Не са рядкост случаите в практиката, при които работник или

Не са необичайност случаите в практиката, при които служащ или чиновник да извършва задания в чужбина по контракт с друго сдружение . За реализиране на задачите, работникът бива командирован в съответните страни, като там работи известно време (например две седмици), след което се връща за избран интервал в България и след това отново отпътува за последваща командировка.

Обикновено в тези обстановки, служащият или служителят получава с изключение на полагащите му се командировъчни и в допълнение почасово заплащане за работата, която прави, както и за времето на пътешестване от България до съответната страна и назад.

Работещите в такива условия постоянно имат искания за спомагателна отплата под формата на свободни дни за времето, през което са пътували, както и за осъществената от тях работа в съботите там, която да употребяват, откакто се върнат в България.

Има ли съображение работодателите да признават тази искания и да дават компенсацията , която работещите претендират, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.

За да се даде прецизен отговор на тези въпроси, на първо място следва да се проучва поставя ли се ексклузивен труд от служащия или служителя.

istock

Съгласно българското законодателство, времето за пътешестване при командировка не съставлява част от работното време . Следователно във връзка с дните за пътешестване няма съображение за угаждане на претенцията.

Съгласно законовите разпореждания, с командирования служащ или чиновник се подписва в допълнение съглашение, което включва установяване на продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната отмора, както и дните на формалните празници в приемащата страна.

На процедура, в случай че в приемащото дружество се работи по график, който е повода въпросният чиновник да поставя труд в събота почивен ден (например събота), най-вероятно той почива да вземем за пример в неделя и понеделник. В такива обстановки българският шеф би трябвало да разполага с информация за точния брой положени часове труд, с цел да пресметна в допълнение почасовото заплащане. Ако някои от тези часове се явяват ексклузивен труд, те следва да се заплащат с увеличено заплащане за ексклузивен труд.

В българското трудово законодателство съществува единствено един случай на компенсиране на ексклузивен труд с отмора и той е, когато има положен ексклузивен труд в двата дни на междуседмичната отмора.

Законът сочи, че за положен ексклузивен труд в двата дни от седмичната отмора при подневно пресмятане на работното време служащият или служителят има право с изключение на на увеличено възнаграждение на този труд и на непрекъсната отмора през идната работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

Справка:

член 2, алинея 2, т. 5 от Наредбата за изискванията и реда за командироване и изпращане на служащи и чиновници в границите на даване на услуги

член 153, алинея 4 Кодекса на труда