Румен Радев - голям мерак, мижав резултат
Не му върви на Румен Радев със символиките. Толкова доста знаци вгради той в чипираната с първичност българска политика, а толкоз малко резултат произлезе от тях!
На 4 февруари се навърши тъкмо година, откогато президентът смъкна доверието в държавното управление на Бойко Борисов. Символиката с датата е ясна – паралел с 1997 г. Но, оказа се, нито една преживелица през 2020 г. не приближи и сантиметър съдбовните остарели събития - нито ръководещата партия узря да се смъкна сама, нито опозицията искаше чак толкоз да я смъкна, непознатите посланици пък - напълно. Народът също не бе настойчив в недоволството си. Така и
вдигнатият през лятото пестник се оказа емблема на нищото
Протестите бяха правдиви, само че несериозни. 4 февруари бе пренасрочен за 4 април.
Трябва да се означи, че свалянето на доверието, без значение дали е на 4 февруари или 8 март, единствено по себе си също е алегоричен акт. При Желю Желев обаче бързо се трансформира в действителен – “Боянските ливади ” свалиха държавното управление на Филип Димитров. И при Росен Плевнелиев имаше резултат – година след старта на драмата „ Делян Пеевски началник на ДАНС ” по улиците стачкуваха хора, което докара до саморазтурване на кабинета след месец. Радев сътвори най-безобидното събаряне на доверието.
Преди няколко дни, на 1 февруари, той и заместничката му Илияна Йотова оповестиха кандидатурата си за втори мандат. Направиха го фамозно – издигайки се сами 2 месеца преди парламентарния избор и 9 месеца преди президентския; със поръчка да построят „ Нова България ”. „ Този ранен анонс на кандидатурата ни цели да даде опция на политическите артисти да се нареждат по отношение на огласените правила ”, рекоха двамата. По-голяма символика, здраве му кажи – който е за морал, против корупцията, зложелател на статуквото... - да се съобщи зад тях; другите остават на отсрещния бряг. И първа под знамето за чиста и свята република изприпка гласувалата за Делян Пеевски и
назначена от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова
Но има и добра вест – Цветан Цветанов, припознат от Радев при изборните съвещания като герой за почтени избори, към момента не е дотърчал.
И различен един знак се постара да извае Радев на 1 февруари – че може да се еманципира от издигналата го преди 5 години Българска социалистическа партия, като паралелно тя го поддържа без проблем. Но водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова „ подреди ” президента типично по женски – два дни мълча, а на третия сподели, че доста му се радва, обаче за поддръжка ще мисли различен път. Всъщност Нинова сътвори най-голямата символика. Тя заяви, че е щастлива от кандидатурата, тъй като по този начин били пресечени „ внушенията ” за нова партия на Радев. Зер той бе тръгнал да я прави! Нинова в действителност е по-добра в тия игри. Няколко дни по-рано новият й поддръжник Калоян Методиев (ексшеф на канцеларията на Радев) сподели обществено, че „ към този момент не генерали, а адвокати и финансисти са нужни на страната ” –
долу генералите по „ Дондуков ”!
Отделно от това близки до нея медии вадят от нафталина лица, които стрелят по Радев „ непринудено възмутени ”. Развръзката с Българска социалистическа партия явно вещае тежки месеци.
Като стана дума за Методиев, не може да се пренебрегне и различен факт. Преди петнадесетина години, малко откакто престана да е седесар, той основа партия „ Общество за нова България ”. Румен-Радевата „ Нова България ” не просто е стотният „ рестарт ” на страната, ами и наподобява на наброска от пропуснат бележник на Методиев. Някаква по-свежа концепция не му ли хрумна? А нещо концептуално?
Трябва напълно съществено да се каже, че всичките тези огромни, дребни и сякаш напълно незначителни провали на президента хвърлят подозрение върху огромната тематика – ще може ли той да стори нещо действително в битката против ГЕРБ. Досега, макар искреността и смелостта му, резултатът е нула. Той не е отговорен, че липсват публичните натрупвания, помогнали на негови прародители. Но тъкмо отсъствието им изисква извънредно високи умения в тактиката, тактиката и връзката.
Нужен е разсъдък
До момента Радев и екипът му (с непрекъснато текучество) не ги демонстрират. Пример даже е докладът за четвъртата година от мандата, който той показа паралелно с кандидатурата си. В него се похвали с такива(!) триумфи като предложение „ за гратис тестване на таргетирани групи ” и отделяне на ковид болници – като че ли той е причина за безплатното тестване и като че ли профилираните лечебни заведения ги има (не бяха основани поради противоречие на лекарите). Отчете още предложение за " Младежки многофункционален учебен център ", „ ангажимент към проблемите на общините за хармоничното развиване на районите ”... – все чутовни неща, т.е. ниска топка.
На старта на есенната сесия на 2 септември, когато протестираше голям брой, от трибуната на Народното събрание президентът сподели на депутатите: „ Истинският парламент е извън! ”. Това си бе препратка към бунт. Тя остана незабелязана, а не трябва – не тъй като Радев може да срути в действителност страната, а тъй като в качеството си на „ лице на алтернативата ”, още повече – държавен водач, сподели неприемливо равнище.
На 4 февруари се навърши тъкмо година, откогато президентът смъкна доверието в държавното управление на Бойко Борисов. Символиката с датата е ясна – паралел с 1997 г. Но, оказа се, нито една преживелица през 2020 г. не приближи и сантиметър съдбовните остарели събития - нито ръководещата партия узря да се смъкна сама, нито опозицията искаше чак толкоз да я смъкна, непознатите посланици пък - напълно. Народът също не бе настойчив в недоволството си. Така и
вдигнатият през лятото пестник се оказа емблема на нищото
Протестите бяха правдиви, само че несериозни. 4 февруари бе пренасрочен за 4 април.
Трябва да се означи, че свалянето на доверието, без значение дали е на 4 февруари или 8 март, единствено по себе си също е алегоричен акт. При Желю Желев обаче бързо се трансформира в действителен – “Боянските ливади ” свалиха държавното управление на Филип Димитров. И при Росен Плевнелиев имаше резултат – година след старта на драмата „ Делян Пеевски началник на ДАНС ” по улиците стачкуваха хора, което докара до саморазтурване на кабинета след месец. Радев сътвори най-безобидното събаряне на доверието.
Преди няколко дни, на 1 февруари, той и заместничката му Илияна Йотова оповестиха кандидатурата си за втори мандат. Направиха го фамозно – издигайки се сами 2 месеца преди парламентарния избор и 9 месеца преди президентския; със поръчка да построят „ Нова България ”. „ Този ранен анонс на кандидатурата ни цели да даде опция на политическите артисти да се нареждат по отношение на огласените правила ”, рекоха двамата. По-голяма символика, здраве му кажи – който е за морал, против корупцията, зложелател на статуквото... - да се съобщи зад тях; другите остават на отсрещния бряг. И първа под знамето за чиста и свята република изприпка гласувалата за Делян Пеевски и
назначена от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова
Но има и добра вест – Цветан Цветанов, припознат от Радев при изборните съвещания като герой за почтени избори, към момента не е дотърчал.
И различен един знак се постара да извае Радев на 1 февруари – че може да се еманципира от издигналата го преди 5 години Българска социалистическа партия, като паралелно тя го поддържа без проблем. Но водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова „ подреди ” президента типично по женски – два дни мълча, а на третия сподели, че доста му се радва, обаче за поддръжка ще мисли различен път. Всъщност Нинова сътвори най-голямата символика. Тя заяви, че е щастлива от кандидатурата, тъй като по този начин били пресечени „ внушенията ” за нова партия на Радев. Зер той бе тръгнал да я прави! Нинова в действителност е по-добра в тия игри. Няколко дни по-рано новият й поддръжник Калоян Методиев (ексшеф на канцеларията на Радев) сподели обществено, че „ към този момент не генерали, а адвокати и финансисти са нужни на страната ” –
долу генералите по „ Дондуков ”!
Отделно от това близки до нея медии вадят от нафталина лица, които стрелят по Радев „ непринудено възмутени ”. Развръзката с Българска социалистическа партия явно вещае тежки месеци.
Като стана дума за Методиев, не може да се пренебрегне и различен факт. Преди петнадесетина години, малко откакто престана да е седесар, той основа партия „ Общество за нова България ”. Румен-Радевата „ Нова България ” не просто е стотният „ рестарт ” на страната, ами и наподобява на наброска от пропуснат бележник на Методиев. Някаква по-свежа концепция не му ли хрумна? А нещо концептуално?
Трябва напълно съществено да се каже, че всичките тези огромни, дребни и сякаш напълно незначителни провали на президента хвърлят подозрение върху огромната тематика – ще може ли той да стори нещо действително в битката против ГЕРБ. Досега, макар искреността и смелостта му, резултатът е нула. Той не е отговорен, че липсват публичните натрупвания, помогнали на негови прародители. Но тъкмо отсъствието им изисква извънредно високи умения в тактиката, тактиката и връзката.
Нужен е разсъдък
До момента Радев и екипът му (с непрекъснато текучество) не ги демонстрират. Пример даже е докладът за четвъртата година от мандата, който той показа паралелно с кандидатурата си. В него се похвали с такива(!) триумфи като предложение „ за гратис тестване на таргетирани групи ” и отделяне на ковид болници – като че ли той е причина за безплатното тестване и като че ли профилираните лечебни заведения ги има (не бяха основани поради противоречие на лекарите). Отчете още предложение за " Младежки многофункционален учебен център ", „ ангажимент към проблемите на общините за хармоничното развиване на районите ”... – все чутовни неща, т.е. ниска топка.
На старта на есенната сесия на 2 септември, когато протестираше голям брой, от трибуната на Народното събрание президентът сподели на депутатите: „ Истинският парламент е извън! ”. Това си бе препратка към бунт. Тя остана незабелязана, а не трябва – не тъй като Радев може да срути в действителност страната, а тъй като в качеството си на „ лице на алтернативата ”, още повече – държавен водач, сподели неприемливо равнище.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ