Booking, Airbnb и пет лалугера
Не съм роден за тази страна, и това си е! Няма кой да ме оцени тука! Те хубаво ми споделяха приятелите преди време да ида в чужбина, та да си разпростра гения на воля, само че аз нали съм си родолюбец и патриот, взех решение да остана и да развъртвам бизнес в България.
И естествено, нищо не стана, тъй като хората тук са завистници и все гледат да ти спънат развиването.
Още първата ми бизнес концепция се сблъска челно с цялостната липса на поддръжка от страна на сънародниците ми. Пуснах по улиците в столицата суперспециални кафе-машини, просто веднъж! Характерната им специфичност беше, че не връщаха ресто, а не даваха и кафе. В смисъл, нищо не правеха. За сметка на това обаче, всичко беше по петдесет стотинки. Фалирах за три дни.
Следващата ми концепция беше обвързвана с животинското царство. Хората обичат животинките, тъй че бях сигурен в триумфа си и самоуверено пуснах на пазара неповторим по рода си впряг – дребна колесница, дърпана от пет лалугера. Някога виждали ли сте такова нещо? Виждали сте, дръжки! Обаче долните завистници и недоброжелатели още веднъж ме заляха с грозната си рецензия. Какво можело да се дръпне с пет лалугера? Ами с пет лалугера може да се дръпне това, дето не може да се дръпне с два лалугера! Айшевисеневиди!
Много нерви изхабих около този следващ неуспех, само че напълно не изгубих вяра. Мен не можеш да ме катурнеш толкоз елементарно! Още същата година показах на сънародниците си нещо извънредно – първата в света електрическа лопата за ринене на сняг. Вие си седите, тя рине. Единственият минус, в случай че мога въобще да го нарека по този начин, беше, че извънредната ми зимна лопата работеше единствено през лятото. Всички гадове, естествено, единствено това и чакаха, с цел да не си я купят заедно!
Накрая се стопирах на концепция, която нямаше по какъв начин да пропадне. Започнах да продавам месечен абонамент за охранителен паркинг, на който наложително ви крадат колата. Ако пък колата ви не става за крадене, я издират с ключ. След това бизнес начинание малко ме съдиха, та се наложи да изляза в конспиративност за неопределен срок. Но точно тогава напълно инцидентно срещнах Менда и Валери.
И ето ме в този момент, чисто нов и подготвен за завършения! Най-накрая се откри кой да ме оцени! Хората все говореха, че концепциите ми били като на малоумен пекинез след заушка, само че вижте ме в този момент – с костюм и с добра заплата. Взеха ме за консултант към една парламентарна комисия и то без да се замислят, от първия път. Казаха, че тъкмо подобен човек като мен им трявало – да дава положителни хрумвания и да има ведри хрумки. Цял лист с оферти написах още в първия си работен ден. Много бяха удовлетворени от мен – и Менда, и Валери, дори ме потупаха по гърба и ме пратиха да хапвам в стола на Народното събрание за без пари. Това в случай че не е триумф, не знам кое е! И в случай че се чудите – да, точно аз дадох гениалната концепция за рестриктивните мерки към сайтовете Booking, Airbnb и другите сходни. И не, не сме в Северна Корея, не знам за какво все това ме питате... Менда Стоянова и Валери Симеонов толкова харесаха тази хрумка, че незабавно я пуснаха в обращение. Естествено, откриха се някои завистници, които споделиха, че това било по-тъпо и от това с петте лалугера и кляската, само че аз виждам да не обръщам внимание на такива дребни душици, дето знаят единствено да кълнат на свиня. Идеята за първия ден от болничните също аз я дадох. Сега даже премислям да предложа болните по закон да са принудени да прекопават по декар равнища през втория ден на болничния си. А в третия ден – пердах с бич! Да забележим ще ми боледувате ли тогава, или ще тръгне родната стопанска система стремително нагоре!
И естествено, нищо не стана, тъй като хората тук са завистници и все гледат да ти спънат развиването.
Още първата ми бизнес концепция се сблъска челно с цялостната липса на поддръжка от страна на сънародниците ми. Пуснах по улиците в столицата суперспециални кафе-машини, просто веднъж! Характерната им специфичност беше, че не връщаха ресто, а не даваха и кафе. В смисъл, нищо не правеха. За сметка на това обаче, всичко беше по петдесет стотинки. Фалирах за три дни.
Следващата ми концепция беше обвързвана с животинското царство. Хората обичат животинките, тъй че бях сигурен в триумфа си и самоуверено пуснах на пазара неповторим по рода си впряг – дребна колесница, дърпана от пет лалугера. Някога виждали ли сте такова нещо? Виждали сте, дръжки! Обаче долните завистници и недоброжелатели още веднъж ме заляха с грозната си рецензия. Какво можело да се дръпне с пет лалугера? Ами с пет лалугера може да се дръпне това, дето не може да се дръпне с два лалугера! Айшевисеневиди!
Много нерви изхабих около този следващ неуспех, само че напълно не изгубих вяра. Мен не можеш да ме катурнеш толкоз елементарно! Още същата година показах на сънародниците си нещо извънредно – първата в света електрическа лопата за ринене на сняг. Вие си седите, тя рине. Единственият минус, в случай че мога въобще да го нарека по този начин, беше, че извънредната ми зимна лопата работеше единствено през лятото. Всички гадове, естествено, единствено това и чакаха, с цел да не си я купят заедно!
Накрая се стопирах на концепция, която нямаше по какъв начин да пропадне. Започнах да продавам месечен абонамент за охранителен паркинг, на който наложително ви крадат колата. Ако пък колата ви не става за крадене, я издират с ключ. След това бизнес начинание малко ме съдиха, та се наложи да изляза в конспиративност за неопределен срок. Но точно тогава напълно инцидентно срещнах Менда и Валери.
И ето ме в този момент, чисто нов и подготвен за завършения! Най-накрая се откри кой да ме оцени! Хората все говореха, че концепциите ми били като на малоумен пекинез след заушка, само че вижте ме в този момент – с костюм и с добра заплата. Взеха ме за консултант към една парламентарна комисия и то без да се замислят, от първия път. Казаха, че тъкмо подобен човек като мен им трявало – да дава положителни хрумвания и да има ведри хрумки. Цял лист с оферти написах още в първия си работен ден. Много бяха удовлетворени от мен – и Менда, и Валери, дори ме потупаха по гърба и ме пратиха да хапвам в стола на Народното събрание за без пари. Това в случай че не е триумф, не знам кое е! И в случай че се чудите – да, точно аз дадох гениалната концепция за рестриктивните мерки към сайтовете Booking, Airbnb и другите сходни. И не, не сме в Северна Корея, не знам за какво все това ме питате... Менда Стоянова и Валери Симеонов толкова харесаха тази хрумка, че незабавно я пуснаха в обращение. Естествено, откриха се някои завистници, които споделиха, че това било по-тъпо и от това с петте лалугера и кляската, само че аз виждам да не обръщам внимание на такива дребни душици, дето знаят единствено да кълнат на свиня. Идеята за първия ден от болничните също аз я дадох. Сега даже премислям да предложа болните по закон да са принудени да прекопават по декар равнища през втория ден на болничния си. А в третия ден – пердах с бич! Да забележим ще ми боледувате ли тогава, или ще тръгне родната стопанска система стремително нагоре!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




