Дипломатът Вито Позитано спасява София от опожаряване
Не един и двама са чужденците, които са свързани с предишното и историята на България. И за които си спомняме с признателност. Един от тях е италианският посланик Виторио Позитано (Vittorio Positano, 1833-1886 г.), наименуван Вито Позитано .
От 1876 година той е вицеконсул в София. При приближаването на отряда на военачалник Йосиф Гурко към София по време на Руско-турската освободителна война в края на 1877 година Вито Позитано дружно с Леандър Леге и Йозеф Валдхард, вицеконсули надлежно от Франция и Австро-Унгария, отхвърля да напусне София, като по този метод предотвратяват опожаряването му от османците. След изтеглянето на османските елементи от града Вито Позитано провежда въоръжени отряди за битка с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари.
Виторио Позитано е роден на 2 октомври 1833 година в Бари, столица на района Пулия, тогава в границите на Кралството на двете Сицилии. Той влиза в армията, взе участие в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. След това постъпва в пожарната команда в Бари.
Според някои сведения Позитано е бил и гарибалдиец - взе участие в придвижването на Джузепе Гарибалди за обединяването на Италия.
След обединяването на Италия от 1863 година е в дипломатическия отдел на Министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически сътрудник в Триест (тогава в границите на Австро-Унгария), а по-късно заема консулски служби най-вече в Османската империя - на остров Корфу, в Малта, в Алжир и в Цариград.
Виторио Позитано е награден с съветски медал и на 20 декември 1878 година е разгласен за почетен жител на София.
През 1881 година Позитано става консул в Дамаск, а след няколко години - в Йокохама (Япония), където умира на 26 ноември 1886 година.
Днес неговото име носят улици в центъра на българската столица и в родния му град Бари.
"Вито Позитано " , нормално наричана единствено "Позитано " , е централна улица в София. Често под Позитано се подразбира и централата (или ръководството) на Българската социалистическа партия, която е ситуирана на тази улица (на №20).
Тази улица се простира от ул. "Леандър Леге " до улиците "Алеко Тунджата " и "Антон " в ж.к. "Разсадника-Коньовица ". Пресича се в центъра с главния бул. "Христо Ботев ". Почти по цялото ѝ продължение паралелно на нея върви бул. "Александър Стамболийски ". Улицата се прекъсва четири пъти от ситуирани по нея по-големи обекти.
По продължение на самата улица или в региона към нея се намират: хотел "Рила ", Богословският факултет на Софийския университет, Съдебната палата, Софийският апелативен съд, площад "Позитано ", 91 НЕГ "Проф. Константин Гълъбов ", Посолството на Португалия, Солни пазар, хотел "Ренесанс ", Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, Столична дирекция "Полиция ", 136 СОУ "Любен Каравелов " и Националният замък на децата.
На постройката на Съдебната палата в София, откъм улица "Вито Позитано, е сложена паметна плоча на Виторио Позитано.
От 1876 година той е вицеконсул в София. При приближаването на отряда на военачалник Йосиф Гурко към София по време на Руско-турската освободителна война в края на 1877 година Вито Позитано дружно с Леандър Леге и Йозеф Валдхард, вицеконсули надлежно от Франция и Австро-Унгария, отхвърля да напусне София, като по този метод предотвратяват опожаряването му от османците. След изтеглянето на османските елементи от града Вито Позитано провежда въоръжени отряди за битка с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари.
Виторио Позитано е роден на 2 октомври 1833 година в Бари, столица на района Пулия, тогава в границите на Кралството на двете Сицилии. Той влиза в армията, взе участие в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. След това постъпва в пожарната команда в Бари.
Според някои сведения Позитано е бил и гарибалдиец - взе участие в придвижването на Джузепе Гарибалди за обединяването на Италия.
След обединяването на Италия от 1863 година е в дипломатическия отдел на Министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически сътрудник в Триест (тогава в границите на Австро-Унгария), а по-късно заема консулски служби най-вече в Османската империя - на остров Корфу, в Малта, в Алжир и в Цариград.
Виторио Позитано е награден с съветски медал и на 20 декември 1878 година е разгласен за почетен жител на София.
През 1881 година Позитано става консул в Дамаск, а след няколко години - в Йокохама (Япония), където умира на 26 ноември 1886 година.
Днес неговото име носят улици в центъра на българската столица и в родния му град Бари.
"Вито Позитано " , нормално наричана единствено "Позитано " , е централна улица в София. Често под Позитано се подразбира и централата (или ръководството) на Българската социалистическа партия, която е ситуирана на тази улица (на №20).
Тази улица се простира от ул. "Леандър Леге " до улиците "Алеко Тунджата " и "Антон " в ж.к. "Разсадника-Коньовица ". Пресича се в центъра с главния бул. "Христо Ботев ". Почти по цялото ѝ продължение паралелно на нея върви бул. "Александър Стамболийски ". Улицата се прекъсва четири пъти от ситуирани по нея по-големи обекти.
По продължение на самата улица или в региона към нея се намират: хотел "Рила ", Богословският факултет на Софийския университет, Съдебната палата, Софийският апелативен съд, площад "Позитано ", 91 НЕГ "Проф. Константин Гълъбов ", Посолството на Португалия, Солни пазар, хотел "Ренесанс ", Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, Столична дирекция "Полиция ", 136 СОУ "Любен Каравелов " и Националният замък на децата.
На постройката на Съдебната палата в София, откъм улица "Вито Позитано, е сложена паметна плоча на Виторио Позитано.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ