Безумната тълпа
Не са доста толкоз истинските и запаметяващите се от раз заглавия в литературата като " Далече от безумната навалица " на Томас Харди. Това е и най-светлата му (ако може изобщо да се употребява тази дума за творчеството му) книга - припомнете си единствено " Невзрачния Джуд " и " Тес от рода Д`Ърбървил " - свалил съм от дълго време кино лентата на Полански и предусещам удоволствието от гледането.
Тазгодишната екранизация, с премиера на 22 май на Томас Винтерберг (след блестящия " Празненството " направи много междинни и досадни неща, само че се завърна с " Ловът " / " Jagten " ) е едно от събитията в международното кино. Трябваше да върви на огромен екран у нас от 30 октомври, само че българските разпространители са известни със своята некомпетентност, та го открих в торент с превъзходен превод на Мая Илиева, предлагам! Дори оценката в IMdb 7.2 му е дребна!
Историята на красивата, самостоятелна, дръзка, волна и непокорна Батшеба Евърдийн (Кери Мълиган, браво), наследила фермата на чичо си, и тримата влюбени в нея мъже. Мълчаливият, мистериозен, мъжествено прелъстителен, наедрял, непохватен, но със златно сърце, събрал всички добродетели, грижовен и правилен обеднял фермер и сегашен неин служащ Гейбриъл Оук (Матиас Схунертс, нужно ли е да споделям, че е съвършен), който пръв ѝ е предложил брак още до момента в който е бил добра партия. Гордият, персонален, почтен, по-възрастен, само че забавен и толерантен в чувставата си богат комшия и огромен земевладелец Уилям Болдууд (Майкъл Шийн) и най-после - лекомисленият, лекомислен, раздразним, млад, изписан желан хубавец с неустоими тънки мустачки сержант Франсиз Трой (Том Стъридж, откритие), зарязан пред олтара от огромната си обич Фани Робин (Джуно Темпъл), простовата, само че непосредствена и чаровна прислужница.
Разбира се, тя, която държи най-вече на своята независимост и самостоятелност, прави в началото най-грешния избор, страда, терзае се и се трансформира в покорна, употребена, подценена и безгласна брачна половинка...
Не обичаме по заслуги, това е незаслужено, само че е потвърден житейски факт и постоянно ни прави нещастни. Понякога (такъв е казусът и с Полковника в " Разум и усеща " ) обаче множеството тихи и неафиширани добродетели, саможертвата, верността, обичта, нетърсеща реципрочност могат да доведат след себе си и любовта (повтарям, обич, а не признателност).
Този филм и тази книга са за точни тези редки, само че сладки и светли изключения.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Тазгодишната екранизация, с премиера на 22 май на Томас Винтерберг (след блестящия " Празненството " направи много междинни и досадни неща, само че се завърна с " Ловът " / " Jagten " ) е едно от събитията в международното кино. Трябваше да върви на огромен екран у нас от 30 октомври, само че българските разпространители са известни със своята некомпетентност, та го открих в торент с превъзходен превод на Мая Илиева, предлагам! Дори оценката в IMdb 7.2 му е дребна!
Историята на красивата, самостоятелна, дръзка, волна и непокорна Батшеба Евърдийн (Кери Мълиган, браво), наследила фермата на чичо си, и тримата влюбени в нея мъже. Мълчаливият, мистериозен, мъжествено прелъстителен, наедрял, непохватен, но със златно сърце, събрал всички добродетели, грижовен и правилен обеднял фермер и сегашен неин служащ Гейбриъл Оук (Матиас Схунертс, нужно ли е да споделям, че е съвършен), който пръв ѝ е предложил брак още до момента в който е бил добра партия. Гордият, персонален, почтен, по-възрастен, само че забавен и толерантен в чувставата си богат комшия и огромен земевладелец Уилям Болдууд (Майкъл Шийн) и най-после - лекомисленият, лекомислен, раздразним, млад, изписан желан хубавец с неустоими тънки мустачки сержант Франсиз Трой (Том Стъридж, откритие), зарязан пред олтара от огромната си обич Фани Робин (Джуно Темпъл), простовата, само че непосредствена и чаровна прислужница.
Разбира се, тя, която държи най-вече на своята независимост и самостоятелност, прави в началото най-грешния избор, страда, терзае се и се трансформира в покорна, употребена, подценена и безгласна брачна половинка...
Не обичаме по заслуги, това е незаслужено, само че е потвърден житейски факт и постоянно ни прави нещастни. Понякога (такъв е казусът и с Полковника в " Разум и усеща " ) обаче множеството тихи и неафиширани добродетели, саможертвата, верността, обичта, нетърсеща реципрочност могат да доведат след себе си и любовта (повтарям, обич, а не признателност).
Този филм и тази книга са за точни тези редки, само че сладки и светли изключения.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ