Крис Клийв пред БНР: Не можем да спрем насилието, можем да облекчим ранимостта на света
" Не чаках, че това ще се случи тъкмо в този момент. Не бях квалифициран за облиците, които виждам от днешна Украйна. Не чаках и това, което следя от протичащото се в Полша с идващите бежанци, с големи количества. Има нещо доста ужасно в израженията на хората, които внезапно се оказват в центъра на сходни събития. Шокът, който може да видите по лицата им е доста покъртителен, чак плашещ . Говоря в последно време с доста хора за това по какъв начин те се усещат, по какъв начин се оправят със напрежението от протичащото се. След като шокът премине и хората преодолеят моментите, в които мислят, че няма какво да създадат, че са безусловно безсилни, гледайки какво се случва, те встъпват в друга фаза – тази, в която си споделят, че има какво да дадат от себе си. Има метод, по който да помогнем в сходна обстановка ".
Това показа пред БНР английският публицист и журналист Крис Клийв.
Той е ученик на влиятелния Бейлиол Колидж в Оксфорд, където приключва логика на психиката. Автор е на четири романа ( " Възпламеняване ", " Другата ръка ", " Злато " и " На смелите се прости " ), написа и разкази. Дебютният му разказ " Възпламеняване " е и приспособен като филм, а вторият му разказ, " Другата ръка " или " Little Bee " в Америка, е №1 бестселър в класациите на New York Times с над 2-милионен тираж. Между 2007 и 2010 година списва регулярна графа, отдадена на децата и родителството (Down with the kids), в Guardian. Носител на влиятелни литературни награди. Живее в Лондон със брачната половинка си и трите им деца. Роден е през 1973 година.
Като психолог Крис поддържа връзка с хора, минали през сходни житейски нещастия. Като публицист – с ветерани от войната, с цел да показа по-правдоподобно събитията в книгите си. Какво научава?
" Те постоянно настояват, че е доста мъчно да обясниш какво в действителност съставлява войната. За тях тя в никакъв случай не стопира. Когато си бил част от сходен спор, той остава в теб . По един или по различен метод. Тези хора се връщат в свят, който не осъзнава какво тъкмо се е случило и не знае какво е да си бил на бойното поле. Първото нещо, което виждам, до момента в който работя с хора, директно свързани с войната, е какъв брой е значимо да ги изслушаш. Да се опиташ да ги приобщиш към всекидневния живот по-добре от преди. Какво можем да създадем като жители в този момент? Диалогът сред великите сили не сработи . Оказа се, че се усещаме безсилни и като че ли няма какво да създадем. Има обаче неща, които зависят от нас. С общи старания можем да създадем света по-добро място. Чрез тях ще можем да смекчим тревогата си. Първото нещо е да слушаме. Например, когато емигрант пристигна в Полша и каже – това е което ми се случи – би трябвало да го чуем. Да се опитаме да сме в помощ на тези хора. Да им създадем несъмнено място. Можем да използваме тези моменти като време, в което образоваме себе си и младото потомство . То сега ни следи доста деликатно и усвоява по какъв начин би трябвало да се държи във времена като тези ".
Намираме се във време, в което договарянията и дипломатическите връзки не съумяха да спрат войната и насилието. И това е доста тъпо, безапелационен е Крис Клийв.
" Макар и обстановката да е нова за Европа, имаме в актуалния свят доста случаи, в които хората отиват на война . Включително и моята страна – да вземем за пример войните в Ирак и Афганистан. Цивилното население и военните там споделят същите прекарвания и условия. Казвам с голяма нерешителност, че тази обстановка е нова за мен, нямаше обаче да е по този начин, в случай че живеех в Ирак или в Афганистан. Или в случай че живеех в Сирия, където хората към този момент са станали очевидци на проваления разговор. Но, да, това е нова обстановка за Европа. Мисля, че изненадата се крие в неналичието на връзка сред убеждението, че имаме доста общи неща сега, че се познаваме по-добре от всеки път, че имаме другари в обществените мрежи от засегнатите места. В същото време се оказва, че този разговор, тази връзка не съществува. Оказва се, че решението е едно – извънредно принуждение. Това е шокиращото . Мисля, че хората не могат да намерят метод да интегрират това в всекидневието си ".
Дори и да сме положителни и дружелюбни – ще успеем ли по този метод да победим оръжията?
" Ние не можем да обезоръжим войната с добрина, само че можем да създадем своя свят по-сигурен . Да предотвратим ескалация посредством добрина. Напълно съм сигурен. Какъв е механизмът за това ли? На първо място, не трябва да демонизираме групи от хора. Например Русия и нейния народ. Това, което приказват младежите, доста ме окуражава. Те осъзнават разликата сред властта в Русия и популацията ѝ. Трябва да разберем, че е сторено зло и в това време да отделим омразата от сърцата си към дадена група от хора. Първо, би трябвало да спрем ескалацията в личните си сърца . Това е единственото място, в което можеш да стопираш омразата. Не бива да ставаме сурови, не трябва да бъдем ядосани, не трябва да слугуваме на предубеждения. Това можем да създадем. Друга част от механизма е да сме гостоприемни към бежанците. Ще бъде мъчно да ги посрещнем, само че би трябвало да го създадем. Защо? Защото това ни прави групово мощни. Тази концепция, че можем да си имаме вяра. Да се грижим един за различен. Неспособни сме да спрем насилието, само че можем да облекчим ранимостта на този свят . Това се трансформира в наша работа. Какво друго можем да създадем? Да научим какви са нашите лични стойности. Трябва да си кажем – добре, в този момент разбирам какъв брой е значимо да вършим повече за останалите. Да се грижим един за различен и да се пазим ".
Според писателя единственият инструмент, който имаме е любовта и способността да се грижим един за различен – без значение дали е за нашия комшия, другар, непосредствен, който живее в друга страна.
" Нямаме достъп до оръжия, само че имаме опция да използваме невероятната мощ на знанието, на обичането, на гостоприемството и грижата . Давайки на хората метод да победят безпокойството си, научавайки самите себе си какви са качествата ни, това са нещата, които са налични за нас. Това са силите, които можем да разгърнем. Вярно е, не можем да противодействаме на политиците и диктаторите. Можем обаче да създадем доста дружно. Мисля, че е значимо да действаме, а не просто да седим, ужасено четейки новините . Да, четете вести. Бъдете ужасени. След това обаче се пробвайте да сътворите някаква смяна в действителността посредством този боязън. С помощта на личната си креативност и обич ".
Това показа пред БНР английският публицист и журналист Крис Клийв.
Той е ученик на влиятелния Бейлиол Колидж в Оксфорд, където приключва логика на психиката. Автор е на четири романа ( " Възпламеняване ", " Другата ръка ", " Злато " и " На смелите се прости " ), написа и разкази. Дебютният му разказ " Възпламеняване " е и приспособен като филм, а вторият му разказ, " Другата ръка " или " Little Bee " в Америка, е №1 бестселър в класациите на New York Times с над 2-милионен тираж. Между 2007 и 2010 година списва регулярна графа, отдадена на децата и родителството (Down with the kids), в Guardian. Носител на влиятелни литературни награди. Живее в Лондон със брачната половинка си и трите им деца. Роден е през 1973 година.
Като психолог Крис поддържа връзка с хора, минали през сходни житейски нещастия. Като публицист – с ветерани от войната, с цел да показа по-правдоподобно събитията в книгите си. Какво научава?
" Те постоянно настояват, че е доста мъчно да обясниш какво в действителност съставлява войната. За тях тя в никакъв случай не стопира. Когато си бил част от сходен спор, той остава в теб . По един или по различен метод. Тези хора се връщат в свят, който не осъзнава какво тъкмо се е случило и не знае какво е да си бил на бойното поле. Първото нещо, което виждам, до момента в който работя с хора, директно свързани с войната, е какъв брой е значимо да ги изслушаш. Да се опиташ да ги приобщиш към всекидневния живот по-добре от преди. Какво можем да създадем като жители в този момент? Диалогът сред великите сили не сработи . Оказа се, че се усещаме безсилни и като че ли няма какво да създадем. Има обаче неща, които зависят от нас. С общи старания можем да създадем света по-добро място. Чрез тях ще можем да смекчим тревогата си. Първото нещо е да слушаме. Например, когато емигрант пристигна в Полша и каже – това е което ми се случи – би трябвало да го чуем. Да се опитаме да сме в помощ на тези хора. Да им създадем несъмнено място. Можем да използваме тези моменти като време, в което образоваме себе си и младото потомство . То сега ни следи доста деликатно и усвоява по какъв начин би трябвало да се държи във времена като тези ".
Намираме се във време, в което договарянията и дипломатическите връзки не съумяха да спрат войната и насилието. И това е доста тъпо, безапелационен е Крис Клийв.
" Макар и обстановката да е нова за Европа, имаме в актуалния свят доста случаи, в които хората отиват на война . Включително и моята страна – да вземем за пример войните в Ирак и Афганистан. Цивилното население и военните там споделят същите прекарвания и условия. Казвам с голяма нерешителност, че тази обстановка е нова за мен, нямаше обаче да е по този начин, в случай че живеех в Ирак или в Афганистан. Или в случай че живеех в Сирия, където хората към този момент са станали очевидци на проваления разговор. Но, да, това е нова обстановка за Европа. Мисля, че изненадата се крие в неналичието на връзка сред убеждението, че имаме доста общи неща сега, че се познаваме по-добре от всеки път, че имаме другари в обществените мрежи от засегнатите места. В същото време се оказва, че този разговор, тази връзка не съществува. Оказва се, че решението е едно – извънредно принуждение. Това е шокиращото . Мисля, че хората не могат да намерят метод да интегрират това в всекидневието си ".
Дори и да сме положителни и дружелюбни – ще успеем ли по този метод да победим оръжията?
" Ние не можем да обезоръжим войната с добрина, само че можем да създадем своя свят по-сигурен . Да предотвратим ескалация посредством добрина. Напълно съм сигурен. Какъв е механизмът за това ли? На първо място, не трябва да демонизираме групи от хора. Например Русия и нейния народ. Това, което приказват младежите, доста ме окуражава. Те осъзнават разликата сред властта в Русия и популацията ѝ. Трябва да разберем, че е сторено зло и в това време да отделим омразата от сърцата си към дадена група от хора. Първо, би трябвало да спрем ескалацията в личните си сърца . Това е единственото място, в което можеш да стопираш омразата. Не бива да ставаме сурови, не трябва да бъдем ядосани, не трябва да слугуваме на предубеждения. Това можем да създадем. Друга част от механизма е да сме гостоприемни към бежанците. Ще бъде мъчно да ги посрещнем, само че би трябвало да го създадем. Защо? Защото това ни прави групово мощни. Тази концепция, че можем да си имаме вяра. Да се грижим един за различен. Неспособни сме да спрем насилието, само че можем да облекчим ранимостта на този свят . Това се трансформира в наша работа. Какво друго можем да създадем? Да научим какви са нашите лични стойности. Трябва да си кажем – добре, в този момент разбирам какъв брой е значимо да вършим повече за останалите. Да се грижим един за различен и да се пазим ".
Според писателя единственият инструмент, който имаме е любовта и способността да се грижим един за различен – без значение дали е за нашия комшия, другар, непосредствен, който живее в друга страна.
" Нямаме достъп до оръжия, само че имаме опция да използваме невероятната мощ на знанието, на обичането, на гостоприемството и грижата . Давайки на хората метод да победят безпокойството си, научавайки самите себе си какви са качествата ни, това са нещата, които са налични за нас. Това са силите, които можем да разгърнем. Вярно е, не можем да противодействаме на политиците и диктаторите. Можем обаче да създадем доста дружно. Мисля, че е значимо да действаме, а не просто да седим, ужасено четейки новините . Да, четете вести. Бъдете ужасени. След това обаче се пробвайте да сътворите някаква смяна в действителността посредством този боязън. С помощта на личната си креативност и обич ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ