаше българска фирма, ние щяхме да бъдем прегазени. От "Дънди прешъс" държаха всичко да бъде направено по европейски, при пълно спазване на закона, макар че всичко това струваше и много време, и много пари. Ада тепе е обектът в България, финансиран с най-много средства от един инвеститор. А ние получихме много сериозен шанс да докажем, че сме прави в научните си изводи и че предоставеният ни ресурс е отработен по възможно най-добър начин. Направени са много интердисциплинарни изследвания, имаме над 140-150 радиокарбонни анализи от района - няма друг обект у нас с толкова датирания. Те доказват, че наистина става дума за добив в средата на второто хилядолетие преди Христа, преди 3500 години. Правим съответно и паралели с резултати в Северна Гърция, Турция, в Троя. Смея да твърдя, че това до голяма степен обогати науката със знания за бронзовата и за желязната епоха в общия исторически и културен контекст.  

- Това е всъщност времето на Троянската война! Веднага се сещам за Омир, който пише как в Троя дошли траките на Резос от Родопите с дивно златно въоръжение...  

- Добив на злато и сребро на Ада тепе има отпреди Троянската война, някъде от края на ХVт в. пр.Хр., времето на Микена. Базовият материал от теренните проучвания е огромен, сега трябва да бъде обработен и публикуван, да бъде показан пред хората. Имаме проект за модерна експозиция в музея в Крумовград, работим много добре с кмета г-жа Мехмед, както и с музея в Кърджали. 

- Помня, че през 2017 г. направихте голяма изложба във Виена за "Първото злато и сребро в Европа".

- Тя бе класирана за 2017 г. на първо място в света по посещаемост на ден. След това показахме изложбата в разширен вариант и тук. От тези изложби излезе един богато илюстрован двуезичен каталог на български и английски, в 2000 екземпляра и финансиран също от "Дънди прешъс". В него авторите са 90, от които над 20 са чуждестранни учени. Това е друга особеност на проекта "Ада тепе" - в различно време в проучванията се включиха по свое желание няколко големи европейски научни институции, до 2016 г. участваха 8 български институции и 9 чуждестранни. Минната археология е много интересно направление, но у нас никой сериозно не се е занимавал с археологията на старите рудници. Ада тепе се използва като лаборатория, като школа за обучение на млади хора за минна археология. България би могла не по-малко от Испания и Гърция да покаже пред света своето културно-историческо богатство. 

Източник: duma.bg