Не съм жертва! Поех поста, за да няма напрежение и

" Не съм жертва! Поех поста, с цел да няма напрежение и държавното управление да изкара целия си мандат ". Тези обществени откровения на Емил Димитров-Ревизоро минути преди да бъде определен за нов екоминистър, концентрират в себе си цялата бутафория на днешното ръководство. Човекът не изгарял от предпочитание за поста, само че " в случай че би трябвало да се прави работа, ще я свърши ". Нищо че не схваща от отпадък и язовири, както чистосърдечно си признава. Бил е финансов инспектор, а по-рано и хореограф, ще рече, на танцьори. Дето се вика, търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ревизоро е тъкмо за това държавно управление от калинки, единствено хореограф си нямаха.

Като народен представител пък се прочу със мощния си лобизъм в отбрана на избрани ползи, или казано другояче - с осъществяване на поръчки. Вносител бе на ремонти в закона за активите на КТБ (щедро подсилен от ДПС), както и на промени в приватизацията за понижаване периода на отговорностите на купувачи от 10 на 5 години. От последните директно щяха да се възползват олигарси като Кирил Домучсиев и Делян Пеевски. Проектът обаче не мина поради мощния публичен скандал.

Всичко това през днешния ден е зад тила му. В новото си амплоа господин Язовиро, както незабавно го кръстиха, се вижда основно като админ. Не е зле обаче да си отваря очите на четири и доста да внимава, с цел да не се види един ден и като съкилийник на Нено. Началникът му Борисов неведнъж сподели, че е подготвен да хвърли всички в огъня, единствено и единствено да оцелее и да излиза постоянно чист от следващия скандал, в който вкарва страната. А ние, простосмъртните, към този момент сме изпитали на гърба си какъв брой ни коства всеки избавител. Та, Язовиро щял да оправи казуса с водата на Перник. Досега от партията му Вътрешна македонска революционна организация ни убеждаваха, че водоснабдяването било в прерогативите на друго министерство и заради това Нено бил почтен. Сега внезапно тъкмо това министерство и този министър щели да оправят бакиите в бранша.

Вземането на съществено, когато си потвърден неспециалист, обаче е, меко казано, диагноза. Болест на кариериста от номенклатурния лист с бушони. Министерски пост се поема, когато се чувстваш кадърен със познания и опит. Всичко в страната и съответно в екосектора ври и кипи - цели градове стоят без вода, въздухът се трови от горене на отпадъци, всеобща сеч опустошава природата, България безусловно умира, а той, благият, се тормози за държавното управление и поста си. Срамно и тъпо е. Да се жертваш в името на народа, на Родината, или в името на някакви идеали - тия неща ги знаем от историята. Но да се жертваш в името на опазване на властта, е нещо неповторимо. При сходно слагачество нищо положително не ни чака. Защото комфортни лаици с надменно поведение не могат да решат нито един от проблемите. Реално те работят само за личното си благоденствие, а народ и страна са им тотално безразлични.