Не настъпвай доверието – за въжето, което свързва живота или

Не настъпвай доверието – за въжето, което свързва живота или хвърля в пропастта, с думите на Блага Димитрова и нейната „ ЛАВИНА ”.

Не настъпвай въжето.
Животът виси на едно въже сред двамата.
Сам на въжето - това е бесилка. Смърт.
Двама на въжето - това е взаимозависимост. Живот.
Първото предписание при алпинизма е: Не настъпвай въжето!

Връзката сред два живота, опъната над бездна, е въжето. И най-вълче озъбени скали не могат да я съсекат. И най-бързо наточен бръснач напразно не може да я пререже. И най-твърда обковка на снега и на леда не може да я прекърши.

Въжето, крепко стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с възел една гръд и обвързвано с друга гръд, е опората на индивида сред земята и небето. То е отпуснато свободно, с цел да не спъва придвижванията. Само когато е изцяло свободна връзката сред двама, е здрава и животворна.

Не настъпвай въжето! Ненакърнената опора е сигурна. Никой непознат изпод, от ниското, не може да съкрати въжето, нито да го опъне, нито да го среже. Само един от двамата горе, в случай че го настъпи - безгрижно, пипнешком, с недодялан крайник. Безотговорно.

Не настъпвай въжето! Не забравяй това главно предписание! Настъпиш ли въжето - тази артерия, по която тече кръвта на живота сред двама, - става смъртно рисково.

Настъпената връзка се трансформира н спънка, в пречка, в примка. Ти ставаш спънат кон. Орел, завързан на прът.

Настъпеното въже се трансформира в змия, която те ухапва за петата. За ахилесовата пета.

Не можеш да продължиш да се качваш нагоре. Не можеш да предаваш сигнали по настъпената жица. Не можеш да приемаш шифъра по тази единствена свързочна нишка.

Увисваш самичък, ням, кьорав, недъгав сред земята и небето.

Настъпеното въже е край за двамата. Единият, таман направил висшо изпитание за едно изнасяне на тялото нагоре, с цел да се издигне над личната си глава, разчитайки на другаря си, внезапно полита пернат надолу в бездната. Вторият, небрежният или изтощеният, или невежият, който е турил крайник върху въжето, като че ли е настъпил мина - взривно отскача и се понася след първия. Настъпеното въже тегли и двамата към дъното.

Не настъпвай въжето! Какво ли минава със светкавична скорост през съзнанието на падащите? " Хвани се за въжето! Няма защо друго да се държиш с изключение на за въжето сред двамата! А то е настъпено! Няма защо да се уловиш в цялата галактика, щом другарят ти е настъпил връзката сред вас. Падам! Падам! Край... "

Не настъпвай въжето! Не настъпвай жилавата връзка сред двама, поели рисковано нанагорнище. Така настъпваш единствената опция за придвижване напред, за помощ, за избавление, за полет, за битие.

Ако ще настъпваш въжето, в случай че не можеш да пълзиш другояче, с изключение на да настъпваш въжето, слез долу в ниското! Там можеш да газиш връзката сред своите, можеш да спъваш, да стягаш примката, да заплиташ възлите - там долу в усойните осийни дупки, в тъмните прилепски пещери, в змийските гнезда...

Но горе, високо над скалите, навън, под сурови ветрове и навъсени облаци, не настъпвай въжето! То ще се трансформира в гръмотевица, която ще те порази!

Помни едно, не настъпвай въжето! Все едно че сгазваш с крайник ръката, която се протяга към тебе за поддръжка. Все едно че потъпкваш една добра, откровена, избавителна дума, отпратена към тебе в най-нужния миг. Все едно че стъпваш с цялата си тежест върху гърдите на другаря и му отнемаш диханието.

А върхът е така близко, цялостен окъпан в синева и слънце.

Не настъпвай доверието!

Снимка: wikimedia.org