Не познавам Жанина лично. Тя е добра приятелка на моя

Не познавам Жанина персонално. Тя е добра другарка на моя другарка. И бях чувала по някоя дума за Жанина, Брайтън и морето. В разказите на нашата обща другарка Пламена тя звучеше по този начин, като че ли е забавна и смела жена. Интервюто с нея не ме разочарова. Жанина прояви личен жанр още с метода, по който трансформира моя въпросник в собствен роман. Приятно четене в компанията на Жанина Сойер от Момичетата all over the world .

 

Здравейте!

Казвам се Жанина!

Родена в Димитровград, израснала в София, от 20 години пребивавам в Брайтън, град на брега на морето в Южна Англия. Заобиколен от красиви необятни зелени полета, това е кътче от света, в което историята се преплита с модернизъм и разнообразието от народности, култури, религии и хора притегля и приветства всеки нов клиент.

Дойдох като Au Pair през 1995 година Исках да науча британски, с цел да се включа в бизнеса на родителите ми, само че ориста ме срещна с Крис. 

С какво се занимавате?

От години съм управител в огромна комерсиална компания, одобрявам работата си, само че същинската ми пристрастеност е фотографията.

Каква мечтаехте да станете като дребна?

Когато бях дребна, растейки в комунистическа България, мечтаех един ден да мога да пътувам из света, това може би ме обобщава като мечтател-пътешественик. Беше една доста смела фантазия, само че в никакъв случай не се отхвърлих от нея. Знаех всички страни в света, техните столици и къде се намират. 

Днес подбуждам децата си да мечтаят, тъй като фантазиите се сбъдват. И не преставам да замислям пътувания, макар че съм стъпвала на 6 континента. Напускането на България ме шокира, само че и ме направи мощна, самостоятелна. Какво Ви въодушевява?

Вдъхновявя ме любовта. Любовта на най-близките ми – децата, мъжа ми, майка ми. Любовта ме кара да се усещам мощна, могъща! 

Как Ви промени напускането на България?

Напускането на България ме шокира! Разбуди усеща, за които не знаех, че могат да болят толкоз доста, като носталгията да вземем за пример. Но въпреки това, ме направи мощна, самостоятелна, научих се какъв брой е значимо да се променяш и развиваш с времето. Станах част от една напълно друга просвета и още по-горда българка.

Какво искахте да постигнете, а не успяхте?

Опитвам се да виждам оптимистично на живота, не бих споделила, че не съм съумяла да реализира някоя от задачите си, а по-скоро очевидно не съм изследвала всички вероятни пътища до нея.

Най-голямото ми достижение и горделивост са моите деца! Родителската роля съгласно мен е една от най-предизвикателните и положителният краен резултат е извънредно възнаграждаващ. 

Най-важният урок, който сте научили през годините?

Семейството е най-важно! Уважавай околните си, научи се да прощаваш, не задържай неодобрение. 

За какво Ви е трябвала храброст?

Смелост ми е била нужна доста пъти в живота, изключително когато изгубих татко си...

Къде е Вашето у дома?

Моето " у дома " в този момент към този момент е Брайтън, само че дълги години не бях сигурна къде се усещам повече вкъщи си. Логически видяно, пребивавам тук повече от половината си умишлен живот; децата и мъжът ми са родени и израснали в града; домът, който съм обзавела, е тук.  Намирам София изменена всякога, когато се прибера, това е отлично и в реда на нещата, само че ме обърква. Все още имам доста ярки мемоари от " Кимбо ", " Кравай " и " Витошка " през ранната част на 90-те. 

Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина?

Не намирам за мъчно да пребивавам в чужбина. В днешно време е извънредно елементарно да се поддържа връзка с целия свят, налично е да се пътува.

Може би единственото нещо, което не мога да върша, е да вървя при баба всяка събота и неделя както, когато бях дребна. Това ми липсва.

Какво би споделила на 20-годишната Жанина?

Без значение какъв брой те боли или какъв брой зле се чувстваш, постоянно се хвани с достолепие. Достойнството е нещото, което никой не може да ти отнеме.