От ступата на Плана до Антарктида
Не са доста пътешествениците, дръзнали да посетят най-студения и рисков континент на планетата. " Когато нещо се случи един път, не е наложително да се повтори. Но стане ли два пъти, то сигурно ще има и трети път ", споделя журналистът Живко Константинов, на който ориста отрежда да посети Антарктида цели четири пъти, отразявайки работата на българските учени на остров Ливингстън. Познаваме го от екрана на Нова телевизия, където 11 година работи в новините, а от септември 2020 година е част от екипа на " Преди обед " по Би Ти Ви като редактор. Съвсем скоро той стартира и свой , с който телепортира жадните за пътешествия до близки и далечни земи. Дали ще скача с парашут, или ще се провира из пещери, ще минава през най-страшния пролив в света - Дрейк, ще ни демонстрира най-хищните гущери на Земята или просто ще се любува на най-скъпото кафе, което се подготвя от изпражненията на цивета - приключенията му са заразителни и несъмнено приканват да желаеме още и още.
" Антарктида е магия, това е
минимум изследваният континент
Много откриватели са изгубили живота си на него, само че адреналинът е толкоз огромен, че бих се върнал и пети път ", споделя Живко за изолираната " пулсираща капсула на човешкото любознание към изцяло непознатото ", както той назовава ледения континент. Самото пътешестване до такава степен е дълго и изпълнено с значително провокации. Разстоянието от България до Ливингстън е 14 000 км по права линия, другояче излиза към 50 000 км по земя, въздух и вода.
Първо се минава през Европа (той пътува през Рим), след това през Южна Америка (Чили или Аржентина). Следва най-опасната част - прекосяването с кораб през страшния пролив Дрейк, където поради мъглата са се разрушили не един и два кораба. " При последното ми пътешестване летяхме през Дрейк с военния аероплан Херкулес C-130. Бяхме леко обезпокоени, тъй като същият модел аероплан, само че на Чилийската войска, напълно скоро се разруши в ледените води на протока и починаха 38 души ", признава Живко, който обаче продължава да има вяра в максимата за ориста, която обича смелите. " Ако ти е писано, може да загинеш и в София ", споделя метафизичен той, спомняйки си едно от най-страшните му изживявания - на кораба " Есперидес " на връщане от остров Ливингстън (по време на второто му посещаване на Антарктика през 2017 г.). " Имаше
великански 6-9 метрови талази,
не знам по какъв начин корабът оцеля. Дори капитанът призна, че сме били пред превръщане ", спомня си той. Преминаването през това тестване обаче му носи документ, който, както гласи поверието, му дава право да стои пред британската кралица, без да смъква шапката си.
Самолетът, за благополучие, успешно се приземява на първия остров в Антарктика - Кинг Джордж, който поразява с гледката си - ледът, който до неотдавна е покривал земята, е отстъпил на черните скали. " Вечните ледове се бяха разтопили ", учудва се Живко, съгласно който мразовит континент без лед е евентуално " най-тъжното въплъщение на световното стопляне ". Следва ново корабоплаване в Южния океан с кораба „ Карпух “, до който българите стигат с гумени лодки " Зодиак ". Всички обличат 10-килограмови защитни костюми „ Мустанг “, които могат да спасят живота им при възможен случай. След съвсем 24 часа в открития океан на хоризонта се появява българската база. Живко намира за неповторим обстоятелството, че нашата страна е измежду дребното, които имат експедиции на ледения континент от 30 години, наред с велики сили като Съединени американски щати, Русия, Япония. " Дори Турция няма база и до неотдавна ползваше нашата ", споделя той. А от филмите и разказите в блога му можем да се докоснем до това какво значи да " преминеш през друго измерение, където единствен стопанин е Майката природа ".
Около 98% от територията на Антарктида, известна с най-ниските си средни температури, най-ниски превалявания и най-силни ветрове, е покрита с лед, чиято средна дебелина е 2.16 км. В ледената пустиня, в която е измерена минимална температура - 89°C, могат да оцелеят малко приспособени към студа твари. И, несъмнено, изследователите, чиято научна работа Живко отразява и с които съжителства 4 пъти по към 20 дни.
Всеки ден двама от българския екип, без значение от специалността, дават дежурство. Стават рано, подготвят закуската за всички останали 20 души.
Месят най-вкусния самун на планетата,
подготвен с най-чистата ледникова вода и втасал на най-чистия въздух, подготвят дори кисело мляко.
Сред най-опасните прекарвания на Живко е ходенето по хладилник. " Бях с котки на краката и вързан с въже. Движех се постепенно по ледника, по който имаше големи цепнатини, дълбоки 40-50 метра ", спомня си той.
Ледената пустиня не е единствената обич на младия приключенец. Сред местата, които го пленяват, е и Индонезия, и Островът на хилядата храма, както назовават Бали. Сред чудатостите на острова, които той опитва в дословния смисъл, е и едно от най-скъпите кафета на планетата, което се добива от изпражненията на азиатската палмова цивета. То се назовава " Копи Лувак " и е с нулева киселинност. Как се получава? " Животното избира най-хубавите и добре узрели зърна от дървото, които са с червен цвят. След като ги погълне, те ферментират в стомаха му към 1-2 дни. Там се разгражда единствено част от външната им обвивка, вътрешността им остава цяла и бива изхвърлена от храносмилателния тракт на циветката по натурален път ", споделя Живко. След това хората обработват барабонките на животното - измиват ги добре с топла вода, сушат ги за към седмица, след което смъкват кожата на зърната, които пък пекат на огън от 45 минути до час и счукват, до момента в който станат на прахуляк. Така се получава едно от най-скъпите кафета на планетата (заради дребните количества, в които се създава, и естествената му преработка), чаша от което в Европа струва около 70 лв..
Индонезийските острови Падар и Комодо също вечно остават в сърцето на Живко, изключително вторият - където той съумява освен да види, само че и да се снима с
най-големите гущери
в света - комодските варани. " Те имат три очи. Лявото и дясното виждат от самото начало, а с третото, което е на главата им, усещат единствено мрак и светлина ", разказва на журналиста един от рейнджърите на острова. За да си извършите фотография с варан, поучава той, би трябвало да сте извънредно деликатни, тъй като той е доста сръчен. " Няколко секунди нехайство или прекомерно доближаване, могат да ви костват захапване, а даже гибел ", предизвестява Живко, който обикаля Комодо с опитни водачи.
В спомените на Живко Константинов сигурно ще остане и визитата му в Червената пустиня Вади Рум в Йордания, или както той я назовава " Марс на Земята ". " Неслучайно режисьорите на редица филми като " Марсианецът " с Мат Деймън, " Лорънс Арабски ", " Прометей ", " Трансформърс " и " Rogue one: история от Междузвездни войни " са избрали точно това място за фотосите ", споделя пътешественикът. Там, сред лабиринтите от скални масиви, които вятърът е издълбал в най-причудливи форми, всеки същински приключенец би се впуснал в рискови преживявания като сърфиране по пясъка, катерене по пясъчните скали или разходка с камили по финия червен пясък. " 30-градусовите жеги денем отстъпват на 4-градусовите студове през нощта, а красивите арабски нощи могат да бъдат безпределно подли, в случай че не си квалифициран ", прибавя Живко. Но пък премията си заслужава - нощта разкрива безумно красива панорама към Млечния път.
Не единствено заплахите притеглят младия странник, само че и културата. Той е покорен от фамозния храм на книгата " Ел Атенео ", в какъвто е трансфорат преди 20 години 100-годишен спектакъл в Буенос Айрес, Аржентина. Въпросната книжарница е определяна за втората по хубост в света, а посетителите й надвишават 1 млн. души. Балконите и ложите на тогавашния спектакъл в този момент са читални към книжарницата.
Въпреки че се е докосвал до най-красивите места на планетата, Живко цени и българските прелести. Книжката му " 100-те туристически обекта в България " към този момент е съвсем запълнена с печати. Село Делчево, пътеката на здравето в Бояна, родопската площадка на мистериите Белинташ, пещера " Венеца ", солниците в Бургас - това са единствено част от другите му неизброими пътешествия по нашите земи, които са разказани подробно в блога му. Сред последните е и визитата му в софийското село Плана, на към 35 км от София.
Вниманието му там е привлечено от Ступата, построена през 2015 година от практикуващи будизъм. Живко се интересува живо от историята на местата и обектите, които посещава, по тази причина и от блога му можем да научим, че монументът е първата обичайната ступа у нас, която символизира момента, когато Буда е постигнал прояснение - напълно пробуденият разум. Ще узнаем, че проектант на ступата е Войтек Косовски от Германия, а височината й е 6.80 метра. Както и че поклонниците, които следват Будисткото обучение, обикалят ступата по посока на часовниковата стрелка. Ступата символизира вътрешната естетика във вселената и носи благополучие. А Живко определено има вяра в силата на пътешествията да преобразят човек. Той не брои страните, до които се е докоснал - по-важни са му прекарванията. Затова и не колекционира предмети, а завършения и красиви страсти, които споделя с всички с удоволствие.
" Антарктида е магия, това е
минимум изследваният континент
Много откриватели са изгубили живота си на него, само че адреналинът е толкоз огромен, че бих се върнал и пети път ", споделя Живко за изолираната " пулсираща капсула на човешкото любознание към изцяло непознатото ", както той назовава ледения континент. Самото пътешестване до такава степен е дълго и изпълнено с значително провокации. Разстоянието от България до Ливингстън е 14 000 км по права линия, другояче излиза към 50 000 км по земя, въздух и вода.
Първо се минава през Европа (той пътува през Рим), след това през Южна Америка (Чили или Аржентина). Следва най-опасната част - прекосяването с кораб през страшния пролив Дрейк, където поради мъглата са се разрушили не един и два кораба. " При последното ми пътешестване летяхме през Дрейк с военния аероплан Херкулес C-130. Бяхме леко обезпокоени, тъй като същият модел аероплан, само че на Чилийската войска, напълно скоро се разруши в ледените води на протока и починаха 38 души ", признава Живко, който обаче продължава да има вяра в максимата за ориста, която обича смелите. " Ако ти е писано, може да загинеш и в София ", споделя метафизичен той, спомняйки си едно от най-страшните му изживявания - на кораба " Есперидес " на връщане от остров Ливингстън (по време на второто му посещаване на Антарктика през 2017 г.). " Имаше
великански 6-9 метрови талази,
не знам по какъв начин корабът оцеля. Дори капитанът призна, че сме били пред превръщане ", спомня си той. Преминаването през това тестване обаче му носи документ, който, както гласи поверието, му дава право да стои пред британската кралица, без да смъква шапката си.
Самолетът, за благополучие, успешно се приземява на първия остров в Антарктика - Кинг Джордж, който поразява с гледката си - ледът, който до неотдавна е покривал земята, е отстъпил на черните скали. " Вечните ледове се бяха разтопили ", учудва се Живко, съгласно който мразовит континент без лед е евентуално " най-тъжното въплъщение на световното стопляне ". Следва ново корабоплаване в Южния океан с кораба „ Карпух “, до който българите стигат с гумени лодки " Зодиак ". Всички обличат 10-килограмови защитни костюми „ Мустанг “, които могат да спасят живота им при възможен случай. След съвсем 24 часа в открития океан на хоризонта се появява българската база. Живко намира за неповторим обстоятелството, че нашата страна е измежду дребното, които имат експедиции на ледения континент от 30 години, наред с велики сили като Съединени американски щати, Русия, Япония. " Дори Турция няма база и до неотдавна ползваше нашата ", споделя той. А от филмите и разказите в блога му можем да се докоснем до това какво значи да " преминеш през друго измерение, където единствен стопанин е Майката природа ".
Около 98% от територията на Антарктида, известна с най-ниските си средни температури, най-ниски превалявания и най-силни ветрове, е покрита с лед, чиято средна дебелина е 2.16 км. В ледената пустиня, в която е измерена минимална температура - 89°C, могат да оцелеят малко приспособени към студа твари. И, несъмнено, изследователите, чиято научна работа Живко отразява и с които съжителства 4 пъти по към 20 дни.
Всеки ден двама от българския екип, без значение от специалността, дават дежурство. Стават рано, подготвят закуската за всички останали 20 души.
Месят най-вкусния самун на планетата,
подготвен с най-чистата ледникова вода и втасал на най-чистия въздух, подготвят дори кисело мляко.
Сред най-опасните прекарвания на Живко е ходенето по хладилник. " Бях с котки на краката и вързан с въже. Движех се постепенно по ледника, по който имаше големи цепнатини, дълбоки 40-50 метра ", спомня си той.
Ледената пустиня не е единствената обич на младия приключенец. Сред местата, които го пленяват, е и Индонезия, и Островът на хилядата храма, както назовават Бали. Сред чудатостите на острова, които той опитва в дословния смисъл, е и едно от най-скъпите кафета на планетата, което се добива от изпражненията на азиатската палмова цивета. То се назовава " Копи Лувак " и е с нулева киселинност. Как се получава? " Животното избира най-хубавите и добре узрели зърна от дървото, които са с червен цвят. След като ги погълне, те ферментират в стомаха му към 1-2 дни. Там се разгражда единствено част от външната им обвивка, вътрешността им остава цяла и бива изхвърлена от храносмилателния тракт на циветката по натурален път ", споделя Живко. След това хората обработват барабонките на животното - измиват ги добре с топла вода, сушат ги за към седмица, след което смъкват кожата на зърната, които пък пекат на огън от 45 минути до час и счукват, до момента в който станат на прахуляк. Така се получава едно от най-скъпите кафета на планетата (заради дребните количества, в които се създава, и естествената му преработка), чаша от което в Европа струва около 70 лв..
Индонезийските острови Падар и Комодо също вечно остават в сърцето на Живко, изключително вторият - където той съумява освен да види, само че и да се снима с
най-големите гущери
в света - комодските варани. " Те имат три очи. Лявото и дясното виждат от самото начало, а с третото, което е на главата им, усещат единствено мрак и светлина ", разказва на журналиста един от рейнджърите на острова. За да си извършите фотография с варан, поучава той, би трябвало да сте извънредно деликатни, тъй като той е доста сръчен. " Няколко секунди нехайство или прекомерно доближаване, могат да ви костват захапване, а даже гибел ", предизвестява Живко, който обикаля Комодо с опитни водачи.
В спомените на Живко Константинов сигурно ще остане и визитата му в Червената пустиня Вади Рум в Йордания, или както той я назовава " Марс на Земята ". " Неслучайно режисьорите на редица филми като " Марсианецът " с Мат Деймън, " Лорънс Арабски ", " Прометей ", " Трансформърс " и " Rogue one: история от Междузвездни войни " са избрали точно това място за фотосите ", споделя пътешественикът. Там, сред лабиринтите от скални масиви, които вятърът е издълбал в най-причудливи форми, всеки същински приключенец би се впуснал в рискови преживявания като сърфиране по пясъка, катерене по пясъчните скали или разходка с камили по финия червен пясък. " 30-градусовите жеги денем отстъпват на 4-градусовите студове през нощта, а красивите арабски нощи могат да бъдат безпределно подли, в случай че не си квалифициран ", прибавя Живко. Но пък премията си заслужава - нощта разкрива безумно красива панорама към Млечния път.
Не единствено заплахите притеглят младия странник, само че и културата. Той е покорен от фамозния храм на книгата " Ел Атенео ", в какъвто е трансфорат преди 20 години 100-годишен спектакъл в Буенос Айрес, Аржентина. Въпросната книжарница е определяна за втората по хубост в света, а посетителите й надвишават 1 млн. души. Балконите и ложите на тогавашния спектакъл в този момент са читални към книжарницата.
Въпреки че се е докосвал до най-красивите места на планетата, Живко цени и българските прелести. Книжката му " 100-те туристически обекта в България " към този момент е съвсем запълнена с печати. Село Делчево, пътеката на здравето в Бояна, родопската площадка на мистериите Белинташ, пещера " Венеца ", солниците в Бургас - това са единствено част от другите му неизброими пътешествия по нашите земи, които са разказани подробно в блога му. Сред последните е и визитата му в софийското село Плана, на към 35 км от София.
Вниманието му там е привлечено от Ступата, построена през 2015 година от практикуващи будизъм. Живко се интересува живо от историята на местата и обектите, които посещава, по тази причина и от блога му можем да научим, че монументът е първата обичайната ступа у нас, която символизира момента, когато Буда е постигнал прояснение - напълно пробуденият разум. Ще узнаем, че проектант на ступата е Войтек Косовски от Германия, а височината й е 6.80 метра. Както и че поклонниците, които следват Будисткото обучение, обикалят ступата по посока на часовниковата стрелка. Ступата символизира вътрешната естетика във вселената и носи благополучие. А Живко определено има вяра в силата на пътешествията да преобразят човек. Той не брои страните, до които се е докоснал - по-важни са му прекарванията. Затова и не колекционира предмети, а завършения и красиви страсти, които споделя с всички с удоволствие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ