„Tози, който умре, се събужда за вечен живот“. Лекарят Пирогов за смисъла на живота и отвъдното
„ Не може да се счита, че в цялата галактика човешкият мозък е единственият орган на мисленето и че единствено в него се демонстрира някакъв тип „ аз “ “, тези думи принадлежат не на философа, а на известния доктор Николай Пирогов, на който е кръстена именитата болница в София.
Пирогов е популярен хирург и академик, трансформирал хирургията в просвета, станал пионер в потреблението на упойка по време на интервенции и първи употребявал гипсови отливки за фиксиране на фрактури.
Дейностите на този безрезервен доктор обаче не се лимитират единствено до медицината. Николай Пирогов бил и отличен преподавател, оставил след себе си и метафизичен размишления за това пространство, което не се вижда и което не може да се допре със скалпел.
В края на живота си Николай Пирогов доближава до изумително просветление. В продължение на три години (1879-1881) ученият води „ Дневника на един остарял доктор “. На страниците на своя метафизичен труд Пирогов разсъждава за безсмъртието на душата, за съществуването на Висшия свят и Космоса като жив организъм, с който всеки от нас е неразривно обвързван.
„ Висшият разсъдък „ мисли “ с нашия мозък “
В дневника си Николай Пирогов написа, че е схванал незнайната загадка на друго положение на материята, което не е сходно на плътната земна материя. Пирогов назовава тази материя „ безпределно изискано вещество “.
„ Целият океан от живот е изпълнен с това безпределно изискано вещество. Той прониква във всички атоми във Вселената, безпределно ги групира и разлага, приспособявайки ги към разнообразни задания на съществуването ”, по този начин ученият разказва другото, по-високо положение на материята.
И това било в края на 19 век, в който пробната просвета не познавала нищо сходно.
Николай Пирогов призна съществуването на Висш разсъдък, с който е обвързван всеки един от нас. Ученият нарекъл този разсъдък „ Върховен разсъдък “, който има някакъв неразбираем (и за самия Пирогов) „ възвишен източник “.
И този Върховен разсъдък „ мисли ” с нашия мозък – до този извод стигнал Пирогов. Той вярвал, че тези хрумвания, които се раждат в главата на човек, в действителност не са наши, а доближават до нас извън.
Разсъждавайки по-нататък, Пирогов написа, че нашият мозък, както и цялото тяло, е единствено орган или вместилище на Висшия разсъдък. По същия метод творбите на изкуството са вместилище на мислите на художника.
„ За да може Висшият разсъдък да се прояви в веществен проект, да се групира от атоми, е належащо устройство. Това устройство е човешкото тяло ”, изяснява Николай Пирогов.
Ученият вярвал, че Висшият разсъдък поддържа връзка с нас посредством нашата вътрешен глас, тъй че би трябвало да се научим да слушаме вътрешния си глас и да го развиваме. Интуицията съгласно Пирогов му подсказва, че във Вселената има избран Висш разсъдък, който приказва с нас посредством нашия мозък.
Дадено ни е да разберем единствено оттатък гроба
Значително място в дневника на Пирогов заемат размислите за вярата. Ученият написа, че религиозните му убеждения се трансформират през целия му живот.
Прелиствайки „ Дневника “, можете да видите, че Пирогов, в процеса на развиване на своята персона, е бил песимист по религиознита въпроси, макар че е учтив в религиозно семейство. По-късно става „ доктор, търсещ вярата “.
Според „ Пирогов “ най-трудно за него като доктор е било да повярва в съществуването на задгробен живот. Ученият счита живота за галактическо събитие, чиято цялост човек не може да разбере заради органичните си увлечения и пристрастености, както и заради материалното разбиране на съществуването.
Николай Пирогов се опитал да откри отговора по какъв начин ще се промени светогледът ни във отвъдни ясвят. Според учения той е съумял да усети този отговор на интуитивно равнище.
Човек, който е в света на плътната материя, няма опция да разбере Истината. Възприятията му се отварят в отвъдния свят, в който няма плътна материя, която пречи на познанието.
Какво съставлява същинският живот и неговата същинска цел ни е обещано да разберем едвам оттатък гроба, счита Пирогов.
