Не обичаш да четеш дългите ми текстове, знам. Но сега

Не обичаш да четеш дългите ми текстове, знам. Но в този момент те апелирам да го направиш, тъй като желая да ти споделя нещо. Продължи до края и не забравяй, че истината е постоянно някъде в междуредието.

Ако някой ден се откажа от теб, желая да знаеш какъв брой доста ми е коствал този избор.  Искам да знаеш, че аз съм от оня вид дами, които постоянно дават безкрайни шансове не тъй като съм наивна, а тъй като изцяло съзнавам, че безгрешни хора не съществуват. Защото знам, че да грешиш, е човешко, аз го върша също и точно заради тази причина те одобрявах подобен, какъвто си. Не желаех да си различен. Исках теб от самото начало. Исках неприятните ти черти, положителните ти черти. Яростта ти, любовта ти. Знаех, че имаш от всичко в себе си. Заради това те обичах. И към момента те обичам. И в случай че останалата част от света не го прави, аз ще го върша (въпреки тях).

Ако един ден си потегли, желая да знаеш, че в случай че е имало дни, в които си ме виждал красива, е било за теб. Искам да знаеш, че в никакъв случай не ме е интересувало (и към момента не ме вълнува) кой какъв брой звезди смъква в краката ми, когато ти си моето небе (галактика). Искам да знаеш, че единственото нещо, което от време на време исках(м) да чуя, е " красива си ", излизащо от твоите устни. В тези моменти прекатурвам светове, ставам по-добра, желая повече. Усмихвам се и се трансформирам в пеперуда.

Откакто те има, съм пеперуда.

Никога не съм желала да те трансформирам. Да те лимитирам. Да ти не разрешавам. Завиждам на приятелите ти, на родителите ти, на работата ти. Харесвам ги. Те са част от теб. Ако ги нямаше тях, нямаше да има теб. Щеше да си различен. Не искам да си различен.

Заради това и още безчет други неща желая да схванеш, че в случай че един ден се откажа от теб и си потегли, ще ми е коствало всичко, с цел да го направя. Ще съм събрала цялата мощ, която се побира вътре в мен, с цел да те пусна.

Ако един ден си потегли, желая да знаеш, че ще го направя, тъй като не разбра,

че те обичам. 

Глупаво.

Наивно.

Безразсъдно.

По детски. 

Истински.

Въпреки теб.

Автор: Силвия Крумова

Силвия е на 27 години. Работи като управител в комерсиалния бранш, учи последна година маркетинг в Нов български университет. Обича думите, обича да пътува, да чете. Обожава Coco Chanel, усмивките, позитивните страсти и сила. Харесва й да се трансформира, да търси себе си. Тя е нещотърсач, както би споделила Пипи. От известно време споделя света си в блога SilviAmica. Безкрайно щастлива е, когато някой й каже, че се е разкрил в думите й.