Матурите показват срива в училище за 12 години
Не е за поверие, че за 12 години, откогато са въведени матурите в българското учебно заведение, въпросителните към тях не понижават, а неналичието на сериозен разбор на резултатите, от който да следва вземането на съответни ограничения, е превърната в хронично заболяване. Да не приказваме какъв брой промени в скалата за оценяване бяха направени през годините по този начин, че през днешния ден е мъчно да се създадат правилни съпоставения за степента, в която зрелостниците са усвоили образователния материал. Въпреки това наклонността за еволюционен и дълготраен спад в знанията и уменията на зрелостниците се откроява ясно и би трябвало мощно да тревожи МОН. Но екипите в министерството се сменят, а маниерът всяка година да се търсят два-три позитивни резултата за замазване на общата картина и за прикриване и омаловажаване на проблемите си остава еднакъв.
Че ще има държавни зрелостни изпити в България, се знае от 1991 година, само че те бяха въведени с тогавашния Закон за националната култура едвам през 1998 година След това обаче провеждането им бе отлагано неведнъж по разнообразни аргументи, един от министрите даже си отиде от поста поради матурите. Цели 10 години след постановяването им в закона - през 2008 година,
първата матура най-накрая се състоя
Оказа се обаче, че министерството още не е направило условията за оценяването на изпитите, а за съставянето на самите проби не са били привлечени най-хубавите експерти по тестология, каквито по това време у нас не липсваха. В последна сметка оценяването бе направено по канара, построена не към междинното равнище на знанията, а към някакво усреднено ниво на показаните действително резултати. Депутати тогава оправдаваха в Народното събрание този нонсенс с аргумента, че в случай че тройката подхожда на знанията на просветителния най-малко (тогава имаше такъв), двойките ще бъдат всеобщи и учениците ще се стресират. Години минаха, до момента в който скалата за оценяване въпреки всичко бе съобразена с това какви познания би трябвало да има ученикът, с цел да получи съответната оценка. Изобщо умилителната грижа " да не се стресират децата ", която се появи в годините на прехода, и до през днешния ден има основна роля в някои съществени детайли на образованието у нас.
Именно поради измененията в скалата за преобразяване на получените от учениците точки в оценки можем да създадем сравненията само по броя точки, получени от тях на изпитите най-малко по съществени дисциплини като български език и литература (БЕЛ) и математика. Получава се следната картина:
Среден брой точки
2008 2009 2013 2018 2019
БЕЛ 57,14 54,83 54,66 53,94 50,63
Мат 64,85 49,54 67,44 70,40 69,58
При зрелостниците най-ясно проличава демографският срив в страната. Ако през 2008 година явилите се на матура по БЕЛ са били 72 533-ма, през 2019 година те са 49 341. Но в случай че МОН може да се оправдава с демографската разлика за постигането на повече или по-малко двойки и отлични оценки, то при междинната оценка това опрощение не важи. Така че при сравнението ясно се вижда постепенният, само че дълготраен спад в знанията на зрелостниците по български език и литература. Тази година резултатите освен в междинния триумф по БЕЛ удариха дъното. Оказа се, че по отношение на предходната година зрелостниците, получили 0 точки, са се нараснали 7 пъти, а тези с две цялостни шестици са намалели към три пъти. На матурата по БЕЛ през 2011 година да вземем за пример отличните оценки са били 21,04%, тази година са... 10,1%. Слабите оценки пък преди 8 години са били 3,75%, в този момент са 8,72%. Освен това обичайно към този момент към 30 на 100 от младите българи, завършващи гимназия, имат оценка двойка или тройка на матурата по БЕЛ.
Да виждате мотив за някаква похвала?
През 2013 година от министерството си бяха създали труда да сравнят резултатите на дванадесетокласниците по БЕЛ с точките, които същият випуск бе получил на оценяването след VII клас. И знаете ли какво се оказа? Оказа се, че след VII клас в изпита по БЕЛ учениците са получили приблизително 59,35 точки, а същите възпитаници на изпита след ХII клас имат приблизително 54,66 точки. Т.е., вместо да станат по-образовани за времето в гимназията, те са станали по-неграмотни. Колкото повече учат, толкоз по-малко знаят. Изводите, които следват за положението и ръководството на просветителната ни система, не са по никакъв начин лицеприятни. Е, в МОН не повториха повече опита да вършат сходни съпоставения.
Абсурдното е, че след 12 години осъществяване на матури министерството не е произвело до момента ни един от малко малко порядъчен разбор с заключения за положението на образованието ни и за слабите му места. Още през 2008 година в МОН означиха, че най-трудни за учениците са въпросите без посочени разновидности на отговор, а съставянето на личен текст си е напряко тъга. Как да не си спомни човек резултатите от интернационалното проучване PISA, които през 2015 година демонстрираха, че над 40% от българчетата на 15 години са функционално необразовани - т.е. могат да прочетат текст, само че не схващат какво е написано в него. Този проблем МОН регистрира година след година като непряк наблюдаващ, оттова преди дни даже се похвалиха, че повече зрелостници били писали текст. Какво съставляват обаче тези съчинения, могат ли учениците да изразят мисъл с думи, какви са оценките на написаното, си остана загадка. Освен констатацията, че в учебното заведение трябвало да се пишат повече текстове, която може да бъде направена от всеки неспециалист в образованието, друго от МОН не можаха да кажат.
Впрочем към този момент съвсем три години, откакто бе признат законът на ГЕРБ за предучилищното и учебното обучение, който размени Закона за националната култура,
няма никакъв разбор за резултатите
от неговото деяние, въпреки че на министъра е вменено като обвързване да регистрира това пред Народното събрание. Така е в България - законът бе признат без наложителната предварителна оценка за въздействието му, трета година няма данни какво се е случило с учебното заведение след въвеждането му. А като споменахме PISA, погледнете с какви подробни тематични разбори приключва всякога това интернационално изследване! Именно в анализите на PISA е изработен тревожният извод, че в България знанията на учениците зависят в най-висока степен от обществения и финансовия статус на родителите, както и от района на съответното учебно заведение - в по-бедните региони на страната резултатите на учениците са по-ниски. Да сте чули да има подобен разбор на МОН? Да е направена връзка сред бедността на фамилиите и знанията на учениците? Не е. Явно ръководещите към този момент 10 години не желаят да се загатва, че България е страната с най-стремглаво растящата беднотия и още по-стремглаво растящата взаимозависимост на знанията от имуществения ценз на фамилиите и от неравните финансови и кадрови благоприятни условия на огромни и дребни учебни заведения, на огромни и дребни селища. Всяка година се демонстрира една табличка в кои градове и съответни учебни заведения резултатите са най-хубави или най-слаби. Е, и? Какво следва от това? Нищо. Като се регистрира тази година, че най-слабите резултати по БЕЛ са в Разград, Ямбол, Силистра и Кърджали, какво следва? Пак нищо. Догодина ще ни покажат една сродна графика и толкова.
А по-късно преподаватели във висшите учебни заведения вият от обезсърчение, че се постанова цяла година да учат първокурсниците да пишат и да съблюдават обикновени езикови правила, които би трябвало да са усвоени в гимназията...
Че ще има държавни зрелостни изпити в България, се знае от 1991 година, само че те бяха въведени с тогавашния Закон за националната култура едвам през 1998 година След това обаче провеждането им бе отлагано неведнъж по разнообразни аргументи, един от министрите даже си отиде от поста поради матурите. Цели 10 години след постановяването им в закона - през 2008 година,
първата матура най-накрая се състоя
Оказа се обаче, че министерството още не е направило условията за оценяването на изпитите, а за съставянето на самите проби не са били привлечени най-хубавите експерти по тестология, каквито по това време у нас не липсваха. В последна сметка оценяването бе направено по канара, построена не към междинното равнище на знанията, а към някакво усреднено ниво на показаните действително резултати. Депутати тогава оправдаваха в Народното събрание този нонсенс с аргумента, че в случай че тройката подхожда на знанията на просветителния най-малко (тогава имаше такъв), двойките ще бъдат всеобщи и учениците ще се стресират. Години минаха, до момента в който скалата за оценяване въпреки всичко бе съобразена с това какви познания би трябвало да има ученикът, с цел да получи съответната оценка. Изобщо умилителната грижа " да не се стресират децата ", която се появи в годините на прехода, и до през днешния ден има основна роля в някои съществени детайли на образованието у нас.
Именно поради измененията в скалата за преобразяване на получените от учениците точки в оценки можем да създадем сравненията само по броя точки, получени от тях на изпитите най-малко по съществени дисциплини като български език и литература (БЕЛ) и математика. Получава се следната картина:
Среден брой точки
2008 2009 2013 2018 2019
БЕЛ 57,14 54,83 54,66 53,94 50,63
Мат 64,85 49,54 67,44 70,40 69,58
При зрелостниците най-ясно проличава демографският срив в страната. Ако през 2008 година явилите се на матура по БЕЛ са били 72 533-ма, през 2019 година те са 49 341. Но в случай че МОН може да се оправдава с демографската разлика за постигането на повече или по-малко двойки и отлични оценки, то при междинната оценка това опрощение не важи. Така че при сравнението ясно се вижда постепенният, само че дълготраен спад в знанията на зрелостниците по български език и литература. Тази година резултатите освен в междинния триумф по БЕЛ удариха дъното. Оказа се, че по отношение на предходната година зрелостниците, получили 0 точки, са се нараснали 7 пъти, а тези с две цялостни шестици са намалели към три пъти. На матурата по БЕЛ през 2011 година да вземем за пример отличните оценки са били 21,04%, тази година са... 10,1%. Слабите оценки пък преди 8 години са били 3,75%, в този момент са 8,72%. Освен това обичайно към този момент към 30 на 100 от младите българи, завършващи гимназия, имат оценка двойка или тройка на матурата по БЕЛ.
Да виждате мотив за някаква похвала?
През 2013 година от министерството си бяха създали труда да сравнят резултатите на дванадесетокласниците по БЕЛ с точките, които същият випуск бе получил на оценяването след VII клас. И знаете ли какво се оказа? Оказа се, че след VII клас в изпита по БЕЛ учениците са получили приблизително 59,35 точки, а същите възпитаници на изпита след ХII клас имат приблизително 54,66 точки. Т.е., вместо да станат по-образовани за времето в гимназията, те са станали по-неграмотни. Колкото повече учат, толкоз по-малко знаят. Изводите, които следват за положението и ръководството на просветителната ни система, не са по никакъв начин лицеприятни. Е, в МОН не повториха повече опита да вършат сходни съпоставения.
Абсурдното е, че след 12 години осъществяване на матури министерството не е произвело до момента ни един от малко малко порядъчен разбор с заключения за положението на образованието ни и за слабите му места. Още през 2008 година в МОН означиха, че най-трудни за учениците са въпросите без посочени разновидности на отговор, а съставянето на личен текст си е напряко тъга. Как да не си спомни човек резултатите от интернационалното проучване PISA, които през 2015 година демонстрираха, че над 40% от българчетата на 15 години са функционално необразовани - т.е. могат да прочетат текст, само че не схващат какво е написано в него. Този проблем МОН регистрира година след година като непряк наблюдаващ, оттова преди дни даже се похвалиха, че повече зрелостници били писали текст. Какво съставляват обаче тези съчинения, могат ли учениците да изразят мисъл с думи, какви са оценките на написаното, си остана загадка. Освен констатацията, че в учебното заведение трябвало да се пишат повече текстове, която може да бъде направена от всеки неспециалист в образованието, друго от МОН не можаха да кажат.
Впрочем към този момент съвсем три години, откакто бе признат законът на ГЕРБ за предучилищното и учебното обучение, който размени Закона за националната култура,
няма никакъв разбор за резултатите
от неговото деяние, въпреки че на министъра е вменено като обвързване да регистрира това пред Народното събрание. Така е в България - законът бе признат без наложителната предварителна оценка за въздействието му, трета година няма данни какво се е случило с учебното заведение след въвеждането му. А като споменахме PISA, погледнете с какви подробни тематични разбори приключва всякога това интернационално изследване! Именно в анализите на PISA е изработен тревожният извод, че в България знанията на учениците зависят в най-висока степен от обществения и финансовия статус на родителите, както и от района на съответното учебно заведение - в по-бедните региони на страната резултатите на учениците са по-ниски. Да сте чули да има подобен разбор на МОН? Да е направена връзка сред бедността на фамилиите и знанията на учениците? Не е. Явно ръководещите към този момент 10 години не желаят да се загатва, че България е страната с най-стремглаво растящата беднотия и още по-стремглаво растящата взаимозависимост на знанията от имуществения ценз на фамилиите и от неравните финансови и кадрови благоприятни условия на огромни и дребни учебни заведения, на огромни и дребни селища. Всяка година се демонстрира една табличка в кои градове и съответни учебни заведения резултатите са най-хубави или най-слаби. Е, и? Какво следва от това? Нищо. Като се регистрира тази година, че най-слабите резултати по БЕЛ са в Разград, Ямбол, Силистра и Кърджали, какво следва? Пак нищо. Догодина ще ни покажат една сродна графика и толкова.
А по-късно преподаватели във висшите учебни заведения вият от обезсърчение, че се постанова цяла година да учат първокурсниците да пишат и да съблюдават обикновени езикови правила, които би трябвало да са усвоени в гимназията...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ