Не можеш да очакваш малко от филм по романа на

Не можеш да очакваш малко от филм по романа на Чарлз Дикенс с Ралф Файнс и Хелена Бонъм-Картър. Новата екранизация на класическата литературна творба обаче провокира у мен разнопосочни усеща. От една страна – страхотни актьорски осъществявания /особено на към този момент споменатите/, сценография, костюми и атмосфера. От друга – липса на нов, автентичен прочит на толкоз познатия ни разказ и изключително във втората половина на кино лентата – раздробеност и загуба на водещата нишка.Не знам, мисля си, че с цел да посегнеш към толкоз известна и снимана към този момент творба, би трябвало да имаш нещо ново да кажеш. Този филм за мен не е по-добър от екранизацията от 1998 година с Итън Хоук и Гуинет Полтроу, изключително що се отнася до осъществяванията на основните артисти. В днешната версия Джереми Ървайн /Пип/ и Холидей Грейнджър /Естела/ бледнеят, може би най-много в сянката на огромните Бонъм-Картър и Файнс, надлежно в функциите на мис Хавишъм и Магуич. Но в последна сметка може би името е подвеждащо и в случай че нямаме толкоз огромни очаквания, това е един превъзходен филм, който да гледаме по малкия екран някоя вечер.