Не искам да се защитавам от теб, искам да ти вярвам безрезервно
Не ме карай да се пазя от теб, когато желая да ти имам вяра безусловно. Не ме карай да се усещам по този начин, като че ли съм дала повече, в сравнение с би трябвало. Защото колкото и да си дадем, в никакъв случай няма да е задоволително и постоянно ще може да вложим най-малко още малко. В любовта няма граници, няма ограничения и пазарлъци. Всичко, което даваме е изцяло непринудено и се връща с висока рента. Така работи законът.
Грижа, любов, топлота – всички тези прелестни неща, които ни карат да се усещаме сигурни и окрилени, те са най-важното, а всичко останало е просто суетност, от която нямаме потребност.
Какво значение има дали си в най-хубавата си форма, какви облекла обличаш и по какъв начин изглеждаш в очите на другите! За тях не си по този начин значим, както за мен. Другите не могат да видят това, което виждам аз и тъкмо в това е магията, тайната, загадката – както искаш, по този начин го наречи, само че истината е, че то носи едно-единствено име – Съдба.
Не ме карай да се пазя от теб, когато желая да ти имам вяра безусловно. Ще пристигна ден, когато ще осъзнаеш, че всичко това е толкоз ненужно, колкото и всеки различен непотребен товар, който настойчиво мъкнем на плещите си и който ни пречи да живеем по този начин, както мечтаем. Не желая да се пазя от теб, желая просто да те обичам! И да чувствам същото в подмяна.
Щастието не е само в любовта, само че когато нея я има, то е някак си по-пълно. Всичко останало са просто празни приказки. Хората сме склонни да приказваме обстойно и нашироко за това по какъв начин нещо не ни е нужно, само че всички тези думи не провокират нищо друго, с изключение на неволна /но пък за сметка на това толкоз точна/ асоциация с баснята за лисицата и киселото грозде. И всеки, който е изпитал прелестното възприятие на откровена обич, може да удостовери това. Нищо не може да се съпостави с него. То ни дава толкоз мощна сила за живот, че даже самите ние сме учудени по какъв начин това е допустимо!
Не ме карай да се пазя от теб, когато желая да ти имам вяра безусловно. Не ме питай за какво те обичам. Няма по какъв начин да отговоря на този въпрос, просто нямам пояснение. Нито предпочитание да диря такова. Нито желая да знам за какво ти ме обичаш. Важното е, че когато се засмееш, сърцето ми се изпълва с благополучие. И нищо друго няма значение…
