Исландско: два филма от Севера
Не са доста кинематографиите, които в една година печелят двата най-престижни испански фестивала (Валядолид и Сан Себастиян). Успехът на създателите от Исландия демонстрира какъв брой са несериозни доводите за дребен пазар, липса на пари и неясен за света език. Всичко това губи значение и не е нищо повече от оправдания при съществуването на гений, хрумвания, твърдоглавие и воля.
" Врабчета " (Þrestir) е филм на Рунар Рунарсон, с 11 награди, в това число " Златна раковина " в Сан Себастиян и оценка 7.0 в IMDb.
Ари (Атли Оскар Фяларсон) е длъгнест слаб младеж с непослушен перчем, тясно лице и топли очи. Пее превъзходно в хор, усеща се добре в учебно заведение... Принуден е обаче да напусне Рейкявик, тъй като майка му се е омъжила за чужденец и отпътува за Уганда, а " там не е място за деца ", и да се върне на забутания изолиран остров, където се е родил. Там той ще живее при отчуждения си, алкохолизиран, безстопанствен, неподвижен и неумел татко Гунар (Ингвар Егерт Сигурдсон) и баба си (Кристбьорг Кьелд), непокътната стара жена, добра, великодушна, блага и разбрана. Ари възвръща другарството си с лекомисления и лекомислен Баси (Валгейр Скагфьорд) и се влюбва в свежата, чиста и открита Лара (Ракел Бьорк Бьорнсдотир). Междувременно губи девствеността си с отпуснатата и доста по-възрастна, само че възбуждащо изкусителна Вера (Арндис Хьорн Егилсдотир).
Леко се успиваме и мислим, че сме усетили схемата, по която ще ни опишат за нелекото, придружено с върхове и падове, израстване на вежливия и нерешителен юноша и... бам! Бабата умира, а на ваучър с опиати, обезпечени от чичото на Баси, се случва нещо ужасяващо, шокиращо и изцяло ненадейно с Лара. Но Ари се оказва доблестен, добър и самопожертвователен, изненадващо за възрастта си интелигентен и проникновен - прави извънреден жест и даже намира сили да елементарни на татко си.
" Овни " (Hrútar) е филм на Гримур Хаконарсон, с цели 17 награди, измежду които " Un Certain Regard " в Кан и " Golden Spike " във Валядолид. Има и номинация за европейски филм на годината, а оценката му в IMDb е 7.4. Пак сме на изолиран остров, където, отглеждайки специфична порода овце, живеят двама братя. Единият е Гуми (Сигурдур Сигурйонсон) - набит и натежал, само че стегнат и квалифициран космат мъж с мъдро обрулено лице и затулен взор, който слуша класическа музика в самотата на къщата си. Другият е Киди (Теодор Юлиусон) - пълен, плещест, недодялан, раздразним и нападателен, с необятно свъсено лице. Живеят един до различен, само че не си приказват от 40 години!
Плъзва болест по животните. Оправната, подготвена, прецизна и непреклонна ветеринарна лекарка Катрин (Шарлот Бьовинг) взима ограничения - всички овце в долината би трябвало да бъдат изтребени и заровени, пространствата да се обезпаразитят, сламата да се изгори, две години да не се гледат никакви нови, а след това... Това е злополука (въпреки застраховката и държавната помощ) за целия остров. Киди нападателно отхвърля, следва спор, борба и насила, напива се безпаметно. Привидно разбраният и диалогичен пък Гуми скрито скрива няколко овце в мазето.
И отново си мислим, че ще ни опишат по какъв начин умният и комбинативен човек съумява да надхитри системата и вездесъщата администрация и да резервира поминъка си. Следва завой в непредвидена, само че доста персонална и човешка посока. Две прегърнати тела, внезапен край, надписи! Семейството, братята и сестрите, зовът на кръвта могат да провокират разкайване и да разтопят даже замръзналото като исландски планински връх човешко сърце...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
" Врабчета " (Þrestir) е филм на Рунар Рунарсон, с 11 награди, в това число " Златна раковина " в Сан Себастиян и оценка 7.0 в IMDb.
Ари (Атли Оскар Фяларсон) е длъгнест слаб младеж с непослушен перчем, тясно лице и топли очи. Пее превъзходно в хор, усеща се добре в учебно заведение... Принуден е обаче да напусне Рейкявик, тъй като майка му се е омъжила за чужденец и отпътува за Уганда, а " там не е място за деца ", и да се върне на забутания изолиран остров, където се е родил. Там той ще живее при отчуждения си, алкохолизиран, безстопанствен, неподвижен и неумел татко Гунар (Ингвар Егерт Сигурдсон) и баба си (Кристбьорг Кьелд), непокътната стара жена, добра, великодушна, блага и разбрана. Ари възвръща другарството си с лекомисления и лекомислен Баси (Валгейр Скагфьорд) и се влюбва в свежата, чиста и открита Лара (Ракел Бьорк Бьорнсдотир). Междувременно губи девствеността си с отпуснатата и доста по-възрастна, само че възбуждащо изкусителна Вера (Арндис Хьорн Егилсдотир).
Леко се успиваме и мислим, че сме усетили схемата, по която ще ни опишат за нелекото, придружено с върхове и падове, израстване на вежливия и нерешителен юноша и... бам! Бабата умира, а на ваучър с опиати, обезпечени от чичото на Баси, се случва нещо ужасяващо, шокиращо и изцяло ненадейно с Лара. Но Ари се оказва доблестен, добър и самопожертвователен, изненадващо за възрастта си интелигентен и проникновен - прави извънреден жест и даже намира сили да елементарни на татко си.
" Овни " (Hrútar) е филм на Гримур Хаконарсон, с цели 17 награди, измежду които " Un Certain Regard " в Кан и " Golden Spike " във Валядолид. Има и номинация за европейски филм на годината, а оценката му в IMDb е 7.4. Пак сме на изолиран остров, където, отглеждайки специфична порода овце, живеят двама братя. Единият е Гуми (Сигурдур Сигурйонсон) - набит и натежал, само че стегнат и квалифициран космат мъж с мъдро обрулено лице и затулен взор, който слуша класическа музика в самотата на къщата си. Другият е Киди (Теодор Юлиусон) - пълен, плещест, недодялан, раздразним и нападателен, с необятно свъсено лице. Живеят един до различен, само че не си приказват от 40 години!
Плъзва болест по животните. Оправната, подготвена, прецизна и непреклонна ветеринарна лекарка Катрин (Шарлот Бьовинг) взима ограничения - всички овце в долината би трябвало да бъдат изтребени и заровени, пространствата да се обезпаразитят, сламата да се изгори, две години да не се гледат никакви нови, а след това... Това е злополука (въпреки застраховката и държавната помощ) за целия остров. Киди нападателно отхвърля, следва спор, борба и насила, напива се безпаметно. Привидно разбраният и диалогичен пък Гуми скрито скрива няколко овце в мазето.
И отново си мислим, че ще ни опишат по какъв начин умният и комбинативен човек съумява да надхитри системата и вездесъщата администрация и да резервира поминъка си. Следва завой в непредвидена, само че доста персонална и човешка посока. Две прегърнати тела, внезапен край, надписи! Семейството, братята и сестрите, зовът на кръвта могат да провокират разкайване и да разтопят даже замръзналото като исландски планински връх човешко сърце...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ