„Грейс от Монако“ или как се прави тъп, но красив филм
Не може всичко във филмографията ти да е шедьовър, само че когато си Никол Кидмaн, хората го чакат. Вероятно тя можеше да изиграе Грейс Кели и да получи „ Оскар “, само че тук е отговорна дотолкоз, доколкото се е съгласила да взе участие в „ Грейс от Монако “ (в стрийма на Netflix в момента). Естествено, поради Никол Кидман го гледах от начало до край. Не мисля, че е нужно да загатвам който и да е различен от основателите и актьорския състав (добре, Тим Рот е принц Рение).
Филмът не е чак толкоз тъп, колкото този, в който Наоми Уотс изигра (не знам дали е инцидентно, че и двете с Никол Кидман са австралийки). Но е сълзлива мелодрама, която би трябвало да е биографичен филм за, а няма съвсем нищо общо с действителността. Достатъчно е да кажа, че Шарл дьо Гол въобще не е участвал на бала на Червения кръст, който се явява кулминационната точка на лентата.
„ Грейс от Монако “ е нещо като епизод от „ Дневниците на принцесата “.
Придворни интриганти, огромна рецесия в връзките сред Монако и Франция, брачен партньор, който не е ясно обичал ли я е въобще в миналото, намек, че бракът им е по-скоро организиран. И непрекъснато наличие на, които са като част от обзавеждането в двореца.
Няколко години след брака си с принц Рение Грейс Кели е нещастна в златната си клетка, не приказва френски, не се усеща на място, никой не я приема съществено и храни илюзията, че може да съчетае новия си статут с нова роля във филм на Хичкок. След като Монако изпада в изолираност, тя ненадейно се свестява, приема дребното кралство като собствен дом, научава скоростно френски и кралски маниери, „ слиза при народа “, който незабавно я заобичва, и провежда проект за спасението на най-старата монархия в Европа.
Междувременно доста сълзи, доста лудо шофиране по пътя до двореца, чудни гледки и жарко слънце. И в случай че има нещо хубаво в този филм освен пейзажа, слънцето и синьото на басейна, то това са костюмите – някои от нейните костюми (като роклята за бала на Червения кръст) са тъкмо копие до последното копче. Съчетани, тези неща вършат „ Грейс от Монако “ един красиво сниман филм, една полирана фасада без наличие. Каквото, наподобява, е и самото Монако.
Филмът не е чак толкоз тъп, колкото този, в който Наоми Уотс изигра (не знам дали е инцидентно, че и двете с Никол Кидман са австралийки). Но е сълзлива мелодрама, която би трябвало да е биографичен филм за, а няма съвсем нищо общо с действителността. Достатъчно е да кажа, че Шарл дьо Гол въобще не е участвал на бала на Червения кръст, който се явява кулминационната точка на лентата.
„ Грейс от Монако “ е нещо като епизод от „ Дневниците на принцесата “.
Придворни интриганти, огромна рецесия в връзките сред Монако и Франция, брачен партньор, който не е ясно обичал ли я е въобще в миналото, намек, че бракът им е по-скоро организиран. И непрекъснато наличие на, които са като част от обзавеждането в двореца.
Няколко години след брака си с принц Рение Грейс Кели е нещастна в златната си клетка, не приказва френски, не се усеща на място, никой не я приема съществено и храни илюзията, че може да съчетае новия си статут с нова роля във филм на Хичкок. След като Монако изпада в изолираност, тя ненадейно се свестява, приема дребното кралство като собствен дом, научава скоростно френски и кралски маниери, „ слиза при народа “, който незабавно я заобичва, и провежда проект за спасението на най-старата монархия в Европа.
Междувременно доста сълзи, доста лудо шофиране по пътя до двореца, чудни гледки и жарко слънце. И в случай че има нещо хубаво в този филм освен пейзажа, слънцето и синьото на басейна, то това са костюмите – някои от нейните костюми (като роклята за бала на Червения кръст) са тъкмо копие до последното копче. Съчетани, тези неща вършат „ Грейс от Монако “ един красиво сниман филм, една полирана фасада без наличие. Каквото, наподобява, е и самото Монако.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ