Болка и слава на Алмодовар - това ли е филмът на годината?
Не можах да устоя до декември, с цел да виждам! Е, на огромен екран ще се насладя още веднъж на последния на, тъй като това е най-хубавото, което е снимал след шедьоврите си " Всичко за майка ми " и " Говори с нея ". Наградите и оценките го удостоверяват – Антонио Бандерас беше отличен за най-хубав артист в Кан, а IMDb отпуска оценка 7.7! И в случай че сте чели " снобско-ерудитски " мнения, че това е " 8 1/2 " на Педро – и е по този начин, и не е по този начин. А, да ви кажа, това е най-хубавият филм до момента през 2019-а!
Салвадор Мальо (), името съдържа всички букви от това на Педро Алмодовар, е режисьор в рецесия – със наложителните за създателя бяла брада и вчесана нагоре непокорна гъста коса, само че с по-класически и изтънчени черти, по-строен, неустрашим и с плахи раними очи на кошута. Той е в креативна и персонална рецесия , спомените му се появяват неканени, мъчителни и трагични, носталгични и сантиментални: мизерното детство с красивата му майка Хасинта (), с която по този начин и не е съумял да си вземе довиждане, да изиска амнистия за надменността, резервираността, отчуждението и насмешливостта си. Не е съумял да я убеди и когато тя се разделя с живота (Хулиета Серано като старата Хасинта), че макар че са толкоз разнообразни, я е обожавал и боготворял. Случайната сърцераздирателна среща след десетки години с огромната му обич Федерико (Леонардо Сбаралия), обаятелен мачо с неотразима усмивка и натъртено тяло, болките в гръбнака и множеството заболявания... също са показани в лентата.
Същевременно сегашното е гротескно, комплицирано, бясно и самотно . Заради възобновено копие и прожекция на 30-годишен филм, Салвадор отново се сближава с ексцентричния, самовлюбен артист с къдрава коса и артистична брадичка Алберто Креспо (Асиер Ечеандия), когото е ненавиждал, откогато е приключил лентата. Той го научава да пуши хашиш – в добавка с кокаина и окси-то – само че и майсторски и надарено дава живот на театрална сцена на негов доста персонален текст. Междувременно вярната сътрудничка Мерседес (Нора Навас) го убеждава да се прегледа при доктор, тъй като непрекъснато се дави. Резултатите не са по никакъв начин положителни...
Салвадор съумява да премине през болката с достолепие , да я победи с непредвидена воля, непримиримост и хъс, макар че сякаш е отстъпчив и неподвижен и като че ли се е предал на рутината на вегетирането и самосъжалението. Помагат му любовта, която не е изгубена, а единствено отдадена и претърпяна пълноценно и без излишък, облекчението от мрачните безнадеждни мисли, прощаването на самия себе си и една картина от неговото детство, нарисувана от необразования зидар Едуардо (Сезар Висенте), който той е научил да чете и написа и е станал знак на половото му събуждане. Следват възкръсналото творчество и заслужената популярност.
Салвадор Мальо (), името съдържа всички букви от това на Педро Алмодовар, е режисьор в рецесия – със наложителните за създателя бяла брада и вчесана нагоре непокорна гъста коса, само че с по-класически и изтънчени черти, по-строен, неустрашим и с плахи раними очи на кошута. Той е в креативна и персонална рецесия , спомените му се появяват неканени, мъчителни и трагични, носталгични и сантиментални: мизерното детство с красивата му майка Хасинта (), с която по този начин и не е съумял да си вземе довиждане, да изиска амнистия за надменността, резервираността, отчуждението и насмешливостта си. Не е съумял да я убеди и когато тя се разделя с живота (Хулиета Серано като старата Хасинта), че макар че са толкоз разнообразни, я е обожавал и боготворял. Случайната сърцераздирателна среща след десетки години с огромната му обич Федерико (Леонардо Сбаралия), обаятелен мачо с неотразима усмивка и натъртено тяло, болките в гръбнака и множеството заболявания... също са показани в лентата.
Същевременно сегашното е гротескно, комплицирано, бясно и самотно . Заради възобновено копие и прожекция на 30-годишен филм, Салвадор отново се сближава с ексцентричния, самовлюбен артист с къдрава коса и артистична брадичка Алберто Креспо (Асиер Ечеандия), когото е ненавиждал, откогато е приключил лентата. Той го научава да пуши хашиш – в добавка с кокаина и окси-то – само че и майсторски и надарено дава живот на театрална сцена на негов доста персонален текст. Междувременно вярната сътрудничка Мерседес (Нора Навас) го убеждава да се прегледа при доктор, тъй като непрекъснато се дави. Резултатите не са по никакъв начин положителни...
Салвадор съумява да премине през болката с достолепие , да я победи с непредвидена воля, непримиримост и хъс, макар че сякаш е отстъпчив и неподвижен и като че ли се е предал на рутината на вегетирането и самосъжалението. Помагат му любовта, която не е изгубена, а единствено отдадена и претърпяна пълноценно и без излишък, облекчението от мрачните безнадеждни мисли, прощаването на самия себе си и една картина от неговото детство, нарисувана от необразования зидар Едуардо (Сезар Висенте), който той е научил да чете и написа и е станал знак на половото му събуждане. Следват възкръсналото творчество и заслужената популярност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ