Ти два пъти ми майка беше!
Не ме смущава див писък от омрази,
не стряска ме на завистта гневът -
умерено виждам в бъдещето ази:
там моите песни все ще се четат!
Стъпил крепко на българска земя, откърмен с най-хубавите хрумвания, пориви и усеща български, поетът достоверно прави оценка личните си творения.
Стихотворението " Моите песни " Иван Вазов написва в 1913 година Периодът, в който е основана творбата, е един от най-тежките за народа ни, преживяващ успехите, провалите, гибелта, ужасите, жестокостите на Балканската война, на скоро последвалите още две войни. Поетът е възпял героизма на бойците ни, оплакал е жертвите. В същото време неговата душа е почернена и от персонална огромна тъга - изгубил е най-скъпия си човек - своята майка.
Баба Съба е изиграла необикновено огромна роля за оформянето на Иван Вазов и като персона, и като създател. Горещо признателен, поетът й е посветил доста свои стихове, само че паметни остават:
Ти ме роди, само че ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и индивида в мен сътвори -
ти два пъти ми майка беше!
В края на юни 1850 година (на 9 юли по нов стил), когато се ражда първородният наследник на Съба и Минчо Вазови, домът им е посетен от близки, роднини и много сопотчани. Любопитните били повече, тъй като желали да видят дали детето няма някакъв " нишан ", че родителите били далечни родственици - " на седем пояса ", та били принудени да се венчаят в Калофер, а не в Сопот.
А кой да знае, че се е родил огромен стихотворец, публицист, който ще популяризира роден край, България? Родил се е един висок и хубав българин, правоприемник на красота и разум, на сладкодумие от родителите си. Бащината фамилия " вазът " значи сладкодумство, приказливост. А устрема си към познание и книги наследява от майката. След него следват още осем деца: Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир и Борис. Всички са красиви, умни, персонални и способни българи.
Цялата фамилия ВАЗОВИ с достойните си членове се подрежда в безсмъртния мавзолей на строителите на модерна България. Всички живеят в сговор, мир, взаимопомощ, почитание към родители. За това обединяване, за тази здрава патриархалност заслугите са най-много на баба Съба.
Стройната и персонална госпожица Съба Хаджиниколова била съседка на Вазови. Била на 14 години, когато я сгодяват за снажния и прекрасен Минчо Вазов. Не била грамотна, само че брат й Георги, учил в гръцко учебно заведение в Пловдив, компетентен добре и френски, я ограмотява и тя жадно гълтам, чете и препрочита книгите, които имат у дома. Тази ученолюбивост, пристрастеност към четенето, й остава за цялостен живот. Тя съумява да я съобщи и на децата си - те всичките са интелигентни. Оставили са ни писмени доказателства за уменията си да описват, да пишат.
Но дарбите на баба Съба се наследяват най-добре от първородния й наследник. Майката му предава своя нюх към поетичната тирада, тъй като от време на време неумишлено или под въздействие на националните песни тя говорела в мерена тирада. Всичките деца на баба Съба носят майчиното възприятие към красивото в природата, в живота.
Спомени за баба Съба са писали съвсем всички от рода Вазови, доста редове й е посветила и снахата Елисавета Консулова-Вазова. Най-топли и признателни са излиянията на поета за майката.
Душата ми от теб научи
да ненавижда, да обича буйно,
от твоята душа засучи
обич към всичко тук прелестно.
Когато проф. Иван Шишманов прави фамозната си анкета с Иван Вазов, той схваща, че и баба Съба е оставила писмени мемоари. Зачита се в необработения почерк на нейните трудове в един търговски бележник (поетът също написа първите си поетически опити в комерсиалния бележник на татко си) и е сюрпризиран! Защото се оказва, че баба Съба е талантлива с писателски подарък, умее да споделя увлекателно и трогателно.
Тогава Шишманов си напомня многото случаи, когато майките на огромните създатели са оказвали въздействие за тяхното израстване, за оформянето им като създатели. Така е било и с Иван Вазов. Поетичният огън в душата му е разпален от неговата майка. После, когато нощем изписвал комерсиалните бележници на татко си със стихове, нали тя, майката, му е шепнела: " Ако нямаш свещ, да дам. "
В 1920 година спомените на баба Съба са издадени в дребна брошура - " СПОМЕНИ " - с увод на проф. Шишманов, а в 1993 година са преиздадени. Шишманов ги дефинира като " откровения ", съпоставя ги с биографията на Софроний Врачански " Житие и страдалчество грешного Софрония ". Тези мемоари на баба Съба и през днешния ден се четат на един мирис.
Много забавни са разказите й за годежа и сватбата й с Минчо Вазов, както и спомените й за раждането и " питата " на първородния й наследник Иван. Най-вълнуващи са прекарванията й от гоненията, жестокостите, кланетата и пожарите в Карлово, Калофер, Сопот през 1877 година Като драматичен епос звучат разказите на многострадалната жена, изгубила брачен партньор, свекърва, попаднала като бежанка с невръстни деца в Араповския манастир, след това в Пловдив, Карлово. Ето един фрагмент от спомените:
" Боже! Мъжа си оставям! Ази накъде отивам? Сопот гори, небето се черви на всички места. Не се къса глава, бих я откъснала кат на лястовица. "
Изтерзаното й семейство се събира след доста премеждия и се приютява след Освобождението в дребната пристройка в опожарения им сопотски дом.
Добре е тези мемоари на баба Съба да бъдат прочетени от всички българи - дребни и огромни, добре е да бъдат издадени и на непознати езици, с цел да престанат към този момент трудове и диалози, които отхвърлят жестокостите и кланетата по време на турското иго.
По-късно баба Съба живее с най-големия си наследник - с поета, само че връзките й с всички членове на семейството са здрави и мощни. Тя живо и интензивно взе участие в ориста на всекиго от огромния жанр, написа трогателни и напътствени писма, за които води " доклад " в многочислените си бележници. Затова Иван Вазов шеговито й прикачва прозвището на еврейската " Агенция Хавас ".
Баба Съба е желала да бъде непрестанно в услуга на децата си, да им оказва помощ със препоръки и директиви, държала е да бъде здрава заварката сред членовете на многочислената фамилия. И тя в действителност е била сплотяващото звено в рода. Нейното въздействие, нейната мощ се е чувствала от всеки член на семейството. Кореспонденцията й с роднините престанала едвам тогава, когато към този момент всичките й деца и внуци били към нея в София.
А най-малката й снаха - художничката Елисавета Консулова-Вазова, написа за баба Съба:
" Не познавам софра, на която по този начин да се е спазвала патриархалността на обичаите, както на нейната. Там никой не смееше да прекъсне говора на по-големия " бачо " (Иван Вазов), а когато майката заговореше, и националният стихотворец мълчеше. "
Запознах се с Елисавета Консулова, с нейните дъщери и внучки, през лятото на 1964 година, когато бях уредничка на къщата музей " Иван Вазов " в Сопот. Това беше моето първо работно място след довеждане докрай на университета. Сприятелихме се с роднините на Вазов. Чудни вечери прекарвахме на чардака на дребната къща на баба Тана Павлова - в диалози, в мемоари за рода на Вазов. И душа на компанията беше Елисавета Консулова, наследила доста от качествата на своята свекърва!
И тя умееше да управлява и направлява всички в своето семейство. Правеше го деликатно, тактично, с почитание и приемливост. С комизъм и с богатства мекост тя също влизаше в душите на своите деца и внуци. Съобразяваше се с младостта и новостите, само че държеше за етичността и здравия морал. С качествата си, с дарованията си и тя беше почтена и огромна персона за семейството Вазови.
23 октомври 1964 година в къщата на Вазов в Сопот: Дельо Цочев - организатор, Елка - щерка на Консулова, с дъщерята на Елка, Елисавета Консулова и Петра Попова-Ташева, уредничка.
не стряска ме на завистта гневът -
умерено виждам в бъдещето ази:
там моите песни все ще се четат!
Стъпил крепко на българска земя, откърмен с най-хубавите хрумвания, пориви и усеща български, поетът достоверно прави оценка личните си творения.
Стихотворението " Моите песни " Иван Вазов написва в 1913 година Периодът, в който е основана творбата, е един от най-тежките за народа ни, преживяващ успехите, провалите, гибелта, ужасите, жестокостите на Балканската война, на скоро последвалите още две войни. Поетът е възпял героизма на бойците ни, оплакал е жертвите. В същото време неговата душа е почернена и от персонална огромна тъга - изгубил е най-скъпия си човек - своята майка.
Баба Съба е изиграла необикновено огромна роля за оформянето на Иван Вазов и като персона, и като създател. Горещо признателен, поетът й е посветил доста свои стихове, само че паметни остават:
Ти ме роди, само че ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и индивида в мен сътвори -
ти два пъти ми майка беше!
В края на юни 1850 година (на 9 юли по нов стил), когато се ражда първородният наследник на Съба и Минчо Вазови, домът им е посетен от близки, роднини и много сопотчани. Любопитните били повече, тъй като желали да видят дали детето няма някакъв " нишан ", че родителите били далечни родственици - " на седем пояса ", та били принудени да се венчаят в Калофер, а не в Сопот.
А кой да знае, че се е родил огромен стихотворец, публицист, който ще популяризира роден край, България? Родил се е един висок и хубав българин, правоприемник на красота и разум, на сладкодумие от родителите си. Бащината фамилия " вазът " значи сладкодумство, приказливост. А устрема си към познание и книги наследява от майката. След него следват още осем деца: Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир и Борис. Всички са красиви, умни, персонални и способни българи.
Цялата фамилия ВАЗОВИ с достойните си членове се подрежда в безсмъртния мавзолей на строителите на модерна България. Всички живеят в сговор, мир, взаимопомощ, почитание към родители. За това обединяване, за тази здрава патриархалност заслугите са най-много на баба Съба.
Стройната и персонална госпожица Съба Хаджиниколова била съседка на Вазови. Била на 14 години, когато я сгодяват за снажния и прекрасен Минчо Вазов. Не била грамотна, само че брат й Георги, учил в гръцко учебно заведение в Пловдив, компетентен добре и френски, я ограмотява и тя жадно гълтам, чете и препрочита книгите, които имат у дома. Тази ученолюбивост, пристрастеност към четенето, й остава за цялостен живот. Тя съумява да я съобщи и на децата си - те всичките са интелигентни. Оставили са ни писмени доказателства за уменията си да описват, да пишат.
Но дарбите на баба Съба се наследяват най-добре от първородния й наследник. Майката му предава своя нюх към поетичната тирада, тъй като от време на време неумишлено или под въздействие на националните песни тя говорела в мерена тирада. Всичките деца на баба Съба носят майчиното възприятие към красивото в природата, в живота.
Спомени за баба Съба са писали съвсем всички от рода Вазови, доста редове й е посветила и снахата Елисавета Консулова-Вазова. Най-топли и признателни са излиянията на поета за майката.
Душата ми от теб научи
да ненавижда, да обича буйно,
от твоята душа засучи
обич към всичко тук прелестно.
Когато проф. Иван Шишманов прави фамозната си анкета с Иван Вазов, той схваща, че и баба Съба е оставила писмени мемоари. Зачита се в необработения почерк на нейните трудове в един търговски бележник (поетът също написа първите си поетически опити в комерсиалния бележник на татко си) и е сюрпризиран! Защото се оказва, че баба Съба е талантлива с писателски подарък, умее да споделя увлекателно и трогателно.
Тогава Шишманов си напомня многото случаи, когато майките на огромните създатели са оказвали въздействие за тяхното израстване, за оформянето им като създатели. Така е било и с Иван Вазов. Поетичният огън в душата му е разпален от неговата майка. После, когато нощем изписвал комерсиалните бележници на татко си със стихове, нали тя, майката, му е шепнела: " Ако нямаш свещ, да дам. "
В 1920 година спомените на баба Съба са издадени в дребна брошура - " СПОМЕНИ " - с увод на проф. Шишманов, а в 1993 година са преиздадени. Шишманов ги дефинира като " откровения ", съпоставя ги с биографията на Софроний Врачански " Житие и страдалчество грешного Софрония ". Тези мемоари на баба Съба и през днешния ден се четат на един мирис.
Много забавни са разказите й за годежа и сватбата й с Минчо Вазов, както и спомените й за раждането и " питата " на първородния й наследник Иван. Най-вълнуващи са прекарванията й от гоненията, жестокостите, кланетата и пожарите в Карлово, Калофер, Сопот през 1877 година Като драматичен епос звучат разказите на многострадалната жена, изгубила брачен партньор, свекърва, попаднала като бежанка с невръстни деца в Араповския манастир, след това в Пловдив, Карлово. Ето един фрагмент от спомените:
" Боже! Мъжа си оставям! Ази накъде отивам? Сопот гори, небето се черви на всички места. Не се къса глава, бих я откъснала кат на лястовица. "
Изтерзаното й семейство се събира след доста премеждия и се приютява след Освобождението в дребната пристройка в опожарения им сопотски дом.
Добре е тези мемоари на баба Съба да бъдат прочетени от всички българи - дребни и огромни, добре е да бъдат издадени и на непознати езици, с цел да престанат към този момент трудове и диалози, които отхвърлят жестокостите и кланетата по време на турското иго.
По-късно баба Съба живее с най-големия си наследник - с поета, само че връзките й с всички членове на семейството са здрави и мощни. Тя живо и интензивно взе участие в ориста на всекиго от огромния жанр, написа трогателни и напътствени писма, за които води " доклад " в многочислените си бележници. Затова Иван Вазов шеговито й прикачва прозвището на еврейската " Агенция Хавас ".
Баба Съба е желала да бъде непрестанно в услуга на децата си, да им оказва помощ със препоръки и директиви, държала е да бъде здрава заварката сред членовете на многочислената фамилия. И тя в действителност е била сплотяващото звено в рода. Нейното въздействие, нейната мощ се е чувствала от всеки член на семейството. Кореспонденцията й с роднините престанала едвам тогава, когато към този момент всичките й деца и внуци били към нея в София.
А най-малката й снаха - художничката Елисавета Консулова-Вазова, написа за баба Съба:
" Не познавам софра, на която по този начин да се е спазвала патриархалността на обичаите, както на нейната. Там никой не смееше да прекъсне говора на по-големия " бачо " (Иван Вазов), а когато майката заговореше, и националният стихотворец мълчеше. "
Запознах се с Елисавета Консулова, с нейните дъщери и внучки, през лятото на 1964 година, когато бях уредничка на къщата музей " Иван Вазов " в Сопот. Това беше моето първо работно място след довеждане докрай на университета. Сприятелихме се с роднините на Вазов. Чудни вечери прекарвахме на чардака на дребната къща на баба Тана Павлова - в диалози, в мемоари за рода на Вазов. И душа на компанията беше Елисавета Консулова, наследила доста от качествата на своята свекърва!
И тя умееше да управлява и направлява всички в своето семейство. Правеше го деликатно, тактично, с почитание и приемливост. С комизъм и с богатства мекост тя също влизаше в душите на своите деца и внуци. Съобразяваше се с младостта и новостите, само че държеше за етичността и здравия морал. С качествата си, с дарованията си и тя беше почтена и огромна персона за семейството Вазови.
23 октомври 1964 година в къщата на Вазов в Сопот: Дельо Цочев - организатор, Елка - щерка на Консулова, с дъщерята на Елка, Елисавета Консулова и Петра Попова-Ташева, уредничка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ