Не мисля, че е просто случайно съвпадение фактът, че филмът

Не мисля, че е просто инцидентно съвпадане фактът, че филмът „ Твърда земя “ на Емануеле Криалезе преглежда същите проблеми като „ Хавър “ на Каурисмаки – сложния път на имигрантите в Европа и отношението към тях. По-скоро това демонстрира, че тези въпроси и проблеми са все по-обсъждани и наболели в Европейския съюз и все по-остро застават на дневен ред. За страдание, затънали в дребнотемието на българските вести, у нас рядко се повдигат сходни огромни тематики от Европа и е хубаво, че киното ни дава мотив да се замислим за тях и ни демонстрира разнообразни гледни точки.

„ Твърда земя “ споделя историята на семейство Пучило – потомствени риболовци, които живеят на дребен остров в южна Италия и единствената им издръжка идва от морето. За хората по тези земи законите на морето са над всичко – това е мъдростта на предците им и олицетворение на силата на природата. Морският закон е, че човек не може да бъде оставен във водата и по тази причина риболовците качват на лодките си прииждащите от Африка бежанци и властта няма по какъв начин да се оправи с това. Веднъж прибрани от водата, стотиците анонимни африканци получават свое лице и орис и става доста мъчно да бъдат оставени на произвола на ориста. Така в дома на Пучило попада бременната Сара със своя наследник. Изправени сред избора да я предадат на управляващите и да я върнат назад в Африка, след две години път от Етиопия и това да оказват помощ, давайки живот на бебето й и късмет за нов живот на цялото й семейство, всеки от фамилията ще реши за себе си и по собствен метод ще избере да застане на страната на човещината. Защото това е избор по-стар от всяка граница на тая земя…

https://www.youtube.com/watch?v=834BqSkTy_c